Още 20 държави ще се включат в борбата срещу емисиите на метан

Още 20 държави ще се присъединят към усилията на САЩ и ЕС за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. Това ще даде нов тласък на глобалното партньорство преди официалното му стартиране на срещата на високо равнище на ООН по климата. Тя ще се проведе в Глазгоу, съобщава Reuters, позовавайки се на собствени източници.

Нигерия, Япония и Пакистан са сред 24 -те нови държави, които ще се присъединят към Глобалния ангажимент за метан, който бе обявен за първи път от САЩ и ЕС през септември. Целта бе да се стимулират бързите действия преди началото на срещата на върха в Шотландия на 31 октомври. Действията на страните могат да дадат отражение върху енергийния, селскостопанския и отпадъчния сектор, които са отговорни за голяма част от матановите емисии. 

Деветте първоначални партньори по ангажимента включват Великобритания, Индонезия и Мексико. Партньорството ще покрие 60% от световния БВП и 30% от глобалните емисии на метан.

Специалният пратеник на САЩ по изменението на климата Джон Кери и изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс ще представят новите партньори на съвместно събитие в понеделник. Очаква се тогава да обявят, че повече от 20 благотворителни организации, сред които тези на Майкъл Блумбърг и Бил Гейтс, ще мобилизират над 223 млн. долара в подкрепа на усилията на страните за намаляване на метана.

Източниците на емисиите от метан в различните държави са разнообразни. Например, в Пакистан основният отговорник за тях е селското стопанство, докато в Индонезия са отпадъците.

Държави като Микронезия и такива в Африка, които са сред най-уязвими от въздействието на изменението на климата, също ще подпишат глобалния ангажимент.

През седмиците, предшестващи срещата на върха на ООН по климата, САЩ ще се опитат да ангажират други големи страни, емитиращи метан, като Индия и Китай, за да ги призоват да се присъединят и да гарантират, че „базовата подкрепа ще продължи“.

„Още една крачка напред“

Метанът е парников газ, който е най-голямата причина за изменението на климата след въглеродния диоксид (CO2). Няколко скорошни доклада подчертават необходимостта правителствата да предприемат мерки за ограничаване на глобалното затопляне с 1.5 градуса, което е целта на Парижкото споразумение за климата.

Метанът има по-висок потенциал за улавяне на топлина от CO2, но се разгражда в атмосферата по-бързо. В научен доклад на Обединените нации, публикуван през август, се казва, че „силно, бързо и устойчиво намаляване“ на емисиите на метан, в допълнение към редуцирането на емисиите на CO2, може да окаже незабавно въздействие върху климата.

Съединените щати ще преразгледат регулациите за петрол и за метан през следващите седмици, а Европейският съюз ще представи подробно законодателство за метана по-късно тази година.

Според Лари Крамер, президент на фондация „Уилям и Флора Хюлет“, която допринесе за финансирането на фонда с 200 млн. долара, именно тези пари „ще помогнат за ускоряване на действията, свързани с промените в климата“.

Според Дърууд Зелке, президент на базирания във Вашингтон Институт за управление и устойчиво развитие, глобалното партньорството е „чудесно начало“ за фокусиране на вниманието на света върху необходимостта от намаляване на емисиите на метана.

Остава един ход, за да предпазим планетата от катастрофа - намаляване на метана възможно най-бързо.“