59% от българите биха обмислили преминаването към дигитална банка
У нас удобството и бързината са най-важните критерии за използването на банкови услуги
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
Всеки трети българин извършва банкови операции дигитално поне веднъж месечно, а 28% на дневна база. 74% от българските потребители използват приложения за мобилно банкиране на традиционни банки, а 14 на сто предпочитат изцяло дигитални банки. Това показват данните от ново проучване на Mastercard, в което участват граждани от 11 европейски държави. Те споделят своето виждане за дигиталните иновации и решения, като част от бъдещето на финансовите услуги.
59% от българите споделят, че биха обмислили преминаването към дигитална банка, а 10 на сто биха го направили в следващите 12 месеца. Най-много клиенти на дигитални банки има в Германия (14%), Италия (11%) и Испания (10%).
Удобството е най-важното предимство за използването на дигитални банкови услуги, а сигурността става все по-важна за потребителите. Шест от седем европейски граждани използват поне веднъж месечно дигитални банкови услуги, а 38% го правят на седмична база и дневна база.
Най-важният критерий за използване на дигитални банкови услуги е сигурността (69%), а за българите удобството и бързината (44%). Близо две трети (68%) смятат, че в бъдеще ще се увеличи търсенето на мобилни финансови решения, тъй като те правят операциите лесни и удобни.
У нас 40% от потребителите изобщо не са чували за регулацията, която ще влезе в сила в ЕС през септември 2019 - Директивата за отворено банкиране PSD2. Това означава, че приложенията и други трети страни ще могат да получат достъп до информация от банковите сметки на хората, както и да задействат плащания от тях, при условие че клиентът е предоставил изрично разрешение. Както показва изследването, повечето хора в България (82%) не са запознати с тази промяна или имат малко информация за нея.
Нещата, които българските потребители биха променили във финансовите услуги са три - повече гъвкавост (34%), достъпност навсякъде и лесна употреба (33%), контрол на разходите в реално време и прозрачност (25%).
Банките са най-довереният източник, когато става въпрос за информация за управлението на парите. 70% от европейците предпочитат банките, като българите (80%), швейцарците (78%) и руснаците (77%) са с най-голямо доверие в информацията, предоставена от тях, а британците (59%) с най-малко. Почти една четвърт от българите (23%) се съветват с приятели или членове на семейството. 14% получават информация от медиите, а 10% от компании за финансови консултации, а 13% от социалните мрежи.
Когато става въпрос за доверие в своите приятели, повечето европейци (72%) не биха споделили банковите си данни с тях. Само 1 на 10 души (13%) заявяват, че биха го направили, като най-голям е процентът във Великобритания (30% се доверяват на своите приятели). У нас, само 7% биха го направили.
59% от българите споделят, че биха обмислили преминаването към дигитална банка, а 10 на сто биха го направили в следващите 12 месеца. Най-много клиенти на дигитални банки има в Германия (14%), Италия (11%) и Испания (10%).
Удобството е най-важното предимство за използването на дигитални банкови услуги, а сигурността става все по-важна за потребителите. Шест от седем европейски граждани използват поне веднъж месечно дигитални банкови услуги, а 38% го правят на седмична база и дневна база.
Най-важният критерий за използване на дигитални банкови услуги е сигурността (69%), а за българите удобството и бързината (44%). Близо две трети (68%) смятат, че в бъдеще ще се увеличи търсенето на мобилни финансови решения, тъй като те правят операциите лесни и удобни.
У нас 40% от потребителите изобщо не са чували за регулацията, която ще влезе в сила в ЕС през септември 2019 - Директивата за отворено банкиране PSD2. Това означава, че приложенията и други трети страни ще могат да получат достъп до информация от банковите сметки на хората, както и да задействат плащания от тях, при условие че клиентът е предоставил изрично разрешение. Както показва изследването, повечето хора в България (82%) не са запознати с тази промяна или имат малко информация за нея.
Нещата, които българските потребители биха променили във финансовите услуги са три - повече гъвкавост (34%), достъпност навсякъде и лесна употреба (33%), контрол на разходите в реално време и прозрачност (25%).
Банките са най-довереният източник, когато става въпрос за информация за управлението на парите. 70% от европейците предпочитат банките, като българите (80%), швейцарците (78%) и руснаците (77%) са с най-голямо доверие в информацията, предоставена от тях, а британците (59%) с най-малко. Почти една четвърт от българите (23%) се съветват с приятели или членове на семейството. 14% получават информация от медиите, а 10% от компании за финансови консултации, а 13% от социалните мрежи.
Когато става въпрос за доверие в своите приятели, повечето европейци (72%) не биха споделили банковите си данни с тях. Само 1 на 10 души (13%) заявяват, че биха го направили, като най-голям е процентът във Великобритания (30% се доверяват на своите приятели). У нас, само 7% биха го направили.
