Отчетността на COVID разходите в България е само частична

Според изследването осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание, както и липса на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността в България. Като минус за страната е изтъкната и липсата на процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата.

Подобрение в прозрачността може да се постигне с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство, посочва Институтът за пазарна икономика (ИПИ), партньор в изследването за България.

Според проучването отчетността в България е на нивото на тази в Канада, Германия, Италия, Япония, Франция, Швеция, Великобритания и САЩ. По-добре от нея се справят единствено Австралия, Норвегия, Перу и Филипините, които попадат в графата „достатъчна отчетност“.

Като цяло обаче изследването показва, че повече от две трети от правителствата не управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси. Почти две трети не са прилагали и открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки, а половината – са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите.