Отров(е)ният критик на Кремъл

Името на Алексей Навални отново влезе в заглавията на световния печат, след като бе хоспитализиран с подозрение за отравяне. От вчера той се намира в Берлин, където лекарите са стабилизирали състоянието му. Опозиционерът обаче остава в кома и докато привържениците му вярват, че е жертва на атака, Кремъл категорично отрича да има общо.

Предистория 

Навални беше в Сибир, за да подкрепи кандидатите в надпреварата за местните избори на 13 септември. Предстоящият вот се счита за по-труден от обикновено за „Единна Русия“, партията зад президента Владимир Путин. Неяснотите около изхода от него подклаждат още повече съмненията около случилото се с Навални. 

Говорителката на руския опозиционер и активист изложи предположение, че в чая, който той е изпил сутринта на 20 август, непосредствено преди да се качи на полета от сибирския град Томск до Москва, е било добавено химическо вещество, довело до влошаването на здравословното му състояние. 

По време на полета на Навални рязко му прилошава и това налага спешно кацане на самолета в Омск, където е откаран в болница. Вчера, въпреки първоначалния отказ в Русия, той все пак бе транспортиран с въздушна линейка в Берлин, за да получи специализирана медицинска помощ в болница „Charite”. 

Основателят на неправителствената организация „Cinemas for Peace”, която финансира полета на Навални до Берлин, заяви: „Добрата новина е, че той е стабилен, така че пътуването не влоши състоянието му. Но няма причина за празнуване, тъй като той е в много критично състояние. Истинската работа на лекарите сега започва”. 

(истинският) критик на Кремъл 

Юрист по образование, 44-годишният Навални е един от най-острите критици на президента Владимир Путин и управляващия политически елит в Русия. 

Харизматичен и антикремълски настроен, Навални се откроява видимо в руската политика. Неговият профил е в рязък контраст с политиците, които водят предполагаемите „опозиционни“ политически партии в руската Дума, пише онлайн изданието Theconversation, посочвайки лидерите им. Това са 67-годишният Сергей Миронов, 76-годишният Генадий Зюганов и 74-годишния Владимир Жириновски, на които, въпреки статута им на опозиция, се гледа по-скоро като на кооператори на Кремъл, които могат понякога да критикуват, но като цяло подкрепят линията на управлението. 

Навални опитва да пробие това статукво. Той се кандидатира на изборите за кмет в Москва през 2013 г., когато официално събра 27% от гласовете. Според него обаче действителната подкрепа е била по-голяма, а резултатите са плод на фалшификации. 

На президентските избори през 2018 г. пък му беше официално забранено да се включи в надпреварата. Причината бяха наказателни присъди, които според някои са плод на политически игри.

Извън изборната арена Навални като че ли има по-голям успех. През 2011 г. той създаде Фондация за борба с корупцията, за да разследва и публикува предполагаемата корупционна практика на висши политици и държавни служители. Той обяви „Единна Русия“ за „партията на мошениците и крадците“ – фраза, която остана в публичното говорене. Видео на фондацията в YouTube от 2017 г. разобличава като корумпиран тогавашния премиер Дмитрий Медведев. То има цели 36 милиона гледания. 

През юли 2020 г. обаче Навални се видя принуден да закрие фондацията, след като през миналата година руското министерство на правосъдието обяви организацията за „чуждестранен агент“. През октомври 2019 г. НПО-то бе осъдено да плати 280 хил. долара за това, че, според властта, е организирало бунтове. Финансовите санкции продължават и на практика очертават края на Фондация за борба с корупцията. 

Въпреки че фигурата му изпъква, би било погрешно да се каже, че Навални е единственият опозиционен лидер в Русия. Има и други, но един от основните проблеми на инакомислещите в страната е, че действат разпокъсано и некоординирано. А това определено е добре за Кремъл и тъкмо Навални се оказа един от онези, опитали да вземат мерки в тази посока. 

Отровен ли е? 

Това е въпросът, който днес си задават мнозина, но на който отговор е рано да се даде. 

Историята помни други нападения срещу Навални, включително през 2017 г, когато срещу него е използвано антисептик, който го оставя с частична слепота на едното око. През 2019 г. пък влиза в болница, след като прекарва известно време в ареста заради нарушаване на законите за протестите, като се смята, че по време на задържането му срещу него е отново е извършена атака. 

Ако Навални е бил отровен, случаят му има известни прилики с минали събития. През 2004 г. Ана Политковская, именитата журналистка, критикуваща Кремъл при втората офанзива в Чечения, беше отровена – с чай по време на полет, преди две години по-късно да бъде убита. И през 2006 г. Александър Литвиненко, бивш служител на КГБ, беше отровен с полоний-210, също добавен към чай, който той пие в хотел в Лондон. 

И все пак, дори Навални да е бил отровен, което не е сигурно, а според мнозина и малко вероятно днес, не е задължително атаката да е била директно поръчана от Кремъл. Това, което е сигурното, е, че властта не е предприела стъпки, за да гарантира безопасността на опозиционните дейци в съвременна Русия. Показателен е случаят от февруари 2015 г., когато бившият вицепремиер на Русия Борис Немцов бе разстрелян на мост до Кремъл в Москва. 

Убийството на Немцов, казват запознати, е шокирало Кремъл, но това не пречи на властта да се възползва от смразяващия ефект, който такива събития предизвикват у критичните гласове, за да продължи най-малкото да бездейства.