Пандемия на следенето

Китай никога не се е славил с усилията си за защита правата на своите граждани. Един пример от последния месец обаче направи впечатление като особено сериозно нарушение на личната неприкосновеност, дори и по стандартите на комунистическата страна. Според западни издания, в опита си да проследяват по-добре хора, поставени под карантина заради коронавируса, в някои случаи органите на реда са си позволявали да монтират камери за видеонаблюдение дори в техните домове.

Това може и да е сред най-видимите примери за нарушаване правата на граждани във връзка с пандемията, но той съвсем не е единствен. През последните седмици правителствата по света сякаш се надпреварват да измислят и въвеждат нови начини за проследяване, а Поднебесната империя безспорно води тази непрестижна класация. Тя обаче не е единствената – редица държави, включително САЩ и страни в Западна Европа, също прибягват до такива непопулярни методи. Причината – опитите им да се справят с пандемията от COVID-19, в комбинация с напредъка на технологиите.

Архитектура за потисничество

Така бившият американски шпионин Едуард Сноудън определи това, което много страни създават днес с оправданието, че се борят срещу разпространението на коронавируса. В интервю за Vice Сноудън, който е преследван от САЩ за това, че разкри пред света методите за повсеместен шпионаж на американските разузнавателни служби, посочва, че много правителства използват пандемията, за да въвеждат нови системи и практики за наблюдение на своите граждани. Той посочи, че не очаква властимащите да се откажат от тази новопридобита власт след края на здравната криза и призова обществата да не позволяват това да доведе до по-могъщо авторитарно управление по света.

Сноудън е категоричен и по друг важен въпрос: можехме ли да предвидим пандемията? „Няма нищо по-лесно за прогнозиране от здравна криза в свят, в който ние живеем просто един върху друг в пренаселени и замърсени градове“ - убеден е бившият шпионин. Според него както учените, така и разузнавателните агенции са очаквали такъв развой. И днес редица правителства използват кризата, за да разширят възможностите за следене на своите граждани. „Без значение как се използва, това, което се създава, е архитектура за потисничество“ - добавя той.

Нови технологии – нови начини за следене

Оказва се, че в разгара на здравната криза локализацията на мобилните устройства и събирането на трафични данни далеч не е единствената форма на следене, която някои държави обмислят. В своя статия за „Файненшъл Таймс“ израелският писател Ювал Ноа Харари неотдавна посочи, че развитието на технологиите, в комбинация със заплахата на пандемията, могат да доведат до нови методи за наблюдение. Според него ако не сме внимателни, епидемията може да маркира важен повратен момент в историята на наблюдението и да се премине от такова „над кожата“ към такова „под кожата“. Правителствата вече биха искали да знаят не само какво посещаваме, а и каква е нашата телесна температура, сърдечен ритъм или кръвно налягане. И с новите сензори на смартфоните и носимите устройства като гривни и очила това вече е постижимо. Резултатът може да бъде едно бъдеще, в което правителството знае дали сме болни, дори преди ние самите да узнаем това.

Вероятно мнозина ще се запитат, какво е лошото да получаваме подобна навременна информация за нашето здраве. Харари обаче отива още по-далеч, описвайки различни други сценарии за използване на тези физически данни, събирани чрез новите технологии. „Ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвно налягане и сърдечен ритъм докато гледам даден видеоклип, ще можете да научите какво ме кара да се смея, да плача и какво ме прави наистина ядосан“ - предупреждава писателят. Според него, ако корпорации и правителства започнат да събират масово нашите биометрични данни, те ще започнат да ни познават много по-добре, от нас самите. Харари е убеден, че обществата трябва да направят избор, взимайки предвид всички тези аспекти.

Властите по света не изглежда като да се притесняват от подобни предупреждения. Включително и тези в демократичните държави. Неотдавна американският Център за контрол и превенция на заболяванията получи ново финансиране в размер на половин милиард долара за изграждане на система за наблюдение и събиране на данни, която трябва да проследява разпространението на коронавируса. Любопитното е, че средствата за това ще дойдат от мащабния план за стимулиране на икономиката, подписан от Тръмп. Някои американски градове като Кънектикът пък започват да следят своите граждани с летящи дронове, които ще измерват тяхната температура и ще наблюдават дали се спазват изискванията за дистанциране. В редица страни, включително и България, бяха приети нови законови текстове, позволяващи проследяването на трафични данни.

Китай безспорно е сред лидерите при въвеждането на подобни практики. В страната функционира мащабна система за наблюдение на гражданите, която беше разширена в разгара на епидемията. Беше въведено и ново мобилно приложение, което събира личните данни на всеки потребител и му дава указания къде може да ходи и къде – не. То би могло да предпази гражданите от доближаване до хора, заболели от коронавируса. Същевременно критиците вече предупредиха, че подобна технология лесно може да доведе и до злоупотреби с власт.

Големият въпрос

според някои анализатори е дали свободните демократични общества биха могли да се справят ефективно с пандемия, или техният модел се е провалил. В потвърждение на втората теза е по-бързото овладяване на кризата в страни като Китай, в които човешките права не са приоритет. Едуард Сноудън обаче не е съгласен: „Не мисля, че авторитарните режими са по-добри в справянето с кризата от демократичните. Бяха посочени аргументи, че Китай може да направи неща, които САЩ не могат. Но това не означава, че техните действия са по-ефективни“. Той добавя също, че не може да се вярва на данните за броя на заразените, предоставяни от Китай.

В потвърждение на неговата теза са и добрите новини от демократични страни като Германия, Дания, Финландия, Нова Зеландия и Южна Корея, в които изглежда, че поне на този етап кризата е овладяна, а броят на смъртните случаи е много по-малък. А неотдавна лидерите на редица европейски страни излязоха с обща декларация срещу използването на коронавируса за разширяване правомощията на държавата. Примерите от целия свят показват, че демокрацията има достатъчно капацитет да се справи с подобна криза. Предотвратяването на новите опити за наблюдение и нарушаване на личната неприкосновеност обаче не е спринт, а маратон, и обществата, както и медиите, ще трябва тепърва да оценяват с критичен поглед всеки опит на правителствата в тази посока.