Парламентът задвижи специалния закон за бюджета

Народното събрание (НС) прие скорострелно специалния закон за бюджета на първо четене в зала в четвъртък. За около час и половина текстовете, уреждащи извършването на разходи и тяхното приоритизиране до приемането на Бюджет 2025, бяха приети единодушно в зала.

Специалният законопроект, представен миналата седмица от служебното правителство, бе подкрепен от 207 народни представители, като в дискусията по него преобладаваха междуличностните нападки и коментари.

Предстоят промени

Въпреки това от скромните разисквания, които до голяма степен повториха казаното по-рано тази седмица по време на първото заседание на Комисията по бюджет и финанси, стана ясно, че депутатите ще предложат изменения в законопроекта.

Този закон трябваше да бъде приет преди Нова година, защото в момента, за да може да осигурим всички права на гражданите, ще трябва да му придадем ретроактивно действие от 1 януари“, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев.

По думите му разглежданият законопроект е удължителен закон, защото той продължава действието на разпоредби от Бюджет 2024.

Той посочи, че от партията ще направят предложения за промени между първо и второ четения – едни редакционни с цел прецизиране и втори, свързани с капиталовите разходи.

Припомняме, че в текстовете се предлага капиталовите разходи да се правят с постановление на Министерски съвет (МС).

Тоест МС има пълната свобода да разходва средства по свое усмотрение, това е практика отпреди 2021 г.“, каза Василев.

Затова и от партията ще внесат предложения за ограничаване правомощията на кабинета, като ще има лимити за какво и до каква стойност ще може да се харчат средства по капиталовата програма. Василев отново апелира възможно най-бързо да се разгледа самият Бюджет 2025, по който „има забележки“, но единственото, което депутатите не могат да променят, е дефицитът от 3%. „Всичко друго подлежи на промяна и корекция“, напомни Василев.

Не приемам вашия упрек, г-н Василев. Бюджет 2025 беше внесен в началото на декември, а вие твърдяхте, че ще се работи уикендите и през празниците, за да се приеме навреме“, отвърна служебният финансов министър Людмила Петкова.

По отношение на капиталовите разходи, тя каза, че те „по принцип изобщо не могат да се харчат, защото в Бюджет 2024 те бяха в централния бюджет, а не в бюджетите на министерствата“.

„Критичният въпрос е как да направим така, че основните данъчни ставки да не се увеличават оттук насетне“, каза и Мартин Димитров от ПП-ДБ, като добави, че трябва да се направи опит за ефективни разходи, без да се увеличават нито данъци, нито осигурителна тежест.

От „Възраждане“ предложиха първоначалните идеи на финансовото министерство, които отпаднаха, да се върнат, в т.ч. облагането на свръхпечалбата на банките, допълнителният налог върху подземните богатства и по-висок налог върху хазартната дейност.

Според Хасан Адемов от АПС това не е удължителен закон, защото има вече предложени законопроекти за трите големи бюджета.

Необходими са поне 4-6 седмици, за да протече по нормален начин дискусията по бюджетната процедура. Затова това е един псевдоудължителен закон“, каза Адемов.

Той засегна темата за минималната работна заплата (МРЗ), която от 1 януари се прилага различно за частния и публичния сектор – първият е с новия размер от 1077 лв., докато вторият – със стария от 933 лв. Адемов обаче напомни, че общините могат да сключват договори по Закона за социалните услуги за следващата година и минималният размер на заплата не може да бъде по-различен от 1077 лв.

Владимир Георгиев от „БСП – Обединена левица“ посочи, че от партията също ще предложат промени по събирането на приходите и правенето на разходи.

Йордан Цонев от „ДПС – Ново начало“ пък изтъкна, че това не е удължителен закон, а такъв, който запълва празнотите в Закона за публичните финанси.

Съкратен срок за предложения

Депутатите значително съкратиха сроковете за внасяне на предложения между първо и второ четене. Според Правилника на дейността на НС обикновено срокът за предложения е седмица.

По идея на Александър Иванов от ГЕРБ обаче сега народните представители ще разполагат с 3 дни за целта. Решението също бе прието единодушно.