Ако преходът не е справедлив, няма как да е успешен

Ако един преход не е справедлив, той няма как да е успешен. Историята на всички преходи показва, че трябва да работим заедно – трябва да се намери най-добрият пример. Това каза Нено Ненов, икономически съветник към представителството на Европейската комисия в България, по време на международната конференция „Справедлив преход в Перник“, организирана от „Бранд Медия България“, издател на Economic.bg, като част от европейския проект „Кариерен преход на възможностите“.

Не сме сами

И даде пример, че не сме сами в този преход. България не е изолиран случай, тъй като в Европа има 70 териториални плана – „ние не сме фокус страна или фокус точка, това е систематична политика“.

Колкото и да са уникални въглищните региони, не е нужно да се измисля най-иновативното решение, достойно за Нобелова награда.

Не е нужно да започнем от белия лист и да мислим какво трябва да се случи“, каза Ненов.

Той разказа за опита на Словакия, която приема териториалните си планове през декември 2022 г., година по-рано от България. В Горна Нитра се отказват от въглищата, засягайки пряко 11 хил. души, заети в сектора. Там вече има почти завършен завод за ремонт и производство на жп вагони, както и на елементи за соларни панели, където експертизата, свързана с енергетика, е полезна. В града правят завой и в посока туризъм.

Не е идеята да забравите това минало, това е част от историята“, каза Ненов.

Той даде и друг пример от енергийното сърце на Полша – Катовице. В регион Силезия мина затваря още през 2009 г. и благодарение на Фонда за справедлив преход, който работи в Полша, е направен увеселителен парк. В края на 2023 г. в Катовице има 70% ръст на туризма спрямо годините преди Covid, което води до разкриването на други бизнеси – хотели, ресторанти и др.

В Полша са анализирани желанията на заетите в сектора – какво биха искали да работят след закриването на производството. Мнозинството са казали, че искат да се насочат към земеделие, а по Механизма за справедлив преход се дава щедра подкрепа за земеделците – тоест, политиците отговарят със специален Фонд и подкрепа в тази посока.  

Ненов представи и данни, че в последните 10 години има трайна тенденция за увеличаване на производството на въглища, това са факти, а не пропаганда, но 30% от заетостта в сектора е спаднала, което значи, че намаляването на заетостта не означава директно отказ от въглища, свързано е с технологии и оптимизация.

Намаляването на заетостта е естествен процес в целия свят, по-добре да го контролираме, а не да стоим и да чакаме“.

ЕС ни помага, за да е качествен скокът

Ненов обрисува ситуацията и през лична история, в която преди повече от 30 години неговият дядо, който е бил шофьор на миньори, остава без работа, тъй като мината в Устрем затваря. Рудата вече ще се внася – съответно не трябват миньори и шофьори. Дядо му се пенсионира на 55 години, а пенсията е нищожна и той се заема с животновъдство, пчеларство, земеделие. Това се случва през 1992 г., когато икономиката е пред колапс.

Много хора си представят прехода от фосилни горива, което води до затваряне на въгледобива, като сценарий, който е със сходни икономически последици“.

За разлика от 1992 г. обаче България сега е в Европейския съюз и той предоставя добри условия, за да може такъв сценарий да не се случва днешно време.

В българската икономика влизат три пъти повече средства, отколкото от българският бюджет отиват в европейския, обясни представителят на Европейската комисия.

„Едва ли някой може да си представи, че ЕС плаща, за да имаме съсипана икономика и висока инфлация, за да трябва да продължава да я субсидира“.

Идеята за прехода и декарбонизацията не е, че някой е таргетирал България, идеята е да се помогне на тази икономика, на тези общества, да направят този скок качествен, техните бизнеси по-конкурентни, тяхното население – с повече умения“.

По думите му тази промяна няма да е лесна и никой не е казал, че ще доведе до нещо по-добро, но има инструменти, с които можем да я контролираме.

Ненов припомни, че по Фонда за справедлив преход за България има 2.5 млрд. лв., а конкретно за Перник – 92 млн. евро.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.