Външната политика на Тръмп: да купи Гренландия и да сложи край на войната в Украйна
Избраният американски президент направи много обещания преди изборите, но някои изглеждат невъзможни
Новоизбраният президент републиканец Доналд Тръмп казва, че планира да придобие Гренландия, да сложи край на войната в Украйна и да промени фундаментално отношенията на САЩ с НАТО по време на втория си четиригодишен мандат.
През последните седмици той също заплаши да превземе Панамския канал и да наложи на Канада и Мексико мита от 25%, ако не ограничат потока от наркотици и мигранти в Съединените щати. Ето поглед към предложенията за външна политика, които Тръмп обеща да направи, след като встъпи в длъжност в понеделник, представен от Reuters.
НАТО, Украйна и европейските съюзници
Тръмп каза, че по време на неговото президентство Съединените щати ще преосмислят фундаментално „целта и мисията на НАТО“.
Той обеща да поиска от Европа да възстанови на Съединените щати „почти 200 милиарда долара“ в боеприпаси, изпратени на Украйна, и не се ангажира да изпрати допълнителна помощ на нападнатата от Русия държава.
Тръмп намали финансирането за отбрана на НАТО през последната част от първия си мандат и често се оплакваше, че Съединените щати плащат повече от справедливия дял. През последните седмици той каза, че членовете на НАТО трябва да харчат 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана – число, което е доста над настоящата цел от 2%.
Относно войната в Украйна, Тръмп каза по време на предизборната кампания през 2024 г., че ще разреши конфликта още преди встъпването си в длъжност. Но след избирането си той не е споменавал повече това свое обещание, а сега съветниците му признават, че ще са необходими месеци, за да се постигне мирно споразумение.
Тръмп каза, че Киев може да се наложи да отстъпи част от територията си, за да постигне мирно споразумение – позиция, подкрепена от ключовите му съветници.
Въпреки че няма напълно изчерпателен мирен план на Тръмп, повечето от ключовите му помощници подкрепят позицията Украйна да се откаже от членство в НАТО, което да стане част от всяко мирно споразумение, поне в обозримо бъдеще. Те също така широко подкрепят замразяването на бойните линии на тяхното преобладаващо местоположение.
Тръмп сигнализира в началото на април, че е готов да изпрати допълнителна помощ на Украйна под формата на заем, но сега той запази мълчание по въпроса по време на спорните преговори в Конгреса за пакет от помощ от 61 милиарда долара по-късно същия месец.
Териториално разширение
В средата на декември Тръмп каза, че планира да придобие Гренландия – идея, която той изложи за кратко по време на своя мандат 2017 – 2021 г. Предишните му усилия бяха осуетени, когато Дания заяви, че отвъдморската ѝ територия не е за продан.
Но планът на Тръмп за най-големия остров в света не избледнява. По време на януарска пресконференция той отказа да изключи възможността за нахлуване в Гренландия, представяйки острова като ключов за интересите на националната сигурност на САЩ.
Тръмп също заплаши да превземе Панамския канал през последните седмици, като обвини Панама, че слага надценка за преминаването на корабите, които преминават през ключовия маршрут.
Тръмп също размишляваше за превръщането на Канада в щат на САЩ, въпреки че съветници насаме описаха коментарите му относно северния съсед на Съединените щати като пример за тролинг, а не като истинска геополитическа амбиция.
Китай, търговия и Тайван
Тръмп често заплашва да наложи големи мита или търговски ограничения на Китай, както и на много близки съюзници.
Предложеният от него Закон за реципрочна търговия на Тръмп би му дал широка свобода на преценка да увеличава ответните мита върху страни, когато те са решени да поставят свои собствени търговски бариери. Той предложи идеята за 10% универсална тарифа, която може да разтресе международните пазари, и поне 60% тарифа за Китай.
Тръмп призова за прекратяване на статута на Китай като най-облагодетелствана нация – определение, което обикновено намалява търговските бариери между нациите. Той се зарече да въведе „нови агресивни ограничения върху китайската собственост върху всяка жизненоважна инфраструктура в Съединените щати“, а официалната платформа на Републиканската партия призовава за забрана на китайската собственост върху американски недвижими имоти.
Що се отнася до Тайван, Тръмп заяви, че трябва да плати на Съединените щати за защитата си, тъй като, според него, не дава нищо на САЩ и взе „около 100% от нашия бизнес с чипове“, имайки предвид полупроводниците. Той многократно е казвал, че Китай никога няма да посмее да нахлуе в Тайван по време на неговото президентство.
Мексико, Канада и наркотици
Тръмп каза, че ще наложи всеобхватни мита от 25% на Мексико и Канада, ако не спрат потока от наркотици и мигранти в Съединените щати.
Мексиканските и канадските лидери се опитаха да докажат, че са сериозни относно справянето с нелегалната имиграция и търговията с наркотици.
Тръмп каза, че ще определи наркокартелите, действащи в Мексико, като чуждестранни терористични организации и ще нареди на Пентагона „да използва по подходящ начин специалните сили“, за да атакува ръководството на картела и инфраструктурата – действие, което едва ли ще получи благословията на мексиканското правителство.
Той каза, че ще разположи американския флот, за да наложи блокада срещу картелите и ще се позове на Закона за извънземните врагове, за да депортира наркодилъри и членове на банди в Съединените щати.
Групи за граждански права и сенатори от Демократическата партия настояха за отмяната на този акт, приет през 1798 г., който дава на президента известна власт да депортира чужди граждани, докато страната е във война.
Платформата на Републиканската партия също призовава за преместване на хиляди войници, разположени в чужбина, до границата между САЩ и Мексико, за да се борят с нелегалната имиграция.
Конфликт в Израел
Номинираният за пратеник на Тръмп в Близкия изток Стив Виткоф работи в тясно сътрудничество със служители в администрацията на президента демократ Джо Байдън, за да постигне мирното споразумение, обявено по-рано през януари между Израел и палестинската въоръжена групировка „Хамас“. Източници, близки до преговорите, казаха, че той е оказал значителен натиск и върху двете страни за бързо постигане на споразумение, въпреки че точните подробности за участието му все още излизат в пресата.
След като за първи път критикува израелското ръководство в дните след като неговите граждани бяха нападнати от Хамас на 7 октомври 2023 г., Тръмп по-късно каза, че въоръжената групировка трябва да бъде „смазана“.
Той беше казал, че ще има „ад за плащане“, ако Израел и „Хамас“ не постигнат споразумение за прекратяване на огъня, което да доведе до връщането на заложници, държани от палестинската въоръжена групировка в Газа, преди той да поеме властта.
Иран
Съветниците на Тръмп посочиха, че ще подновят така наречената кампания за максимален натиск от първия му мандат срещу Иран.
Тя имаше за цел да използва санкции, за да удуши икономиката на Иран и да принуди страната да договори сделка, която би попречила на нейните ядрени и балистични оръжейни програми.
Администрацията на Байдън не разхлаби съществено санкциите, въведени от Тръмп, но има дебат за това колко енергично са били прилагани те.
Климат
Тръмп многократно е обещавал да се оттегли от Парижкото споразумение, предназначено да ограничи емисиите на парникови газове в глобален мащаб. Той се оттегли от него по време на мандата си, но САЩ се присъединиха отново към споразумението при Байдън през 2021 г.
Противоракетна отбрана
Тръмп обеща да изгради най-модерното „силово поле“ за противоракетна отбрана около САЩ. Той не навлезе в подробности, освен че Космическите сили – военен клон, създаден от първата му администрация, ще играят водеща роля в процеса.
В платформата на Републиканската партия силовото поле се нарича „Железен купол“, напомняйки на израелската система за противоракетна отбрана, която носи същото име.