Пазарен обзор за март: Само краткосрочен шум

Банковата криза направи март един от най-динамичните месеци за пазарите по света от дълго време насам. Тя върна спомени от 2008 г., добавяйки и елементи от европейската дългова криза и дори от банковата ваканция на президента Рузвелт от 1933 г. Инвеститорите трябваше да преглътнат края на съществуването на две щатски банки с общо активи за 320 милиарда долара и на практика на втората по големина швейцарска банка Credit Suisse. Нейният баланс беше за повече от половин трилион швейцарски франка, но освен това управляваше активи за 1.2 трилиона. Говоря за активите в минало време, тъй като банковата криза ни показа

как се е променил финансовият свят

Това се оказа първото масово теглене на депозити, което благодарение на онлайн възможностите за прехвърляне на средства, видяхме над 40 млрд. долара да напуснат Silicon Valley Bank за ден. Вероятно това щеше да бъде последвано от още 100 милиарда, ако банката имаше толкова налични средства, които да прехвърли. Големите депозити над 250 хил. долара не са гарантирани и затова средствата по тях, включително и от сметки за милиарди на технологични стартъпи, се насочиха към фондове на паричния пазар и към държавни облигации. Те търсиха сигурност от слуховете, че банката затъва, защото не е управлявала достатъчно добре своите активи. Без съмнение, това е било така. Дори Федералният резерв призна, че SVB не изпълнява всички препоръки и че малките банки /тези с под 250 млрд. долара активи/ не се контролират толкова добре и не отговарят на високите стандарти на големите.

SVB е по-скоро изключение от правилото, когато става дума за използване на набраните средства по депозити. Но много бързите темпове на растеж на банката са показателни за друга важна тенденция. А именно нарастването на парите в американската икономика. От април миналата година досега се отчита намаление на паричния агрегат М2 /парите в брой плюс депозити и спестовни сметки/ с близо трилион долара. Това е огромна сума, но е всъщност от 22 трилиона на 21 трилиона долара. За сравнение, М2 беше 8.5 трилиона долара в края на Ипотечната криза. Федералният резерв има огромен принос за този растеж, така както и за намалението сега. Другият тренд в банковата система, за който също частично може да обвиним Фед, е намалението на броя на банките. Те стават все по-малко на брой и все по-големи по активи, повишавайки и рисковете в системата.

Отвъд банковата криза

Кризата на доверие към банките постепенно преминава. Тя ще има различно отражение върху икономиката и пазарите с течение на времето. Първият ефект е в краткосрочен период и е свързан с промяна на политиката на централните банки. На това сега залагат инвеститорите. Смятам, че е прекалено оптимистично да се счита, че Федералният резерв ще започне да намалява лихвата във връзка с ликвидната криза в банковата система. И също така, че парите, които централната банка налива в системата, ще раздвижат икономиката нагоре. Точно обратното, последните събития ще доведат до затягане на кредитната политика на банките. Въпросът е дали парите в световната икономика ще се насочат към финансовите пазари или ще търсят без рискови възможности, за да се предпазят от нова банкова криза и от рецесия. Защото това ще определи как ще се представят индексите през второто тримесечие на годината. Първият вариант ще донесе силен растеж на акциите, а вторият ще доведе до нови дъна.

Преминаването на банковата криза сочи към първия сценарий на развитие. Тоест, към повишен апетит към рискови активи в очакване на капиталови потоци към акциите. Биткойн вече отчита такъв интерес, но смятам, че фондовите пазари няма да растат силно и да видим нови върхове на индексите. Причина за това ще стане нов спад на корпоративните печалби в отчетите за първото тримесечие, които ще бъдат публикувани през април. Те вероятно няма да са много лоши, но и едва ли коментарите от компаниите ще бъдат оптимистични, за да задвижат пазара нагоре. Дори се притеснявам, че прогнозите им ще бъдат доста консервативни и ще видим как мениджмънтът се готви за икономически спад.

Стимули или рецесия?

В началото на март на конгреса в Китай, когато Си Дзинпин беше преизбран за трети мандат, видяхме промяна на икономическата политика към повече стимули и експанзия на кредитирането. Има спорове, колко това е възможно в настоящия момент. От една страна е високата задлъжнялост и намаляващата ефективност на инвестициите в китайската икономика на фона на свиващ се пазар на имоти. А от друга са признаците, че икономическият растеж ще дойде и от фокус към потребителските разходи. Например от това, че Китай се превърна във водещата страна по използване и производство на електрически автомобили. Във всеки случай, стимули за увеличение на кредитирането ще има и историята показва, че това води до повече износ на по-ниски цени. Тоест, до дезинфлация във водещите икономики.

Именно на намалението на инфлацията ще се окаже основната новина за следващите месеци. Показателите, които допринасяха много за нея /автомобили, горива и жилища/, сега показват затихване. Това вероятно ще бъде добра новина за инвеститорите, но инфлация около нулата ще изисква сериозен скок на безработицата. Причината е, че заплащането сега расте по-бързо от производителността и компаниите трябва да го компенсират само с повишение на цените. И докато няма свободна работна ръка, това няма как да се промени. Затова индексите на инфлацията без храни и горива са високи. Промяната в тренда трябва да започне скоро. Например, в строителството постепенно ще приключат довършителни работи спрямо строителния бум преди 1-2 години и това ще освободи много работна ръка. Съмнявам се, че по същия начин ще има големи съкращения в другите сектори, но през второто тримесечие безработицата би трябвало да расте.

Индексът S&P 500 се покачи с почти 4% през март до равнището от 4100 пункта. Това несъмнено е успех за месец с такива новини, но още по-важното е, че индексът се върна във възходящия канал от октомври досега. Големите технологични компании водеха пазара нагоре. Малките компании в Russell 2000 изоставаха и тепърва трябва да направят същото, което и S&P 500 – да се върнат в тренда. Това е трудна задача предвид ударът, който понесоха регионалните банки. Но началото на април изглежда позитивно за акциите, поне докато рецесията се появи и затягането на банковото кредитиране окаже своето влияние върху икономиката.