Пазарът на труда в България не иска младите
Кризата възпира бизнеса да наема хора без опит, за които да отделя средства и човешки ресурс
Нестабилната икономическа обстановка принуждава компаниите да преустановят набирането на нови кадри за екипите си, но дори когато този риск бъде поет, кандидатурите на хората под 25 години не се разглеждат. Липсата на опит в индустрията може да се преодолее само чрез обучения, костващи човешки ресурс и капитал. Бизнесът обаче не е готов да се лиши от времето на старшите си служители, а обсъждането на инвестиции, които не дават бърза възвращаемост, е почти невъзможно по време на строга политика по отношение на корпоративните бюджети.
За наскоро завършилите образованието си българи е почти невъзможно да се позиционират на пазара на труда. Те не могат да извършат прехода от подчиненото на образование ежедневие към такова, включващо работата по специалността и самостоятелно покриване на лични разходи. В момента няма предлагане на подходящите за младежи позиции, а останалите изискват обучение на терен, което в състоянието на пандемия е практически невъзможно.
Последните месеци са истинско предизвикателство за бизнеса. Липсата на устойчива статистика направи невъзможно изграждането на стратегии и дори хората с години професионален опит се притесняват за позициите си. Все пак техните по-неопитни колеги са далеч по-уязвими, щом стане въпрос за съкращения на персонала. Съвсем логично бизнесът иска да запази служителите, които вече имат необходимите умения и могат още днес да генерират приходи.
Да си млад е недостатък
През изминалото тримесечие коефициентът на безработица при младежите между 15 и 24-годишна възраст се повишава с 5.7 пр. пункта до 13.2% на годишна база, по данни на Националния статистически институт. Увеличение има и при другите възрастови групи, но то е далеч по-балансирано. При хората на възраст между 25-34, 35-44,45-54 и 55 и повече показателят е нараснал съответно с 0.9, 1.4, 1.2 и 0.4 пр. пункта.
Източник: НСИ
Голяма част от бизнесите, в които младите хора могат да направят първите си стъпки на пазара на труда, са тежко ударени от кризата. Правителството неведнъж е търпяло критики през последните девет месеца, че не подкрепя секторите, които допринасят най-много за държавния бюджет и осигуряват работа на най-много хора.
„Ресторантьорството, хотелиерството и туризмът най-осезаемо намалиха дейността си за подбор на персонала, като това драстично намали възможностите пред младите за стъпване на пазара на труда“, коментира пред Economic.bg Християн Петков, оперативен мениджър на JobTiger.
Мнението на Европейската комисия е, че в националните планове за възстановяване и устойчивост туризмът и транспортът трябва да получат най-много внимание. За третото тримесечие туроператорите отчитат спад на оборотите си със 70.3% на годишна база. Тези загуби не биха им позволили да наемат нови служители, а може би и да задържат тези, с които вече работят.
Причината лицата под 25 години да избират нискоквалифицирани позиции невинаги се дължи на липса на компетенции от тяхна страна. От сектора посочват причините за това в работодателите.
Университетите подготвят добри кадри, но понякога бизнесът не дава достатъчно и ги губи“, коментира за Economic.bg Милена Вягова, изпълнителен директор на HR services.
„Младите хора имат интерес да работят по специалността си, но офертите, които им се предлагат, са незадоволителни. Това ги потиква да започнат по-нискоквалифицирана работа, дори в някои случаи само за лятото, като сервитьори и бармани, но този вариант им носи повече приходи“, обясни Вягова.
Тенденциозно причината за по-висока младежка ангажираност през третото тримесечие е точно сезонната ангажираност. И тази година коефициентът на безработица при лицата между 15 и 24 години се понижи през летните месеци. През периода юли-септември показателят е паднал с 3.8% от 17% през април-юни.
Докато едни губят, други печелят
Броят на обявите за работа в българските сайтове намаляват с 30% през ноември на месечна база, по данни на JobTiger. Това редуцира корпоративните клиенти на сайтовете, но намаленото предлагане подтиква хората да кандидатстват за все повече предложения.
„Много българи загубиха работните си места и се опитват чрез нас да си намерят нови позиции. Вследствие на този техен стремеж кандидатстванията се увеличиха“, сподели Вягова.
Раздвижването на пазара на труда води до преразпределение на кадри, от което печелят секторите, които се разрастват въпреки пандемичната обстановка. Причината за печалбите се крие в бизнес модела. Извършването на услуга, която позволява на клиентите да не напускат удобството на домовете си, но да изпратят или получат дадена стока, е все по-ценена.
Изискванията за тези позиции не са много и дори младежи със средно образование могат да бъдат наети. Недостатъкът е, че работата крие рискове и новите служители ще са на първа линия в борбата със здравната криза.
„В сферата на логистиката наблюдаваме увеличаване на обявите. Появяват се и все повече нови компании, предлагащи куриерски услуги или доставка на храна по домовете. Вакантните позиции във вече съществуващите играчи в сектора също се увеличават заради по-голямото търсене“, сподели Петков, като допълни, че най-големият критерий за тези обяви се свежда до свидетелство за управление на МПС.
Да трупаш знания онлайн
Пандемията принуди компаниите да дигитализират процесите си, за да спазват здравните мерки за безопасност. Социалната дистанция е сред най-важните сред тях и се изисква да бъде взета предвид по време на назначаване на новите кадри. Кандидатите подават документи електронно, провеждат се интервюта във виртуални стаи, като работният процес също продължава от разстояние.
Първата стъпка след назначаване на нов служител е неговото обучение. Така компанията го запознава със стила си на работа. Процесът се оказва почти невъзможен, когато икономиката е блокирана. Създаването на трудови навици, навлизането в естеството на позицията и чувството на принадлежност към конкретния бранд са почти непостижими, когато екипът не усеща присъствието си.
„Обикновено стажантите се прикрепят към по-опитните служители на компанията, като така те работеха заедно и можеше да се реагира веднага при грешка. Сега този процес е много труден и много бизнеси са спрели да наемат хора без предишен опит, точно защото няма как да ги обучават“, коментира пред Economic.bg Борис Колев, съосновател на nPloy.
Въпреки големия спад при стажантските програми се надявам, че в началото на следващата година ще има възстановяване. Разхлабването на мерките ще позволи хибриден модел на работа и компаниите отново ще могат да наемат и обучават младежи“, добави Колев.
От Jobs Tiger още нямат данни за стажантските програми на бизнеса за следващата година, но признават, че не изключват възможността той да не е готов с изготвянето им. Причината е прекалено високата несигурност на пазара. Компаниите искат да минимизират рисковете и най-вероятно ще изчакат преди да излязат с разчет на бюджета за нова работна ръка.