Планината на дъгата – геоложкото чудо на Перу

Изразът „някъде над дъгата“ може просто да означава Перу. Южноамериканската нация е дом на редица природни забележителности, но една от тях стана изключително известна в Instagram през последните няколко години, пише Travel + Leisure.

Виникунка, известна още като Планината на дъгата и Планината на седемте цвята, е поразителна геоложка забележителност заради цветните си ивици, които са съставени от слоеве от 14 различни минерала. Разположена в планините Андите близо до град Куско, планината се е превърнала в популярна дестинация за пътниците напът към и от руините на Мачу Пикчу. Ето всичко, което трябва да знаете, ако решите да посетите тази цветна планина.

До 2013 г., когато ледът, който винаги е покривал планината, се стопява, започва да се смесва с минералите в земята, изпъстряйки скалите с много цветове. Те изглеждат по-естествени на живо, като могат да се видят отчетливите червени, жълти, зелени и лилави слоеве дори при облачно време. Червените зони се дължат на смеси от ръжда, жълтите - на железен сулфид, лилавите са от гьотит или окислен лимонит, а зелените идват от хлорид.

Как да стигнете дотам?

За да стигнете до началото на пътеката, ще трябва да шофирате три часа от Куско. Оттам ще започнете преход, който ще отнеме около три часа. Между трудния терен и надморската височина трябва да очаквате предизвикателен преход и пътуването с водач е силно препоръчително.

Ако не прекарате няколко дни в Куско, за да се климатизирате към надморската височина, рискувате да получите височинна болест по пътеката. Това може да бъде много опасно. Възможно е да се разходите до планината без водач, ако имате собствен транспорт, но много хора препоръчват да отидете с някой, който ще се грижи за вас по пътя.

Пригответе се за височинна болест

След като стигнете до базата, има около два или три часа изкачване до върха и още три часа надолу до основата. Преходът е предизвикателство поради стръмните наклони и насипния чакъл, така че не се препоръчва за начинаещи туристи, или за хора с ограничена подвижност. Освен това планината се намира на доста висока надморска височина над 16 000  - 17 060 фута, за да бъдем точни - така че носете много вода и отделете време за изкачване и слизане.

Ако сте търсачи на силни усещания, има и алтернативен път да видите цветовете на планината на колело. А тези, които не си падат по катеренето или колоезденето, или които са останали без кислород, биха могли да наемат кон от няколко участъка по трасето на цената на около 25 долара.

Надморската височина не беше шега! Трябваше да спираме на всеки половин километър, за да си поемем дъх, въпреки че е сравнително равно. Последният километър до върха е много стръмен и брутален“, пише турист.

Какво Ви очаква?

Местните препоръчват да изкачите Виникунка между март и ноември, а най-синьото небе е от юни до август, когато тече и силният сезон. Най-очарователни и наситени са цветовете в слънчев ден, но разбира се, времето в планината може да се промени за броени секунди. Важно е да знаете, че цветовете на дъгата могат да бъдат помрачени от лошото време, а понякога може дори да не успеете да видите самата планина. Затова е важно да не отивате с прекалени очаквания от перфектните снимки в интернет, които често са силно обработени.

Много хора остават разочаровани от Планината на дъгата, когато видимостта е ограничена и времето е облачно, което прави цветовете на скалите бледи. В лошо време местните власти дори затварят планината за посещение. Поради променливите условия е трудно да се предвиди и облеклото.

Най-добре е да сте подготвени с няколко слоя дрехи за различните сезони и настроения на времето като вятър, дъжд, слънце. Температурата на върха очаквано е по-ниска, а дъждобраните, слънчевите очила и водата са задължителни елементи. По пътя ще видите да се продават различни неща, сувенири и да се предлагат снимки с лама.

Как да направите най-добрата снимка?

За най-добра снимка започнете похода си в ранните сутрешни часове или около здрач. Не само температурите ще бъдат приятни, но и ще имате най-добрата светлина. Тези два часа от деня са известни като „златния час“. В ясен ден светлината придобива прекрасен прегорял оранжев оттенък и прави всичко, до което се докосне, да изглежда еднакво зашеметяващо.

Можете също така да измислите различни начини за снимане на планината. Опитайте да направите много близък кадър на земните цветове или да снимате някои от туристите и местните жители, които срещате (разбира се с тяхно разрешение), или помислете как синьото небе контрастира с многото цветове на планината.