По кои програми България усвои най-много евросредства за 7 години
Към края на 2020 г. са изплатени едва 54% от предвидените 9.9 млрд. евро еврофинансиране
България е усвоила едва половината от средствата по европейски фондове, които са предвидени за страната в многогодишната финансова рамка за 2014 – 2020 г., за да намали икономическото си изоставане от по-развитите западни европейски икономики. От определените за страната за седемгодишния период 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември са разплатени около 6.4 млрд. евро. От тях 5.4 млрд. евро са от страна на Блока, а останалата част – от държавния бюджет чрез национално съфинансиране, показва анализ на финансовото министерство.
Данните показват, че дори ускореното харчене на европейски средства през 2020 г. заради COVID кризата не е било в състояние да подобри картината на европейските инвестиции в България. Резултатите показват още, че по време на втория програмен период от присъединяването ѝ към ЕС България не се е възползвала напълно от възможността да преодолее значителното си изоставане по отношение на общо икономическо развитие, състояние на инфраструктурата и жизнен стандарт.
Според анализа на ведомството средствата от еврофондовете са генерирали 8.3% икономически ръст за седемгодишния период. Той показва още, че средствата от Европейския съюз са генерирали допълнителни частни инвестиции в страната, както и ръст на заетостта. Без еврофондовете за изминалите 7 години инвестициите в България щяха да са с близо 24% по-малко, а заетостта - с близо 14% по-ниска. Програмите на Блока обаче не са увеличили обема на износа на българските фирми.
Най-малък дял усвоени средства за изминалите седем години – едва 33% - има по Оперативна програма „Морско дело и рибарство“ – 37.9 млн. евро от 114 млн. евро. Именно поради ниската усвоена сума програмата не е допринесла особено за ръст на икономическите показатели. Делът на разплатените средства е нисък и при ОП „Околна среда“. Там усвоените средства са 38% от предвидените – 659 млн. евро от 1.8 млрд. евро. Подобно е и положението с ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, където от 1.8 млрд. евро до края на 2020 г. са изплатени 51%.
Най-добро е изпълнението на „Развитие на човешките ресурси“ - за 7-годишния период са разплатени 72% от бюджета за 1.161 млрд. евро. Тази програма програма има и най-съществен пряк ефект върху ръста на БВП от 2014 до 2020 г. - без нея той би бил с 5.4% по-нисък, частните инвестиции щяха да бъдат с 12.1% по-малко, а заетостта - с 12.1%.
На второ място по усвояемост е програмата „Региони в растеж“, свързана основно с изграждане на инфраструктура в общините. По нея са преведени 62% от определения бюджет от 1.543 млрд. евро.
ОП „Иновации и конкурентоспособност“, пряко насочена към подобряване на конкурентните позиции на българските предприятия, все още оказва леко влияние върху износа и БВП, но се очаква в дългосрочен план то да се засилва. На този етап най-осезаемо е отражението ѝ върху частните инвестиции заради необходимостта от съфинансиране на проектите от частния сектор - те са нараснали с 3% за последните седем години, благодарение единствено на тази програма. Именно тя бе използвана от правителството в последната година, за да бъде предоставена ликвидна подкрепа на засегнатия от пандемията български бизнес.
Най-мащабна, с бюджет от 2.896 млрд. евро, е Програмата за развитие на селските райони, която цели модернизиране на земеделието. Усвояването на средствата по нея е 53.8%.
Припомняме, че след приключване на програмния период България има две години да приключи сметките си по договорените за еврофинансиране проекти.