Полша скоростно заменя руския газ чрез Baltic Pipe

На около 100 километра източно от Дания и на 75 километра северно от Германия и Полша, два тръбопровода се срещат безшумно в тъмните дълбини на Балтийско море. Единият се насочва от Русия към Германия, другият от Норвегия към Полша.

Новопостроеният руски тръбопровод „Северен поток 2“ е спрян на фона на санкциите срещу Москва заради войната, която води в Украйна. „Северен поток 1“ все още доставя газ за Европа, но потоците бяха намалени драстично от Русия в опит да отмъсти на Запада. Балтийският газопровод, или т.нар. Baltic Pipe, обаче има цел да започне да доставя газ за Полша още през октомври, пише DW в свой анализ.

След стартирането на проекта се очаква руският износ за Европа да спадне от 200 млрд. кубически метра до между 50-75 млрд. куб. м. до 2030 г.

Всички искат да се откъснат от руския газ, въпреки че все пак ще трябва да си сътрудничим с Русия в дългосрочен план“, каза за DW Торбен Брабо, главен изпълнителен директор на Energinet Gas TSO – датският национален оператор на системата за пренос на електроенергия и газ.

В края на април руската държавна газова компания „Газпром“ отряза Полша, която получаваше около 10 млрд. куб. метра газ годишно. Тези количества задоволяваха около 45% от вътрешното търсене на страната. Спирането се случи шест месеца преди изтичането на договора, но Полша очевидно се е подготвяла отдавна и газохранилищата ѝ са най-пълните в целия ЕС – почти на 96%. А Варшава отдавна беше заявила, че няма да удължава договора си с „Газпром“.

Предвижда се Baltic Pipe да започне да функционира през октомври, заедно с разширенията на терминала за втечнен природен газ (LNG) в Швиноуйшче, северозападна Полша.

В тези тежки времена това е много навременен проект“, каза Брабо.

Baltic Pipe е съвместен проект между полската фирма Gaz-System и датската Energinet и се оценява на между 1.6 и 2.1 млрд. евро. Той ще бъде разклонение на съществуващия тръбопровод Europipe II.

Ще минава по дъното на Северно море до западния датски град Варде. След това ще премине през Дания, ще се върне отново под вода в Балтийско море, ще мине близо до остров Зеландия, откъдето ще завие на юг към сушата в Погожелице в Полша. Селцето е разположено на 60 км източно от в Швиноуйшче, където Полша разширява капацитета си за внос на LNG.

Руски заплахи

Baltic Pipe идва на фона на нарастващото напрежение около доставките на руски газ за Европа. „Газпром“ заяви миналата седмица, че ограничава доставките по подводния газопровод „Северен поток 1“ – от 167 млн. куб. метра на ден до 100 млн. куб. м. Като причина руската компания посочи забавеното връщане на оборудването, изпратено на германската компания Siemens за ремонт.

Във вторник Siemens Energy каза, че забавянето на оборудването е било, защото са били изпратени в Канада за планиран ремонт и не са били върнати поради санкциите на Отава срещу Русия.

В сряда „Газпром“ вдигна напрежението в газовия спор с Европа, заявявайки, че допълнително ще намали капацитета на доставките по газопровода „Северен поток 1“ – до едва 67 млн. куб. метра на ден.

Роберт Хабек, министър на икономиката и заместник-канцлер на Германия, каза, че този ход има за цел да повиши цените.

Това очевидно е стратегия за разстройване и повишаване на цените. В момента можем да купуваме необходимите количества от пазара, макар и на по-високи цени“, каза той.

Два дни по-късно датският министър на отбраната Мортен Бодсков каза пред репортери, че

Дания трябва да приеме, че Балтийско море се превръща в зона с високо напрежение“.

Проблеми, които трябва да бъдат решени

Един от проблемите е, че полският държавен монополист Polish Oil and Gas Company (PGNiG), според съобщенията, не е успял да договори достатъчно количество газ от норвежки или датски партньори. Той е запазил по-голямата част от капацитета на Baltic Pipe и сега се опитва да финализира търговски договори, преди да стартира проекта.

Полският държавен оператор на газовата мрежа Gaz-System казва, че капацитетът на новия тръбопровод е резервиран на 80% и има достатъчно време, за да достигне 100%, преди търсенето да започне да се покачва отново през студения сезон. Според докладите на полските медии числото е 50%.

Друг проблем е, че PGNiG управлява няколко концесии за проучване на норвежкия континентален шелф и иска да изпомпва до 4 млрд. куб. м газ като част от резервирания капацитет на Baltic Pipe. Това предизвика проблеми в някои части на норвежката газова индустрия.

В изявление пред DW PGNiG каза, че групата „последователно и успешно се стреми да увеличи обемите на собственото си производство на природен газ в Норвегия“.

PGNiG има за цел да добива 3 млрд. куб. м газ от Норвегия през 2022 г. – 112% повече в сравнение с предходната година – и 4 млрд. куб. м през 2027 г. Неотдавнашната инвестиция в газовото находище Орн в Норвегия има за цел да осигури допълнителни 0.25 млрд. куб. м „в следващите години“, се казва в изявлението, тъй като PGNiG е решена да гарантира, че резервираният капацитет „е напълно използван“.

Алтернативи

Албрехт Ротахер, бивш европейски дипломат от Германия, смята, че за ЕС би било много по-лесно да свърже Baltic Pipe със североизточния германски град Лубмин, където завършват двете тръби на „Северен поток“.

Лубмин е само на 62 км от Полша и вече е отправна точка за газопровода Опал, който свързва „Северен поток 1“ с наземните европейски газови мрежи, минаващ от Северна Германия до Чешката република, и може да се похвали с годишен капацитет от 36 млрд. куб. м. Втори, по-малък тръбопровод, NEL, също започва в Любмин и вече свързва Германия с холандски газови находища.

И двата газопровода са предназначени да поемат обемите на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, каза Албрехт Ротахер пред DW.