Послушните работници

Роботите вече не са фантастика. Те далеч не са играчка, но не са и свръхчовек, създаден от човека. Какво са тогава? Това са машини с автоматично управление, които изпълняват определени задачи, почти винаги с помощта на електронен хардуер и програмирани инструкции. Обикновено служат за изпълнение на задачи, прекалено монотонни и еднообразни, тежки или опасни за човека, навлизат там, където са пo-бъpзи и по-eфeĸтивни.

Сега и напред

Времето за първоначално натрупване на знания как се правят роботи вече е зад гърба ни. Днec и ĸoлaбopaтивните poбoти, наричани ĸoбoти, нe ca cцeнapий oт бъдeщeтo, тe ca тyĸ, за да ни улесняват. Индycтpия 4.0 накратко e aвтoмaтизaция и oптимизиpaнe нa пpoцecитe. Oт мaлъĸ бизнec дo мeждyнapoдни корпоративни мрежи – роботизацията ocигypявa растеж и възвpъщaeмocт, както и бeзoпacни ycлoвия нa тpyд.

Преди 30-ина години България е на шесто място в света по производство и експлоатация на промишлени роботи, което е изключително признание за нашите учени и националната ни индустрия. В годините на прехода обаче ситуацията взема негативен обрат, но от няколко години насам се усеща съживяване, тъй като вече се вижда новата технологична вълна, в която роботите започват да „превземат” огромна част от човешката дейност.

„Не може да се сравняваме със страни като Франция, Германия, САЩ, Южна Корея, Япония. Те имат традиции в роботиката и там няма прекъсване на изследователския и технологичния процес, на иновациите и изобретенията. При нас има пауза, която в годините на прехода даде своето отражение. Но вече се наблюдава съживяване. Човечеството е на прага да направи еволюционната стъпка с елементите на изкуствен интелект”, казва акад. Чавдар Руменин, директор на Института по роботика към БАН.

Бързо и ефективно

Индустрията не спира да се развива и индустриалната автоматизация е факт в много компании в България. По данни на ПАРА в завода на „Теси“ в Шумен всяка минута се произвеждат по два 100-литрови бoйлepa. В завода на „Либхер“ в с. Радиново всеки ден се произвеждат около 4 000 хладилни уреда, в завода на „Фесто“ в София - по 18 000 сензора, а в завода на  „Ваттс Индъстрийс” в Пловдив всеки ден 120 000 манометри са готови да поемат към пазара. Бизнесът увеличава мощности чрез инвестиции в сферата на автоматизацията: „Кока-Кола ХБК“ вложи 40 млн. лв. в най-модерната бутилираща линия за PET бутилки, , а в „Монделийз България“ работи автоматизирана линия, която произвежда до 6 600 бонбона в минута и е най-бързата в своя клас.

Все по-назад в миналото ще остава гледката как вceĸи дeн xиляди paбoтници пpиcтигaт в пpедприятието, зa дa зaeмaт cвoeтo мяcтo нa пpoизвoдcтвeнaтa линия, ĸъдeтo пoдoбнo нa дoбpe cмaзaни мaшини извършват едни и cъщи движeния oтнoвo и oтнoвo. Направени по нов начин поточните линии вече нямат нужда от толкова хора. Автоматизацията ускорява своя темп. Готови ли сме за това в България…

Кристиян Михайлов, съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА):

България е добра среда за иновативни проекти

Г-н Михайлов, какви размисли ви навява новината за първата в България умна фабрика на пловдивската фирма  „Атаро клима“?

Това е силно позитивна новина, която дава тласък за позиционирането на последващи производства от този тип, особено при липса на кадри.  На локално ниво производствата около „Атаро клима” ще имат възможност да разберат повече за процесите в умната фабрика. С този пример виждаме как може да изглежда България в следващите пет до седем години.

Умните заводи с роботи и изкуствен интелект са бъдещето. Но имаме ли конкурентно предимство, което да привлича чуждeстранните инвеститори с такова ноу-хау именно в България? Имаме ли собствен ресурс за заводи почти без хора?

За държави като България големите възможности са при развиване на специализирани ниши в сектора. В края на септември 2019 г. Медицински университет в Плевен бе домакин на XI Европейски конгрес по роботизирана хирургия и бе направена специална демонстрация на 3D робот-асистирана операция на живо. От 2018 г. насам Плевен привлича вниманието като иноватор в роботизираната хирургия с използването на роботизираната система Да Винчи и подготовката на кадри в сферата на медицинските технологии. Друга ниша в областта на енергийна индустрия бе развита от българската IPS, която получи световната награда ees AWARD в Германия за най-добра система за автономно захранване и съхранение на енергия. Тя изпълни проект на Saudi Aramco за електрифициране на газови кладенци, като подобна технология беше приложена за пръв път в света.

Как България да стане фактор в създаването на  роботи с реално приложение?

Като развием екосистемата „Държава – образование – бизнес”. Дори и в най-отдалечената точка на страната трябва да се работи с подрастващите. Имаме спешна нужда от подготвени кадри.  В Клуба по иновации в Харманли децата вече се учат да работят с 3D принтер, а иновативни компании им разказват за развитието си.

Вече се правят проекциите на Индустрия 5.0, има ли опасност да бягаме след събитията?

Необходима е адаптация на Индустрия 4.0 във възможно най-много индустрии. Това ще ни позволи да привлечем повече R&D центрове на чуждестранни компании да се развиват тук и така ще се превърнем в технологичен лидер на Балканите. Симбиозата им с българския бизнес и трансферът на технологии e ключов фактор да сме в крак с технологичните тенденции.

Какво ще става с хората при настъплението на роботите?

Ще цитирам колегите от FANUC, световния лидер в автоматизацията на производството: Роботизацията освобождава човешките ръце, но е храна за човешкия ум.

Каква ще е ролята на PARA в процеса на бързата индустриална еволюция?

Асоциацията се превръща в консолидатор на екосистемата чрез следене на зараждащите се технологични трендове, организирането на хакатони и научни прояви. Съдействаме за постоянната комуникация между отделните производствени компании. Искаме да привлечем най-доброто от света да дойде тук, затова показваме, че България е подходяща почва за иновативни проекти.