Потайностите на Историческия парк край Варна

Историческият парк край Варна е предприемаческа инициатива, която привлича вниманието. Противоречиви са мненията за този проект, но той продължава с пълна сила да се развива. Намерението е това да е най-големият исторически парк в света, атракцион с познавателна и развлекателна насоченост. Отворил е врати за посетителите през 2019 г., а уверенията са, че неговото цялостно разгръщане тепърва предстои.

На зелено

Замисълът на създателите е посетителите да се пренесат назад през вековете. Те ни представят бита преди 10 000 години, превеждат любознателните през тракийския период с възстановка на храм на богинята Кибела, античен тракийски площад, тракийски дворец и гробници, оръжейна, съкровища от онова време, намерени по нашите земи. В зона “Прабългари” са пресъздадени няколко вида юрти, а в зона “Славяни” жилищата са направени така, както изследователите са установили, че са изглеждали някога. В процес на изграждане е зоната “Първо българско царство – строи се аналог на двореца в Царевец с царска спалня, административна сграда, три бойни  кули, крепостни стени, църква и площад.

Растителността тук е добре поддържана, както и езерото с лилиите. В двете заведения може да се опитат храни и напитки, приготвени по органичен начин с местни продукти. В парка може да се правят специални събития. И още много други неща ще може в близките години да се видят и да се преживеят на територията от няколкостотин декара. Проектът се реализира с частни инвестиции и не се ползват средства по европейски или други донорски програми.

Местоположение

Повече от шест години е продължила първоначалната подготовка. Архитектите се консултирали с археолози и така създали чертежите на Историческия парк. Паралелно с това се търсело правилното място. Избрали село Неофит Рилски край Варна – защото е на 30-ина км от големия град, на 15 минути от летището, близо е до международните курорти, намира се недалеч от пристанище и жп гара, край селото минава автомагистрала „Хемус“. Важно при избора било и наличието на вода, каквато тук има в изобилие.  Купуват земята и вземат разрешителните за строеж.

Финансиране и посока

След като не откриват съмишленици сред българските предприемачески среди, започват да се оглеждат за инвеститори зад граница. Търсят китайски партньори и точно преди подписването на договора, българската страна по сделката се отказва от нея, защото условията са неприемливи – българският исторически парк да се гради с китайски материали и да е на практика китайска територия. Започват да го строят на части с подкрепа от по-дребни български инвеститори, затова и Историческият парк е акционерно дружество. Привличат компании, които виждат възможност чрез този проект да популяризират своите продукти.

Амбициите са паркът да е нещо забележимо, защото „с малки неща няма как да привлечем големите международни туристически потоци“. Не се цели да се влиза в конкуренция с никой от българските туристически обекти, а по-скоро обектът да е една от „перлите“ край Варна. С туроператорите не могли да се сработят и тогава се взело решение да създадат цяло село от средновековен тип със съответните градежи. Правят разнообразни атракции, строи се страноприемница и изба, обособяват фестивална зона.

В село Неофит Рилски хората ще може да отсядат за по-дълго, ще имат преживявания, наситени с много приключения, различни от познатите вече туристически атракции“, твърдят двигателите на проекта.

Според тях в градовете човекът започна да губи своята същност и предназначение, скъсана е връзката между начина на създаване на храната и самото ни съществуване. Неофит Рилски ще е курортно селище от нов тип, с начин на живот, близък до онзи, останал назад в миналото.

Обучения и професионализъм

Всичко се прави от естествени материали и не е като филмов декор. Хора с подходящите умения трудно се намират и затова обученията са важна част от проекта. Благодарение на тях мнозина получават нов занаят. Например каменарството се развива в производствена степен, като над 200 каменари работят по стара технология и правят зидове. Те са обучени от нулата и са придобили тази вече рядка професия. Има леяри, ковачи, дърводелци, кожари, които стават виртуози в своята сфера.

„Искаме да покажем как се произвежда натурална храна, предназначена само за конкретен регион, за да се избегне транспортирането на големи разстояния. Време е да се насочим към развитието на локални икономики и в Неофит Рилски ще е една от тях“, твърдят от дружеството.

Възможност за доброволен труд

Амбицията е Историческият парк да се превърне в международна локация, която да привлича със своя естествен начин на живот. И за да не е място, което дава шанс само на богатите, е развита програма за доброволен труд. Спане, храна и облекло са осигурени за всеки, който е готов в продължение на една година да работи в проекта, без да очаква заплащане за това. Включват се и хора от чужбина. Тук е пристигнал  французин, привлечен от каузата. Той владее девет езика, в това число български, полезен е като преводач, но и като възстановчик на стара българска култура. Млади българи, работили зад граница, са се заселили в Неофит Рилски, привлечени от възможностите за живот по нов начин.

От друг ъгъл

Нито грандиозният замисъл, нито постигнатото до момента се приема само с овации. „За мен е странно в страна като България, с толкова богато културно-историческо наследство, да се изграждат изкуствени "исторически" обекти“, смята един. А друг казва: „Аналогии с  "Дисниленд" не знам доколко са уместни, но щом това е частна инициатива – тяхна си работа, ако не нарушават законите и не ползват публични средства, имат право да си правят какво са решили“. И трета гледна точка: „Не виждам защо „Дисниленд“ да е нещо хубаво, а това да е лошо, зависи от реализацията. И щом е увеселителен парк, по-добре да се построи на чисто“.

Историческият парк е предизвикателство за онези, които искат да погледнат от друг ъгъл българската история, а и да преживеят нещо различно. Проектът ще привлича интерес чрез фестивали и други събития. Ако вярната формула е намерена, то това няма да остане незабелязано.