Преди вдигането на лихвите: Българите се активизираха да плащат дълговете си
Въпреки икономическите затруднения в момента картината на пазара на просрочия е „по-скоро стабилна“
Въпреки високата инфлация и несигурността, предизвикана в резултат на войната в Украйна, от началото на 2022 г. българите плащат по-редовно своите задължения. Според данни на Асоциацията за управление на вземанията (АУВ) плащаемостта в България за първите шест месеца на годината расте с 15% спрямо същия период на 2021 г.
Според изчисленията „гръбнакът на икономиката“ – хората на средна възраст – нямат проблеми с погасяването на своите задължения, а най-задлъжнели се оказват хората под 30 години. От Асоциацията описват това като „позитивен тренд“, защото въпросната група традиционно е смятана за по-неразумна и със склонност „да иска всичко и веднага“.
Притеснително би било делът на хората на средна и на над средна възраст (бел. р. – с просрочия) да започне да расте“, коментира председателят на асоциацията Райна Миткова.
Тя допълва, че въпреки икономическите затруднения в момента картината на пазара на просрочия е „по-скоро стабилна“. Статистиката на Българската народна банка (БНБ) потвърждава това в частта за задълженията към банките. Според числата лошите и преструктурирани кредити към средата на 2022 г. са на многогодишното дъно.
Това е изключително важно именно сега, когато финансистите предвиждаме увеличение на лихвите по кредити, увеличение на инфлацията и потенциално задълбочаване на финансовите проблеми“, допълни Миткова.
Припомняме, че тази седмица Европейската централна банка е напът да направи крачка към първото повишаване на лихвените проценти от около десетилетие насам. Очакванията са, че ЕЦБ ще повиши лихвите с 50 базисни пункта, което е значително по-бавен темп от този на Федералния резерв на САЩ. Той планира да вдигне лихвите за трети път следващата седмица с ясен сигнал, че времето на лесните пари свършва.
Нередовните
По данни на АУВ най-задлъжнели са мъжете под 30 години от населените места Пловдив и София, както и Благоевград и Велико Търново. В Русе и Враца пък усвояват най-малко кредитни продукти.
Разбивка на стоковите кредити сочи, че клиентите най-често си купуват мобилни телефони, компютри, телевизори и друга бяла техника. Не се отчита съществен дял на потребители, които теглят кредит за почивка.
В същото време средният размер на задълженията нараства, главно поради поевтиняването на парите. Към края на юни 2022 г. той е около 1000 лв. при 995 лв. в началото на годината. През 2020 г. средният размер бе 792 лв., а още една година по-рано – 767 лв.
Банките остават най-големият кредитор, следвани от небанковите финансови институции и телекомите. С най-малък дял са лизинговите компании и застрахователите.