Преминаването към дигитални плащания може да увеличи БВП с 1-2%
Този тип трансакции предоставят по-голяма прозрачност и по-лесна проследимост на паричните потоци
Питър Дънн, експерт в областта на разплащанията:
~ 5 мин.
Дигиталните технологии променят както потребителите, така и икономиката като цяло. За това как влияят конкретно плащанията, разговаряхме с Питър Дънн, международен експерт в областта на разплащанията с повече от 40 години опит в стратегическо консултиране, генерален директор на Peter T. Dunn & Company и основател на Edgar, Dunn & Company.
– Ползите от електронните разплащания са все по-очевидни за потребителите. Има ли ползи и за бизнеса?
– Дигиталните плащания предоставят ползи на всички участници по веригата – потребители, търговци, финансови институции и държавата. Според резултатите от проучване в повече от 30 държави, изготвено по поръчка на Mastercard, количествените ползи за бизнеса от използването на дигитални плащания са два пъти по-големи от разходите, свързани с приемането на такива плащания. Тези ползи са резултат от по-големия размер и увеличен брой на индивидуалните трансакции, гарантираното и навременно плащане, намалените разходи и по-високата сигурност, а също така и достъпът до местния и световен пазар (нещо не винаги възможно при използването на пари в брой). Неколичествените ползи за бизнеса са достъпът до нови и иновативни услуги, които допринасят за неговата репутация и по-богатото клиентско изживяване. Тези ползи са валидни както за малки, така и за големи.
– Кои сектори ще спечелят най-много от масовото навлизане на дигиталните плащания? Има ли ползи и за търговците на дребно?
– Всички печелят от електронните плащания. Това се отнася особено много за секторите, които имат високи разходи, свързани с обработката на пари в брой, за тези, които имат отдалечена клиентска база, а също така и за държавата, за която ползите са както в качеството и на търговец и доставчик на услуги, така и на платец на социални плащания. Дигиталните плащания изсветляват икономиката и предоставят по-голяма прозрачност и по-лесна проследимост на паричните потоци. Ползите от електронните плащания сред търговците на дребно са сред най-големите – както при традиционните, така при новопоявилите се. Дигиталните плащания позволиха на всеки един търговец да участва в местната и глобална търговия и по този начин предоставят по-широк финансов достъп и нови начини да търгуват стоките си.
– Кои са новите бизнес модели, които се появиха в резултат на развитието на дигиталните плащания?
– Дигиталните плащания в комбинация с GPS приложенията допринесят за създаването на нови бизнес модели – например, скутерите под наем, които виждаме в редица световни градове. Те са гръбнакът на услуги като Airbnb, сайтове за хотелско настаняване и наемане на автомобили, P2P плащанията и много други. Какво ще ни предостави бъдещето зависи единствено от въображението ни.
– Какъв е ефектът на дигиталните плащания върху икономиката като цяло? Правителствата имат ли интерес да ги насърчават и как биха могли да го направят?
– Няколко икономически изследвания, осъществени от различни частни и обществени организации, заключават, че преминаването към дигиталните плащания може да увеличи БВП на всяка държава с 1-2% в резултат от намаляването на разходите, увеличаване на обема на търговията и разширяване на данъчната основа. Както вече споменах, държавата е най-големият бенефициент от електронните плащания както в качеството и на търговец и доставчик на услуги, така и като платец на социални плащания и други. Ето защо и тя трябва да участват в развитието на инфраструктурата за приемане на електронни плащания.
– Как се променя профилът на потребителите с новите и по-лесни методи на плащане? Пазаруват ли потребителите повече и повишават ли новите платежни методи желанието им за пазаруване?
– Потребителите са склонни да харчат повече, използвайки електронни плащания, тъй като имат достъп до повече средства от ограничения брой банкноти в портфейла. С тази нова свобода идва отговорността и необходимостта от обучение на младежите и обществото по отношение на отговорното използване на дигиталните плащания.
– Влияе ли се отношението ни към парите и стойността на покупките от факта, че не можем физически да видим и докоснем парите?
– В известна степен, да. Както споменах, повишаването на финансовата грамотност и отговорното използване на платежните продукти е изключително важно и трябва да бъде включено като елемент в образователната програма.
– Дали стрелките на часовника не започват да се движат назад с развитието на гиг икономиката – обратно към търговския модел от 18-ти век през p2p принципа за предоставяне на услуги от едно лице на друго? Какво следва?
– Не бих казал, че стрелките се движат назад – ние просто използваме настоящите иновации и технологии, за да осъществим p2p и други плащания в условията на един разширен глобален пазар без трудностите, свързани с традиционните парични трансакции. Със създаването на нови бизнес модели, електронните плащания се използват за опростяване на финансовите трансакции, като се гарантира сигурен и ефективен процес както от страна на купувача, така и от страна продавача.
– Дигитализацията предоставя нови възможности на съвременния потребител, но същевременно изолира определени социални групи като имигрантите и хората без банкови сметки, умения или достъп до модерни технологии. Колко тъмна би могла да бъде тази страна на цифровото развитие и какви могат да бъдат отрицателните социално-икономически ефекти от това разделение?
– Дигитализацията всъщност е начин да се разшири обхвата на платежната система, така че да включи и маргинализираните до този момент групи, при това на по-ниска цена и с по-високо ниво на обслужване от преди. Клетъчната технология, съчетана с иновациите, позволява на участниците с по-ниска грамотност да се възползват от дигиталните плащания. От изключителна важност е регулаторите и правителствата да не създават едностранни правила, които да пренебрегват икономическите модели и по този начин да принуждават доставчиците на финансови услуги да намалят разходите и риска за сметка на финансовия достъп. Такива биха били последствията от правила или разпоредби, които, макар и популярни за един участник, карат други да предприемат действия, несъвместими със социално-икономическото благосъстояние, като по този начин намаляват общите ползи от системата, една от които е широкият достъп до нея. В Европа произволното и икономически необосновано намаляване на междубанковите такси имаше и тепърва ще има негативно въздействие върху потребителите и особено върху малкия бизнес в резултат на по-високите разходи, намаленото предлагане на услуги и ограничения финансов достъп.
– Европа, фокусирайки се върху потребителите, следва строги правила, което води до по-бавно развитие на някои иновации. Възможно ли е ЕС, в опита си да защити гражданите, действително да ограничи достъпа им до иновативни възможности?
– Проблемът не са строгите регулации, а регулациите, които игнорират икономическия модел на цифровата платежна система. Всеки участник трябва да плати за предоставените му услуги, защото в противен случай друг участник ще трябва да го направи вместо него. В случая с Европа регулирането на определени икономически аспекти и по-специално на междубанковите такси е произволно и ще доведе до по-високи разходи и по-малко финансови възможности - и двете противоречат на общите цели.
– Как цифровият прогрес на Европа е засегнат от по-строгите разпоредби?
– Регулации, които пренебрегват основите на икономиката, намаляват способността на участниците да инвестират в съвременни решения. Освен това разходите за потребителите и малкия бизнес се увеличават, а финансовият достъп се ограничава. Роля на държавата е да ръководи процесите, като гарантира, че всички участници плащат справедлив дял, включително и самата тя. Нарушаването на икономическия модел води до увеличаване на разходите и намаляване на предлаганите услуги.
Потенциалът на цифровите плащания е огромен, но за да се постигне, всички участници трябва да са наясно със своята взаимозависимост и да я уважават. Бизнесът и държавата трябва да разберат последствията от предприемането на действия, които на пръв поглед облагодетелстват един участник, но в действителност могат да струват скъпо както на него, така и на останалите.