Президентът очаквано наложи вето върху Закона за личните данни
Свободата на изразяване и информация „се жертва“ заради защитата на личните данни, се посочва в мотивите на президента
~ 2 мин.
Президентът Румен Радев наложи вето върху гласуваните на 24 януари промени в Закон за защита на личните данни, които дойдоха по повод влезлия осем месеца по-рано GDPR. Остри критики предизвикаха критериите за обработка на лични данни за журналистически, академични и литературни цели. Гилдията скочи срещу промените с мотива, че те са предпоставка за налагането на държавно контролирана цензура и ограничават достъпа до информация. За вето призова и Асоциацията на европейските журналисти в България.
В мотивите си държавният глава подчертава, че Общият регламент за защита на личните данни, известен като GDPR, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.
Според президентската институция с формулираните 10 критерия, по които журналист, научен работник и писател следва да преценяват и да доказват, че са използвали правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. „То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл“, се посочва в прессъобщение до медиите.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерия се явява прекомерна и небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация.
Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи.