При криза и правителството, и администрацията трябва да са на ниво

Г-н Дацов, дни след поетия нов външен дълг на стойност 5 млрд. лв., как и за колко време очаквате да бъдат изразходени средствата от него?

- Въпросът за новия външен дълг трябва да се коментира в няколко плоскости – чисто техническа, политическа и свързаните с нея - за какво служи този дълг и какво ще финансира. По принцип един дълг се взима, за да финансира дефицита. Обикновено той се формира, когато има малко очаквани приходи в бюджета, което от текущата гледна обстановка не е нещо неочаквано. Очаква се да има и стагнация на икономиката, намаляване на приходите, което е нормално, но българският бюджет е конструиран така, че приходната му част да позволява в различните фази от развитие на икономиката той да има достатъчно добри приходи.

Голямата въпросителна, свързана и с въпроса за политическото доверие, е всъщност какво се случва с разходите и прозрачността им и дали отново някой няма да измисли някоя иновативна програма, която по принцип е разход, но ще бъде осчетоводена под някаква друга форма. Въпросът за взимането на дълг в такъв размер може да не е незабележим, особено когато имаме публични финанси, каквито са българските, с много ниско ниво на дълга, но не е някакъв значителен проблем с оглед на гъвкавостта, която имат публичните финанси точно заради това ниско ниво на дълга. Факт е, че дългът през последните години скочи с 10 пр. пункта от брутния вътрешен продукт – по време на финансовата криза съотношението дълг/БВП бе около 14%, а сега е достигнало около 24 - 25%. Дефинирали сме математически, че в България има психологическа граница от 30% дълг, съотнесен към БВП, но по-опасната е някъде около 50%, когато вече взимането на заем, особено за кратък период и голям размер, предизвиква проблеми с управлението и осигуряването на кеш за плащанията по него. Ние сме далеч от такава ситуация и всъщност примерът с взимането на дълга от близо 5 млрд. лв. на външните пазари постави други въпроси – първо в тази среда ние не вярваме как се харчат тези пари и второ, ние не знаем към момента какво смята да прави правителството, че да има нужда от взимането на такъв дълг. Това е така, просто защото нищо не налага в случая взимането на такъв дълг – нито състоянието на бюджета, нито предстоящи плащания по обслужване на дълга – сумите, които предстоят през следващата година са малко по-високи, но те са в рамките на нещо стандартно, фискалният резерв е в рамките на нормалната практика, която се поддържа в последните години. Пет милиарда лева са около 4-5% от БВП и за всяка една държава взимането на дълг в такъв размер е събитие. Въпросите са толкова много и те са свързани с предоставянето на доверие. В случая ние не знаем какво искат да правят управляващите и виждаме, че няма нужда от този дълг, затова започваме да спекулираме по темата, което е нормално поведение в такава ситуация.

А смятате ли лихвите, отредени за двете еврооблигации, за успешни, както изтъкна и финансовият министър Кирил Ананиев?

- Техническата част е много добра и от гледна точка на излизането на България на пазара, и от гледна точка на резултата, който се получи. Има много фактори, които благоприятстват такъв резултат и на първо място е, че България има нисък дълг. Това е определящо в случая, както и че се води благоразумна консервативна макроикономическа политика, макар че точно в криза правителството не винаги знае как да реагира. Въпреки това един свръх консервативен бюджет работи допълнително и в полза на чужд инвеститор. В края на краищата това, че икономиката получава удар заради бюджетната проциклична политика, чуждите инвеститори не ги интересува – те биха се притеснили, ако има прекалено експанзионистична политика, за прекалено дълго време. Това би било негативно, защото ще влезем в една дългова спирала. От гледна точка на момента и това, което се знае, за в бъдеще се залага, че България ще се развива, защото това са дългосрочни облигации. Никой не може да каже какво ще се случва в България година напред, но в края на краищата страната е европейска държава и поне от гледна точка на днешния хоризонт кой знае какви опасности няма.

Финансовият министър Кирил Ананиев спомена, че се обмисля и нова актуализация на бюджета. Необходима ли е такава, според Вас, в момента?

- Всичко, което е бюджет, в края на краищата е въпрос на политика. Една актуализация може да бъде направена и по чисто техническа причина, като промяна във взаимоотношенията между отделни бюджети, което задължава да се влезе в парламента, за да се направи тази реформа. Вече съвсем различно е, когато има политическа нужда и условията са коренно различни и ти си принуден да правиш политическа актуализация, било поради недооценяване на обстановката или значителна промяна във взаимоотношения, подценени разходи - случаите могат да са много. В този случай трябва да има малко повече информация кой, какво и защо смята да прави, тъй като само по себе си с казването, че ще има нова актуализация, без да бъде обяснено защо и какво налага това, ние можем само да гадаем. Това, което има Ананиев предвид може да е само техническа актуализация, тъй като общите параметри на бюджета не са се променили съществено, за да има причина за ъпдейтване на бюджета.

В условия на криза кабинетът иска да увеличи и минималната работна заплата, както и заплатите на голяма част от държавната администрация. Каква е логиката на едно подобно решение и може ли то да бъде описано като предизборно?

- Няма никаква логика и в двете решение, защото настъпва криза. В момента има почти замразяване на доходите в частния сектор, т.е. няма логика да има увеличение на тези в държавния сектор, но по-интересен е случаят с минималната работна заплата. Първо, така или иначе се вижда, че по време на криза има неестествен ефект, при който хората с най-ниска квалификация и с най-ниски доходи биват първо освобождавани. Чисто статистически това води до увеличаване на средната работна заплата, но не може да бъде довод за увеличаването на минималната заплата, защото е чисто статистически ефект – от целия обхват изчезват ниските доходи и така средната заплата отива нагоре.

През второто тримесечие България отчете най-големия икономически спад от 90-те години, когато бе извършвано преструктуриране – и политическо, и икономическо. Ние вече ставаме свидетели на това, което става с втората вълна на коронавируса в западните страни, но едва ли спадът следващата година ще бъде толкова голям, колкото се получи първоначално. Повечето икономики в Европа вече са значително ударени, този лагов ефект от значителните интервенции на правителствата е изчерпан, повечето западни правителства поради прекалено големите дългове не могат да продължат с всички тези мерки на изсипване на ресурс и помпане на икономиката, така че рано или късно първо ще следва промяна в политиката и мерките, с което ще се отиде към едни конвенционални мерки в такава криза. Дали ще има субсидирана заетост или чисто отчитане на безработицата, няма голямо значение, защото субсидиране на заетостта в тази форма, в която става в момента, има смисъл, когато това позволява в рамките на един къс период хората да запазят капацитета си на мястото, на което работят, и да не излязат от системата. Ако една криза продължи малко по-дълго време, дали държавата ще помага чрез мярка като „60/40“ или чрез обезщетение за безработица, няма значение, защото всъщност смисълът се променя.

А имат ли почва твърденията на бизнеса, че това увеличаване на минималната заплата ще бъде за сметка на инвестициите на фирмите у нас?

- Нормално е да се очаква такова нещо, защото вдигането на минималната работна заплата прави още по-нежелано присъствието на хора с ниски доходи, защото в условията на криза с по-ниска ефективност ти административно увеличаваш доходите на хората, които и без това са изправени и заплашени от съкращаване. При нормални обстоятелства всеки един нормален човек, който носи отговорност за бизнеса си, след такова действие от страна на правителството и синдикатите, всъщност изсипва на пазара на труда допълнителна порция безработни. Откровено казано, това не е нито умна политика, нито умно действие.

А добавките от 50 лв. към пенсиите също бяха сочени като предизборен ход от много експерти. Имаше ли някаква икономическа логика в това решение?

- Това не е типична антикризисна мярка от типа анти-Covid, защото не е насочена към хората, които загубиха доходи или към запазване на работните места. Пенсионерите не отговарят на нито един от този критерий – нито попадат в групата „загубили доходи“, нито се борят за работното си място, т.е. от гледна точка на обосновката, не е правилно. Бори се криза, но друг тип криза – научните изследвания показват, че особено за България това увеличаване на пенсиите, което не е за постоянно, а е като добавките – един месец я има, а в следващия не влиза, е добра политика за борене например на стандартна криза. По мое мнение, ако управляващите бяха казали директно, че помпат икономиката и потреблението, но не свързват тази мярка директно с Covid кризата, щеше да бъде по-честно, но е факт, че в случая решението изобщо не бе икономическо, а политическо с оглед на политическата среда в страната, очертаващите се избори. В края на краищата, ако изключим тези 50 лв. с оглед на това, че преминаваме към друга криза, останалите неща не са антикризисни мерки, нито пък приемливи политически мерки.

За последните месеци се направиха доста отстъпки от ДДС. Очаквате ли да има още такива до края на годината и за кои сектори? Идеята на намаляването на данъка освен да помогне на бизнеса, бе и да стимулира потреблението. Случи ли се това?

- Тези отстъпки, които бяха направени, нито са логични, нито направиха нещо кой знае какво в случая. С чисто статистическите данни, с които разполагаме в момента, трудно бихме казали подобно нещо – че имаме положителен ефект. От гледна точка на ДДС се вижда един много интересен факт при поглеждане на данните – и с намалението, и без намалението на ДДС - приходите са еднакви и не се променят, което потвърждава думите и коментарите, че за точно тези сектори, които се възползваха от по-нисък ДДС макар и временен, това решение е лобистко, т.е. някой се е добрал по някакъв начин до правителството или премиера и от там нататък следват действия, които, предполагам, нито са обсъдени широко, нито ефектът им може да бъде обоснован.

Може ли да се направи заключение дали правителството си взе поука от стари грешки в минали кризи или ги повтаря сега?

- Голямата разлика между 2009 – 2010 г. и сега е, че тогавашното ново правителство предизвика задълбочаване и изостряне на кризата с действията си, а пък след това продължи кризата до 2013 г. с неумението и незнанието какво да се направи. Тогава имаше няколко действия – натискът, който беше оказан върху бизнеса, играта с обществените поръчки – това бяха уникални неща от гледна точка на бизнеса, но така или иначе това доведе до остро свиване на икономиката. Сега поне такъв остър политически натиск и такива „умни мерки“ няма, но пък като цяло поведението на бюджета е идентично, като тогава, т.е. изпълняваме проциклична политика, което общо взето пази бюджета или поне го оставя консервативен, но не помага по никакъв начин на икономиката.

По принцип човек не се учи, реално в живота човечеството като цяло не се учи от грешките си. Това, че човек през вековете повтаря едни и същи грешки, е доказателство, че той не се учи от тях. Хората много трудно се променят, въпреки че вече имат натрупан опит и някакъв изграден капацитет, но и от друга страна - за тези години капацитетът на администрацията ни да реагира не порасна. Ние имаме проблем и част от него не са само политиците и политическите решения, а именно нивото на администрацията, която заради политическата среда чака да ѝ кажат какво да направи и това е големият проблем. Всъщност, по време на кризи добрата администрация е един от факторите за разминаване с минимални щети. Ясно е, че когато човек е в добри времена, дали го има правителство, дали е добро или лошо, няма много голямо значение, но дойде ли кризата е много важно и правителството, и администрацията да са на ниво.