Промишленото производство в еврозоната отчете рекорден спад

Индустриалното производство в еврозоната претърпя най-резкия си месечен спад в историята през март, тъй като мерките за ограничаване на коронавируса силно засегнаха активността в зоната на единната валута, показват данните на Евростат в сряда.

Според статистиката индустриалното производство в 19-те страни, които споделят еврото, е намаляло с 11.3% за месец през март, което е най-рязкото намаление, откакто данните започват да се събират през 1991 г. Годишният спад е в размер на 12.9%. Тежките икономически числа бяха очаквани от икономистите, като анкетираните от Reuters очакваха месечен спад от 12.2% и годишен от 12.4%.

Според данните на Евростат производството на дълготрайни потребителски стоки като автомобили, перални машини или телевизори е спаднало най-много - с приблизително една четвърт от общата му стойност през февруари.

Производството на капиталови стоки, използвани за инвестиции, също рязко намалява съществено - с 15.9% на месец и 21.5% на годишна база.

Нетрайните потребителски стоки като храната, отбелязват най-малък спад от само 1.6% спрямо месец по-рано и 0.8% на годишна база.

Индустриалното производство е спаднало най-вече във Франция, Италия, и Германия.

Къде стои обема промишлено производство на България в рамките на ЕС през март?

Навлизането на коронавируса у нас, което съвпадна със започналото още в края на миналата година отслабване на индустриалното производство, се отрази тежко на промишлеността в страната. „Потъването“ при индустриалната продукция с 6.9% за една година през март се дължеше главно на намаления обем производство в преработващата промишленост.

Въпреки всичко изглежда, че данните за българската индустрия са сравнително оптимистични на фона на останалите членки на ЕС. По-слаб спад в обема на продукцията от България се отчита само в Дания, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Швеция.

Четири страни от Блока пък успяват да отчетат и ръст в индустриалното производство. От тях най-висок се пада на Ирландия - с 25.3%, голяма част от което се дължи на производството на хранителни стоки. Останалите три са Гърция, Малта и Финландия.