Пътят на енергийната независимост минава през „Чирен“

Два стратегически проекта могат да изпълнят със съдържание понятието „енергийна независимост“, за което се говори отдавна, а напоследък се е превърнало в политическа разменна монета. Единият е газовата връзка с Гърция, която, след огромно закъснение в заложените за изпълнение срокове, е реалност и вече оказва натиск върху цените на природния газ. Факт е обаче, че дори при пълен капацитет на използване, този газопровод може да осигури едва до 1/3 от нуждите на страната от синьо гориво. 

Вторият ключов проект е за разширяването на газохранилището в Чирен, който е бил приоритет за всяко правителство, но само на хартия. Експерти припомнят, че за строителството е осигурено еврофинансиране, но заради липса на политическа воля или други интереси процедурата се бави от години.

Проблеми с капацитета 

В сравнение с останалите европейски страни България не само че няма солидни запаси от природен газ, но не разполага и с достатъчно място и капацитет за съхранение. В същото време именно хранилищата и възможността да се складира синьо гориво са причината голяма част от държавите на континента да могат да посрещнат спокойно тази зима, а цените на природния газ да се връщат на нивата отпреди войната в Украйна.

Към момента хранилищата на повечето европейски страни са запълнени над 93% – при 77% през същия период на миналата година. Работният им обем е над 100 млрд. кубически метра газ. Такива съоръжения, в които през лятото се нагнетява, а през зимата се добива газ, притежават 18 европейски страни – Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия, Нидерландия, Швеция, Испания, Дания, Словакия, Хърватия, Румъния, Чехия, Португалия, Полша, Латвия, Унгария. В ЕС са построени общо 160 газохранилища, като 3/4 от техния капацитет е съсредоточен в пет държави – Германия, Италия, Франция, Нидерландия и Австрия.

Карта на газохранилищата в Европа

България от години изостава по отношение на капацитета на съхранение на синьо гориво. Газохранилището в Чирен покрива много малка част от годишното потребление – едва 550 млн. куб. м при около 3 млрд. куб. м, които се използват годишно в промишлеността, от топлофикационните дружества и за битово потребление.

През зимата се използват 2/3 от цялото потребление, като за топлофикациите отиват 1 млрд. куб. м. В този смисъл, разширяването на съоръжението „Чирен“ до очакваните 1 млрд. куб. м би могло да осигури работа на ниски цени на природния газ за всички топлоелектрически централи през зимата, което гарантира парно и топла вода и то на прогнозируема цена.  

Проектът за разширяване включва и увеличаване на капацитета за добив на газ. В момента лимитът е 4.5 млн. кубически метра на ден, а нуждите през зимата достигат 13 млн. куб. м.

Дългият път на проекта

Държавата подготвя проекта за разширение на газохранилишето вече поне 10 години. За този период са извършени технически и сеизмични проучвания, направени са модели на разширението. Бяха открити и затворени няколко тръжни процедури, съпътствани с дълги обжалвания, в резултат на което не само не се стигна до реално строителство, но не бяха отваряни и самите оферти на кандидатите.

През 2013 г. проектът за модернизацията на „Чирен“ бе включен в списъка на проектите от общ интерес на Европейската комисия, след това бе договорено и отпускане на финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. В началото на годината България дори получи и допълнителни безвъзмездни средства от ЕК по механизма „Свързана Европа“, гарантиращи, че половината от стойността на разширението ще бъде платена с евросредства – атестат колко стратегически важен не само за България, но и за ЕС е този проект.

Така, след като години наред се бореше за живот, в крайна сметка той тръгна към финалната права с решението работата да се изпълнява едновременно по трите фази – надземна, подземна и довеждаща инфраструктура. През август бяха обявени три поръчки, независими една от друга и на обща стойност от 518 млн. лв. (без ДДС), като целта бе участниците да могат да покрият дейностите и гаранциите за тях.

По заложения от възложителя план до края на годината следва да се задвижи поне надземната част, която дотогава би трябвало да получи разрешително за строеж. Към момента тя е почти съгласувана като проект, минала е процедура по екологична оценка и ОВОС, а срокът за изпълнение е 600 дни.

60 години история

Находището на газ край село Чирен, Врачанско, е открито през 60-те години на миналия век и експлоатацията му продължава до 1974 г., когато то се изчерпва и се превръща в единственото газово хранилище в България. В него работят 24 експлоатационни сондажа, компресорна станция и съоръжения, които са необходими, за да осигурят нагнетяването и добива на газ. Запълването му се извършва от април до октомври, а газ се добива от ноември до март всяка година.