Работниците с непостоянна заетост ще имат нови права
Изпитателният срок ще бъде максимум 6 месеца
~ 2 мин.
Европейският парламент одобри на последната си редовна сесия набор от минимални права за работниците с договор за работа на повикване, на непостоянна или краткосрочна работа, на базата на ваучери или на работа за платформи като Uber или Deliveroo.
Всички работници трябва да бъдат информирани от първия ден като общ принцип и не по-късно от седем дни, когато това е оправдано, за основните аспекти на техния трудов договор като: описание на задълженията, начална дата, продължителност, възнаграждение, стандартен работен ден или референтни часове за тези с непредвидими работни графици.
Конкретният набор от права включва:
- Работниците с договори за работа на повикване или с подобни форми на заетост следва да се възползват от минимално ниво на предсказуемост, като например предварително определени референтни часове и референтни дни. Също така, те трябва да могат да отказват, без последствия, задание извън предварително определени часове или да бъдат компенсирани, ако заданието не е било отменено навреме;
- Държавите членки следва да приемат мерки за предотвратяване на злоупотреби, като например ограничения за употребата и продължителността на договора;
- Работодателят не трябва да забранява, наказва или възпрепятства работниците да заемат работа в други фирми и компании, ако тази работа е извън работния график, установен с този работодател.
Нови правила за изпитателните срокове и обучението
Изпитателните срокове не могат да бъдат по-дълги от шест месеца или трябва да бъдат пропорционални на очакваната продължителност на договора в случай на срочна заетост. Подновеният договор за същата функция няма да води до нов изпитателен срок.
Работодателят ще трябва да осигури задължително обучение, което ще бъде безплатно и ще се счита за работно време. Когато е възможно, такова обучение трябва да завършва в рамките на работното време.
Окончателният текст на директивата беше приет с 466 гласа „за“, 145 гласа „против“ и 37 гласа „въздържал се“. Държавите членки разполагат с три години, за да въведат разпоредбите ѝ в своите национални законодателства.
