Президентът вече няма проблем с по-високия данък за старите коли
Според държавния глава редица от измененията нарушават както Конституцията, така и международните договори
~ 3 мин.
Президентът Румен Радев вече няма проблем с по-високия данък върху старите коли, който управляващите ще въведат от началото на следващата година. Днес държавният глава сезира Конституционния съд заради някои текстове в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), но сред тях не са тези, свързани с новия метод за изчисляване на пътния данък, който вече включва и екологичната категория на колата.
В искането на Радев до Конституционния съд се оспорва и въвеждането на по-високи данъци за имоти в населени места от Списъка на курортите в България. Причината е, че така се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците. Според държавния глава определянето на данъчната ставка в зависимост от списък, приет от Министерския съвет, означава, че не само Народното събрание, както предвижда Конституцията, но и правителството, ще участва в определянето на размера на данъка.
„Обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци. Затова лицата, които не получават наеми от своите имоти, ще дължат по-висок данък за имота си в сравнение с лицата, които не само притежават имот, но и получават доходи от него”, пишат от Президентството.
Според държавния глава незачитането на граждански права и вменени задължения води до нарушаване на конституционно установени принципи, които са особено важни при взаимоотношения с властнически характер, каквито имаме в сферата на данъците и държавната служба. С тези аргументи на 13 ноември 2018 г. държавният глава наложи вето на ЗИД ЗКПО. Сезирайки Конституционния съд, президентът отстоява тази своя позиция по отношение на отделни разпоредби от повторно приетия от Народното събрание закон.
Припомняме, че в средата на ноември Радев наложи вето на няколко текста от промените в ЗКПО, сред които бяха и промените през преходните и заключителни разпоредби на Закона и местните данъци и такси. Тогава от президентството обясниха, че по-високият данък няма да стимулира замяната на по-старите автомобили с по-нови, нито ще доведе до постигане на търсения екологичен ефект. Приетите правила ще стоварят данъчната тежест върху гражданите с ниски и средни доходи, както и върху малкия и средния бизнес. Не се отчита нито колко често се ползват превозните средства, нито наличието на катализатори, нито вида на горивото. Няма и гаранции, че събраните средства от този данък ще се разходват за екологични цели, пишеше в мотивите тогава.
Сега обаче Конституционният съд е сезиран само по някои други текстове. Едната тема, която ще се разгледа от съда, е предвиденото прекратяване на правоотношенията с висши държавни служители без предизвестие, по преценка на директора на Агенция „Митници“. Според институцията така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, и се създават условия за политически зависимости.
„Уволнените се лишават от пълноценна съдебна защита, което не съответства на чл. 56 от Конституцията, на чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека и на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията се създава неравенство по признак обществено положение. Освобождаването „по преценка“ е предпоставка за административен произвол, който е несъвместим с правовата държава”, гласи още изявлението от Президентството.Сега обаче Конституционният съд е сезиран само по някои други текстове. Едната тема, която ще се разгледа от съда, е предвиденото прекратяване на правоотношенията с висши държавни служители без предизвестие, по преценка на директора на Агенция „Митници“. Според институцията така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, и се създават условия за политически зависимости.
В искането на Радев до Конституционния съд се оспорва и въвеждането на по-високи данъци за имоти в населени места от Списъка на курортите в България. Причината е, че така се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците. Според държавния глава определянето на данъчната ставка в зависимост от списък, приет от Министерския съвет, означава, че не само Народното събрание, както предвижда Конституцията, но и правителството, ще участва в определянето на размера на данъка.
„Обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци. Затова лицата, които не получават наеми от своите имоти, ще дължат по-висок данък за имота си в сравнение с лицата, които не само притежават имот, но и получават доходи от него”, пишат от Президентството.
Според държавния глава незачитането на граждански права и вменени задължения води до нарушаване на конституционно установени принципи, които са особено важни при взаимоотношения с властнически характер, каквито имаме в сферата на данъците и държавната служба. С тези аргументи на 13 ноември 2018 г. държавният глава наложи вето на ЗИД ЗКПО. Сезирайки Конституционния съд, президентът отстоява тази своя позиция по отношение на отделни разпоредби от повторно приетия от Народното събрание закон.