Радован Караджич получи доживотна присъда от трибунала в Хага
Съдът потвърди обвинението за геноцид
Караджич пред съда в Хага
Снимка: БТА
~ 3 мин.
Военният лидер на босненските сърби Радован Караджич беше осъден на доживотен затвор от апелативния съд в Хага за ролята си в масовите убийства на цивилни в конфликта в Босна преди четвърт век.
Петимата съдии от трибунала на ООН потвърдиха присъдата от 2016 г. на първия си процес почти изцяло, като отхвърлиха всичките жалби на Караджич, с изключение на една.
Съдиите увеличиха присъдата от 40 години затвор, издадена през 2016 г. , на доживотна.
Една част от присъдата му от 2016 г., включваща незаконни задържания на цивилни, беше отхвърлена на основание, че не е било позволено да разпитва свидетели, но апелативният съд потвърди вината на Караджич за ролята му в най-тежките убийства на цивилни граждани от Европа след 40-те години.
Съдиите потвърдиха обвинението за геноцид за масовото избиване на повече от 7000 мъже и момчета в Сребреница през юли 1995 г., като посочиха заповедта, която Караджич подписва четири месеца по-рано, наречен „Директива 7“, в която се казва, че за народа на Сребреница не трябва да има "надежда за по-нататъшно оцеляване ”.
Докато чете присъдата, съдия ван Прюсе Йоенсен каза, че Караджич е бил в постоянна връзка със своите военни сили на място при падането на Сребреница. Той добави, че Караджич също така не е отхвърлил решението на съда от 2016 г., че като командир на босненските сръбски сили е бил длъжен да разследва и да наказва извършителите на военни престъпления.
По същия начин Йоенсен заяви, че Караджич не е доказал като погрешни заключенията на първоначалния съд, че Сараево е обстрелвано безразборно, без да се прави разлика между военни цели и цивилни.
Съдийската комисия също отхвърли жалба от прокуратурата срещу оправдателната присъда на Караджич по обвинение в геноцид в 20 общини, където са били извършени кланета.
73-годишният Караджич изслуша по-голямата част от присъдата в залата, стоейки без да помръдне в своя тъмен костюм, пише "Гардиън". Когато на края на изслушването му беше наредено да стане, за да чуе присъдата - доживотен затвор, от публичната галерия, отделена от съдебната зала с бронирано стъкло, се чуха одобрителни възгласи, пише още изданието.
Караджич е в ареста на съда в Хага от залавянето му в Белград през 2008 г., а обжалването му е едно от последните дела за военни престъпления от босненската война, които се водят в Хага.
Караджич ръководи отцепилата се сръбска територия, когато Босна обявява независимост от разпадащата се Югославия през 1992 г., след разпадането на Съветския съюз.
Последващият конфликт е белязан от жестокости срещу цивилни, повечето от които са извършени от босненски сръбски войски, водещи кампания за "етническо прочистване", за да освободят самопровъзгласената Република Сръбска от мюсюлмани и етнически хървати.
Около 100 000 души са убити, а 2,2 милиона остават без дом. Масовите убийства завършват с клането в Сребреница през 1995 г., най-лошото кръвопролитие на европейска почва след Втората световна война.
В съдебното решение от 2016 г. Караджич е признат за виновен за геноцида в Сребреница, но е оправдан по обвинение за кланета в други босненски общини.
В сряда около 30 оцелели от кланетата в Босна, водени от групата "Майките на Сребреница", се събраха пред съда в Хага, с плакати, призоваващи за справедливост, и снимки на някои от жертвите.
Припомняме, че миналата година трибуналът в Хага осъди и друг командир на босненските сърби - Ратко Младич, на доживотен затвор по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството. 76-годишният Младич, наричан "Касапинът от Босна", в момента обжалва доживотната присъда. По-рано той отказа да даде показания по делото на Караджич и нарече трибунала на ООН „сатанински“.
Петимата съдии от трибунала на ООН потвърдиха присъдата от 2016 г. на първия си процес почти изцяло, като отхвърлиха всичките жалби на Караджич, с изключение на една.
Съдиите увеличиха присъдата от 40 години затвор, издадена през 2016 г. , на доживотна.
Една част от присъдата му от 2016 г., включваща незаконни задържания на цивилни, беше отхвърлена на основание, че не е било позволено да разпитва свидетели, но апелативният съд потвърди вината на Караджич за ролята му в най-тежките убийства на цивилни граждани от Европа след 40-те години.
Съдиите потвърдиха обвинението за геноцид за масовото избиване на повече от 7000 мъже и момчета в Сребреница през юли 1995 г., като посочиха заповедта, която Караджич подписва четири месеца по-рано, наречен „Директива 7“, в която се казва, че за народа на Сребреница не трябва да има "надежда за по-нататъшно оцеляване ”.
Докато чете присъдата, съдия ван Прюсе Йоенсен каза, че Караджич е бил в постоянна връзка със своите военни сили на място при падането на Сребреница. Той добави, че Караджич също така не е отхвърлил решението на съда от 2016 г., че като командир на босненските сръбски сили е бил длъжен да разследва и да наказва извършителите на военни престъпления.
По същия начин Йоенсен заяви, че Караджич не е доказал като погрешни заключенията на първоначалния съд, че Сараево е обстрелвано безразборно, без да се прави разлика между военни цели и цивилни.
Съдийската комисия също отхвърли жалба от прокуратурата срещу оправдателната присъда на Караджич по обвинение в геноцид в 20 общини, където са били извършени кланета.
73-годишният Караджич изслуша по-голямата част от присъдата в залата, стоейки без да помръдне в своя тъмен костюм, пише "Гардиън". Когато на края на изслушването му беше наредено да стане, за да чуе присъдата - доживотен затвор, от публичната галерия, отделена от съдебната зала с бронирано стъкло, се чуха одобрителни възгласи, пише още изданието.
Караджич е в ареста на съда в Хага от залавянето му в Белград през 2008 г., а обжалването му е едно от последните дела за военни престъпления от босненската война, които се водят в Хага.
Караджич ръководи отцепилата се сръбска територия, когато Босна обявява независимост от разпадащата се Югославия през 1992 г., след разпадането на Съветския съюз.
Последващият конфликт е белязан от жестокости срещу цивилни, повечето от които са извършени от босненски сръбски войски, водещи кампания за "етническо прочистване", за да освободят самопровъзгласената Република Сръбска от мюсюлмани и етнически хървати.
Около 100 000 души са убити, а 2,2 милиона остават без дом. Масовите убийства завършват с клането в Сребреница през 1995 г., най-лошото кръвопролитие на европейска почва след Втората световна война.
В съдебното решение от 2016 г. Караджич е признат за виновен за геноцида в Сребреница, но е оправдан по обвинение за кланета в други босненски общини.
В сряда около 30 оцелели от кланетата в Босна, водени от групата "Майките на Сребреница", се събраха пред съда в Хага, с плакати, призоваващи за справедливост, и снимки на някои от жертвите.
Припомняме, че миналата година трибуналът в Хага осъди и друг командир на босненските сърби - Ратко Младич, на доживотен затвор по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството. 76-годишният Младич, наричан "Касапинът от Босна", в момента обжалва доживотната присъда. По-рано той отказа да даде показания по делото на Караджич и нарече трибунала на ООН „сатанински“.
