Всички срещу Ананиев за здравната реформа

Планът за реформа в здравеопазването, представен вчера от здравния министър Кирил Ананиев, се фокусира прекалено много върху Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и върху привличане на още пари в бюджета. Тази позиция беше изразена както от омбудсмана Мая Манолова, така и от представители на лекарски организации и икономисти, които присъстваха на кръглата маса в НДК, посветена на бъдещето на здравеопазването.

„Не става ясно как допълнително събраните пари чрез задължителното основно или допълнително здравно осигуряване ще подобрят достъпа до лекарска помощ, как ще повишат качеството и контрола в сферата на здравеопазването”, каза Манолова. Омбудсманът отбеляза, че многогодишната практика е показала, че повече пари в здравната система не означават непременно по-добро здравеопазване, а напротив – с всяка изминала година парите се увеличават, проблемите стават повече, стига се до ръст на недоволството и жалбите.

По думите на Манолова има и конституционен проблем да се въведе задължително здравно осигуряване, защото в основния документ е записано, че българските граждани имат основно право на достъпно и качествено здравеопазване, на безплатна медицинска помощ.

„С предложените промени в здравната система няма да се премахнат неофициалните доплащания на пациентите към техните лекари и болници, а въпросните плащания просто стават официални”, коментира икономическият съветник на синдиката КТ „Подкрепа” Ваня Григорова. „Смятате ли, че тези застрахователни компании, които започнат да предлагат здравно осигуряване, ще се представят по-добре от пенсионноосигурителните дружества?”, реторично попита тя Ананиев.

Проф. Георги Михайлов от парламентарната комисия по здравеопазване каза, че вижда в направеното от здравния министър предложение за реформи по-скоро модел за допълнително финансиране на системата на здравеопазването, без да се правят някакви промени в устройството на самата сфера.

„Алгоритмите на клиничните пътеки са остойностени по един непрофесионален начин и това е не само мое мнение, а и на огромна част от професионалната гилдия, а присъствието на търговски дружества за 19 години тотално измести вниманието на здравната система от пациента върху други цели”, каза Михайлов.

По думите му системата на здравеопазването трябва да се промени така, че да се противопостави сериозно на лекарствената политика, която в момента поради много причини затруднява здравната политика. Именно лекарствата са основна причина за голяма част от допълнителните плащания, които хората трябва да правят, когато се лекуват, посочи Михайлов.

Липсата на адекватно остойностяване на услугите и ресурсите в здравната система коментира и икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. „Трябва първо да разберем какви са разходите, да се види къде могат да се намалят разходите и чак тогава да говорим за увеличаване на приходите“, заяви той.

И според Стайков не трябва да се говори единствено за реформа в здравното осигуряване, тъй като всички различни аспекти на лекарската помощ са като скачени съдове и промяна в една област неминуемо засяга и останалите. Според икономиста дори сценариите за задължително допълнително пенсионно осигуряване да целят да сложат край на плащанията под масата от страна на пациентите към лекарите, то това няма да се случи, тъй като въпросните плащания са за лекарства и извънболнична помощ – сфери, които реформите не обхващат. „Ще налеем още пари в една нереформирана система и ще се чудим защо не достигат“, обобщи той.

Ананиев понесе критики и от д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Той също заяви, че реформа само във финансирането на здравната система не е достатъчно, както и че в плановете на Министерството на здравеопазването липсва информация как допълнителното финансиране, което би могло да бъде осигурено, ще помогне да получаваме по-качествена лекарска помощ.

Председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова от своя страна похвали здравния министър, че си е поставил верни цели за решаване в здравната система. Според нея положителното в предложените реформи е това, че ще се стимулира личната отговорност у пациентите. И тя обаче отбеляза колко е важно правилното остойностяване на здравната система преди да се обсъдят още по-задълбочено предложенията на министъра.


Предложенията на Ананиев представляват просто идеи, които да предизвикат дискусия сред експертите и обществото и засега са далеч от това да се превърнат в правителствена политика. Въпреки че разкритикуваха предложените промени като ограничени, участниците на днешната кръгла маса похвалиха здравния министър за смелостта му да се заеме да прави реформи в системата на здравеопазването. Ананиев и представителите на застрахователните, лекарските, работодателските и синдикалните организации през следващите месеци ще продължат диалога помежду си как да се усъвършенстват предложенията от здравното министерство.

Първото предложение на здравния министър – за задължително здравно осигуряване с избор дали да е от НЗОК или от частна застрахователна компания, може да се реализира по следния план:

• Конкуренция за финансиране между НЗОК и застрахователите, която ще възникне, когато дадено застрахователно дружество успее да покрие всички изисквания за работа на конкурентен принцип на Здравната каса. От този момент здравните вноски на записаните при застраховател пациенти се прехвърлят не към НЗОК, а към съответния застраховател. При фалит на застраховател пациентите ще се обслужват от НЗОК или гаранционен фонд за определен период от време до избор на нов застраховател/осигурител.
• Лекарите в извънболничната помощ ще трябва да  изпращат пациента за болнично лечение само в болница, сключила договор със същия застраховател. За да не стане това трябва лекарите от доболничната помощ да имат договор с всички застрахователи.
• НЗОК и застрахователите ще се договарят пряко за предоставянето на здравни услуги с лечебните заведения, които отговарят както на национално определените изисквания и на техните специфични критерии за качество и удовлетвореност на потребителите. НЗОК и застрахователите сключват договори с изпълнителите на медицински услуги на конкурентен принцип.
• НЗОК ще има същия статут като застрахователите и става напълно конкурентна.
• Законодателно ще се определя система за управление на риска  на основата на критерии за разпределяне на риска между застрахователите, които включват пол, възраст, регион като формулата за разпределение на риска се усъвършенства ежегодно; Целта е да няма селекция на риска на принципа на здравен статус.
• НАП приема вноските на всички здравноосигурени пациенти и превежда вноските на месечна база към НЗОК или застрахователя за записаните пациенти, като се определят задължителни изисквания за застрахователите, на които те да отговарят.
• Гаранционният фонд, който ще поема плащанията в случай на фалит на застрахователна компания, ще се формира чрез средства, набрани от здравно-осигурителни вноски през първата година. Средствата в гаранционния фонд ще могат да се използват единствено за здравноосигурителни плащания на застрахователи в несъстоятелност, при строго законово регламентирани ред и условия.

Второто предложение - за задължително допълнително здравно осигуряване в застрахователна компания, което да допълва НЗОК, предвижда следното:

• Преминаване от чисто солидарен осигурителен модел към персонализиран здравноосигурителен модел. Тази промяна ще се извърши поетапно – от съвместно участие на НЗОК и застрахователите в дейностите,  до пълна и цялостна демонополизация на НЗОК.
• Финансирането на новата здравна система модел Б е базирано на съчетаване на три стълба, гарантиращи нейната устойчивост и възможност за бъдещо развитие. Ще се изгради смесена система на финансиране с няколко нива на защита на гражданите.

1. Първи стълб – задължително 8-процентно здравно осигуряване;
2. Втори стълб – задължителна за всички здравна застраховка с фиксирана премия;
3. Трети стълб – класическото доброволно здравно застраховане.

• Периодично ще се определя Критична линия или Гранична стойност – сума, над която еднократната сметка за престой и лечение в болнично заведение се заплаща от задължителната застраховка. Ако сумата не надхвърля критичната линия, сметката се заплаща съвместно от осигурителя (Здравната каса) и пациента.
• Периодично, при промяна на националните цени за лечение в болничните заведения, ще се определя нова Гранична линия.