Революцията в селското стопанство започва

Стратегически най-значимите иновации през следващите десет години ще са в селското стопанство – такива са очакванията на наблюдатели и анализатори, които следят технологичното развитие в глобален план. Нововъзникващите агротехнологии имат една основна насоченост - прецизното земеделие. Целта е да се пестят ресурси и да се осигури ефективност. Това ще подобри селскостопанското производство и ще създаде нов тип заетост в земеделието.

В България преходът между по-нискотехнологичното и високотехнологичното земеделие засега върви трудно. На новото поколение земеделски производители се пада да проведе технологичната революция в агросектора. Все повече стават компаниите у нас, които създават технологични новости за сектора. Бавно и полека, после изведнъж българското земеделие ще придобие нов облик. В един момент машините и системите сами ще работят – разбира се, в областите и при изпълнението на задачи, в които това е технически възможно.

Представяме три екипа, които искат да облекчат селскостопанската работа:

"Предистик" и  ползите от дистанционното управление

Автоматизираната система е надежден помощник в по-ефективното използване на всички ресурси

Елена Боевска: „Предистик“ допринася информационните технологии по-бързо да навлязат в земеделието - Фото Красимир Свраков

Пандемията създава условия една технологична компания да разработи платформа за умно земеделие. Ето каква:

GRAS е интелигентна система от хардуер и софтуер, която позволява дистанционно да се следят условията при насажденията с помощта на лаптоп, компютър или мобилен телефон, но и да се вземат решения, както и да се предприемат действия. Инсталират се всички нужни сензори и системата GRAS се свързва с автоматизираните поливни и други устройства. Земеделецът наблюдава и управлява от разстояние. Разработката може да се използва в ниви, оранжерии, разсадници, градини и паркове, сградно озеленяване – така фирма „Предистик“ представя възможностите на своето технологично решение.

„В България има страх от новото, особено сред земеделските стопани. Финансовият фактор също е от значение за тях, но цената на нашето решение е без аналог. Автоматиката реагира бързо, няма нужда от човек на място. По желание на клиента може да се вградят всякакви сензори и да се свържат различни автоматизирани системи, а управлението да става от дистанция. Земеделски стопани, при които е внедрена системата, виждат ползите и са много доволни“, разказва Елена Боевска, специалист по бизнес развитие във фирма „Предистик“.

Времето за възвръщаемост на инвестицията е от една до няколко години, в зависимост колко са били неоптимизирани дейностите преди това. Пести се труд, електроенергия, вода и други ресурси. Решенията се правят по мярка на клиента, съобразно неговите нужди и в зависимост от техниката и системите, с които конкретното стопанство разполага. Всеки земеделски производител е създал своя рутина в работата и затова „Предистик“ не предлага стандартизирани решения. Компанията има опит основно в растениевъдството, но системата може да бъде приложена в животновъдството и при аквакултурите. Към момента най-много внедрявания са направени в оранжерии. Засега интелигентната система се предлага в страната, но на по-късен етап усилията може да се насочат и към съседните пазари.

Да оплевиш нива с робота Роберт

Разработката ще замени част от ръчния труд при отглеждането на биокултури

Веселин Георгиев (на преден план) е убеден, че роботът за плевене ще замени ръчния труд – Снимка Красимир Свраков

Има ли начин да се автоматизира най-старият и най-безвредният метод за борба с плевелите – плевенето чрез ръчен труд? Този въпрос си задал Росен Колев и в отговор на това създал компанията „Смарт Фарм Роботикс“. Той имал наследствена нива в Габрово, в която решил да отглежда биориган. Но бързо стигнал до проблема с липсата на хора, които да плевят. Хората търсят биокултури, но трудностите при отглеждането им са големи. Плевенето е неблагодарна работа, след първия дъжд тревата отново избуява. И така се стига до идеята роботи да заменят човека в тази дейност. И вече имат напредък в разработката.

Докато роботът Роберт участва в изложения, първият робот за плевене Мара е на полето, където събира снимки и се самообучава. Третият ще е водоустойчив и ще се нарича Албена. Роботите се захранват от соларни панели, задвижват се без допълнителна енергия. Може да работят и нощем, и дори това е предпочитаното време. Вярно е, че хората работят по-бързо от робота, но пък Роберт и Мара са неуморими, според разчетите той може да се труди и 24 часа без прекъсване. Роботът има камера, чрез нея разпознава плевелите и с малка ножица ги реже. Най-трудната задача е да бъде обучен безпогрешно да различава основната култура, което налага да се събере знанието за разпознаване на онова, което ще се плеви. После има способ тази информация да се прехвърли „свише“ и на други роботи, разказва Веселин Георгиев, технологичният директор на компанията.

В началото роботите няма да се продават, а ще са под наем. Най-важна е не толкова цената на услугата, колкото надеждността, че нивата ще бъде оплевена. Плевенето е сезонна работа и не може да се разчита, че ще се намерят нужните хора.

Компанията прави разработката в София. Основният екип е от четирима души. Получили са подкрепа от ПАРА, те са победителите в миналогодишния инкубатор на организацията, имат финансиране и от Националния иновационен фонд.

„Смарт Фарм Роботикс“ ще тръгне от българския пазар и когато получи нужната валидация, ще се насочи към Южна Европа, където има голямо търсене на такъв род услуги.

Технологично решение за пчелари

Трима студенти от Техническия университет в София търсят как да намалят физическия труд при работата с кошерите

Цветослав (в средата), Николина и Мирослав имат амбиции да направят полезна за пчеларите разработка – Снимка Личен архив

Често разработките тръгват от решаването на личен проблем. Как да се намали физическият труд на пчеларя? С такава разработка се заел Цветослав Илиев. Той успял да привлече Николина Владимирова и Мирослав Николов, участници в Клуба по роботика към Техническия университет в София, да се включат в създаването на технологично решение за пчеларството. Тримата са от специалностите „Компютърни и софтуерни технологии“, „Електроенергетика и електрообзавеждане“ и „Информационни технологии в индустрията“.

Семейството на Цветослав се занимава с пчеларство и той вижда потенциал за вграждане на новите технологии в този традиционен поминък. Отглеждането на пчелите е свързано с много физически усилия. С цел да спести част от тях, той има идея във и извън кошера да се поставят сензори, които да следят показатели като температура, влажност, звук и други параметри, например нападение, роене, отсъствие на майката. Системата ще извършва мониторинг на кошерите. Заболяванията също са във фокуса и екипът се надява скоро да намери начин за автоматичното им разпознаване. Замислят да създадат компонент, който да противодейства на роенето. Екипът ще събира и обработва данните, ще ги предава на пчеларите, като ще е в постоянна комуникация с тях. След като решението стане готово, ще демонстрират как работи и какви са ползите. Ще предложат абонаментни планове.

Разработката е в начален стадий. Ентусиазмът е водещ, но опитът в работата с пчелите е от особена важност. В комуникация са с пчелари, както и със специалисти, които преподават пчеларството като образователна и квалификационна степен. Търсят инвеститори, готови да подкрепят начинанието, за да може да завършат развойната дейност, да направят устройствата, както и първите тестове.

Цветослав Илиев е създал дигитализиран пчеларски дневник и има над 100 активни потребители. Засега това е само уеб базирано приложение, но ще има и мобилна версия. Впоследствие двете разработки ще имат интегриран две в едно вариант.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.