Резервите от шистов газ може да осигурят България за столетие

Темата за добив на шистов газ беше актуална преди 10 години. В периода 2010 – 2011 г. в Министерството на енергетиката са подадени седем заявления за търсене и проучване на нефт и газ от две чуждестранни компании – "Шеврон България Холдинг", със заявен интерес за две площи в Североизточна България, и "Интегрити Тауърс Инк", със заявление за общо пет площи, четири от които отново са в Североизточна България.

През 2012 г. Народното събрание наложи безсрочен мораториум на проучването и добива на шистов газ и нефт по технологията фракинг за цяла България и акваторията ни в Черно море. Но текстът на този документ се оказа така написан, че на практика блокира и проучването за конвенционален газ и петрол за цялата сухоземна територия на страната.

Актът на Парламента бе вследствие на протести на зелени организации, противници на добива на газ и петрол в България. Тогавашните действия на Народното събрание лишиха за десетилетие напред страната от собствен добив и така необходимата сега диверсификация. По този начин България бе поставена в ситуация на 100-процентова зависимост от външни доставки, независимо дали са от Русия, Азербайджан, Турция или друг доставчик. След това интересът логично спада.

На фона на войната в Украйна и енергийна криза, темата с шистовия газ в Добруджа отново дойде на дневен ред. В сряда бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео повдигна темата на форум на КРИБ в София, което предизвика реакции от политици и общественици.

Нова доза призиви за добива и нов сериозен отпор се изсипаха в публичното пространство през последните дни. Експерти също се включиха по темата.

В момента идеята за добив на шистов газ не е осъществима, защото има мораториум с решение на парламента от 2012 г., с което се забранява проучването на конвенционални залежи на природен газ и петрол. Но при потенциално вдигане на този мораториум, технически е възможно да се осъществи подобно проучване и добив, тъй като и технологията е много по-добре развита отпреди 10 години”, заяви пред Economic.bg енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

По думите му в момента разходите за проучване и добив са значителни, но по никакъв начин не са съпоставими с тези в САЩ, поради ред регулаторни и геофизични причини.

“Нашите изчисления показват, че потенциалните разходи за разработване и добив на газ, например, в най-голямото находище в Добруджа, би било в рамките на 30 евро за мегаватчас, което е от 8 пъти по-ниско като разходи от цената на природния газ на европейските пазари в момента”, каза още Владимиров.

Според него, понеже бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео вече не работи за американската администрация, той не е направил това изявление на базата на някаква държавна политика на САЩ. Въпреки това то е в рамките на дългосрочната стратегия на Щатите да помогнат на европейските страни да подобрят енергийната си сигурност на базата на диверсификация на източниците на енергия, която се внася. Сред техните приоритети е и разработването на местния потенциал за производство на енергия от различни източници.

Изявлението на Помпео по никакъв начин не се различава от генералната политика на САЩ за насърчаване на източниците на природен газ, които подобряват енергийната сигурност на Европа, и намаляване на зловредното чуждестранно влияние – Русия, Китай или някои от страните от Персийския залив и Каспийско море”, твърди  Мартин Владимиров.

Полезна или вредна идея?

Енергийният експерт твърди, че всички политики за енергийна сигурност, които ни правят по независими и намаляват рисковете за енергийна бедност на страната, са от полза.

Нека не забравяме, че страните, които произвеждат сами своите енергийни източници, плащат и много по-ниска цена за това”, подчерта Владимиров.

По думите му в края на първото десетилетие на XXI век и началото на второто, е имало огромна доза оптимизъм относно това, че шистовата революция в САЩ, може да се пренесе навсякъде по света.

“Русия изигра ключова роля в това да саботира започването на този технологичен процес. Той е много сложен, изисква съзнателно и дългосрочно планиране, както и ангажимент от страна на правителствата”, допълни енергийният експерт.

“По времето, когато се говореше за шистов газ, той беше доста скъп, на фона на цените на пазара в Европа. Затова много политици на Стария континент решиха, че е по-скоро неразумно на онзи етап да се тръгва в тази посока”, обясни Владимиров.

Той подчерта, че в момента живеем в абсолютно променен свят, в който рисковете за доставки на природен газ са страшно големи, а цената, на която плащат всички европейски потребители, е прекомерна. Затова, според него, е най-разумно страните в Европа да погледнат навътре към себе си, и да проучат какво може да се постигне с местен ресурс.

Не става въпрос само за България, Румъния е изключително богата на ресурси. Полша вероятно има най-много шистов газ в земните си недра, Германия също. Все страни, които през годините са били жертва на зловредното руско влияние, което използва енергийните доставки като оръжие за политически натиск и промяна на стратегическия курс на цените”, заяви енергийният експерт.

“Вече живеем в свят, в който очевидно Европа стратегически трябва да се откъсне от своята зависимост от Русия по всички направления. Разработването на местни индустрии, в които реално Русия доминира, би спомогнало за този стратегически процес на икономическо и политическо отделяне от Русия”, каза още той.

Според него обаче не трябва да се ограничаваме само до шистовия газ – България трябва да се възползва от всички местни енергийни източници, защото те правят икономиката ни по-конкурентноспособна и дават основа да дългосрочно икономическо развитие.

Това включва развитието на офшорния вятър в Черно море, отключване на гигантския ни потенциал за фотоволтаична електроенергия. Там инвестициите се изплащат след няколко години, но и това е въпрос на подобряване на регулаторната рамка – премахване на административни пречки и намаляване на корупцията в сектора”, допълни Владимиров.

Той подчерта, че са важно частните инвестиции да могат да се осъществяват, освен държавните.

“Тук не става въпрос за държавна подкрепа, за субсидии или за някакъв вид преференциално третиране. Просто трябва да се улеснят административните пречки, така че компаниите да имат сигурността, че една дългосрочна инвестиция или индустриален процес в рамките на едно десетилетие – като за шистовия газ – може да има предвидимост”, каза той.

“Съответно печалбата след това да бъде честно и справедливо разпределена между различните заинтересовани лица”, допълни енергийният експерт.

По думите на Владимиров земеделците също биха имали сериозен интерес от подобни проучвания. Държавата пък ще получава огромни данъчни постъпления, а всички потребители на енергия ще получат “данъчен кредит” под формата на по-ниски цени.

В дългосрочен план нашите резерви се изчисляват на половин трилион кубични метра газ, което на практика ще ни осигури за следващото столетие и ще ни превърне в регионален износител на газ”, категоричен е Владимиров.

“Точно както Румъния, която също се готви да се превърне в един от големите доставчици на енергийни ресурси за цяла Централна и Югоизточна Европа”, заяви енергийният експерт.

Съпротива срещу шистовия газ в Житницата

Бившият министър-председател Кирил Петков категорично се обяви против „хидравличното разбиване в Житницата на България” в свое интервю по bTV.

Ние от БСП сме за развиване на собствени енергийни източници в Черно море и категорично против дупчене за шистов газ в земята на златна Добруджа", написа Корнелия Нинова в профила си във Facebook.

По думите на Мартин Владимиров тези изказвания са продиктувани от политически сметки и желанието на политическите лидери да са по-атрактивни за тази част от българското общество, която десетилетия наред е била облъчвана с руска пропаганда, която всява страх от разработването на шистовия газ, с откровено измислени факти за екологичната целесъобразност на подобен проект.

“Досега няма сериозна научна статия по света, която да показва, че добивът на шистов газ предизвиква природни катаклизми. Всички фалшиви новини за това, че едва ли не в районите, където се разработва шистовия газ, водата гори, замърсена е, има земетресения и т.н., са сериозно преувеличени”, категоричен е Владимиров.

Той обясни, че в САЩ се проучват огромни територии и в тях се добива шистов газ, а последствията за местната общност, на практика, са маргинални.

“Да, може да има леки земетресения, при всеки добив – конвенционален или неконвенционален – има изменения в пластовете. Но подобни последствия може да има дори при разработването на кариера за камъни. Т.е. индустриалния процес по проучване и добив на шистов газ по нищо не се различава от вече съществуващите индустриални процеси в минно-геоложкия сегмент”, заяви енергийният експерт.

Мартин Владимиров каза, че технологията за добив на шистов газ е от 1920 г., а при разработването на газохранилището в Чирен, също се е използвала фракинг технология, която не е ново. Новото е цената и разходите по проучването, които са в пъти по-ниски, отколкото преди 50-60 години.

“И най-вече революцията, която американските инженери предизвикаха с изобретяването на хоризонталния добив на шистов газ, с който може да се достигне до най-сложните земни пластове, където е най-трудно да се отключи газа, който се намира в скали с много малка пропускливост”, обясни той.

Има наука, така че е добре решенията на национално равнище да стъпват на факти и на данни, на научни изследвания, а не на фалшиви страхове, от които всъщност печелят определени олигархични групи в страната с близки отношения”, смята Владимиров.

Добивът на шистов газ в светлината на Зелената сделка

По думите на Владимиров европейската Зелена сделка не изключва ролята на природния газ за енергийния преход. Според него обаче трябва да сме наясно, че в дългосрочен план газът ще изиграва все по-малка роля в енергийния микс, ако искаме да постигнем климатична неутралност.

Това обаче не означава, че в този преходен период ние не можем да използваме местните си ресурси. Например за заместване на въглищните електроцентрали, които са основната пречка пред декарбонизацията на българската икономика, и да продаваме тази суровина в региона”, заяви енергийният експерт.

“Търсенето на природен газ не е много устойчиво, защото постепенно ще намалява, но в този преходен период България може да се възползва от огромно богатство и енергийна сигурност, за да може да осъществи по-сложните преструктурирания на икономиката ни до 2050 г.”, заключи той.