Русия срещу Саудитска Арабия: Кой носи повече на болка?

Петролните титани - Русия и Саудитска Арабия, имат натрупани огромни финансови буфери които да им помогнат да преодолеят продължителна ценова война, пише Reuters в свой анализ. Така се оказва, че това е битка на нервите – въпросът е кой ще мигне първи?

Цените на петрола се сринаха с една трета в понеделник, след като Рияд намали официално цената на суровината за месец април и сигнализира, че ще повиши производството. Това доведе до срив на акциите на националните петролни компании на Саудитска Арабия и Русия -  Saudi Aramco (с 5.5%) и "Роснефт" (с 4.3%) към 17:50 ч. българско време.

В понеделник Москва заяви, че може да издържи на цени на петрола от порядъка на 25-30 долара за барел между 6 и 10 години. Междувременно Рияд може да си позволи петролът да държи цена от 30 долара за барел, но ще трябва да продава повече, за да омекоти удара по приходите си, според източници от Рияд.

Въпреки това петролната война ще доведе до изнемогване, ще навреди и ще принуди и двете страни да направят сложни корекции в икономиките си, в зависимост колко дълго ще продължи тя.

„Както при всяка война, и тази се свежда до това колко болка може да бъде поета от всяка страна“, заяви Хаснаин Малик, ръководител на стратегията за дялово участие в Tellimer.

Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман даде зелена светлина на кралството, най-големият износител на петрол в света, да изпомпва по-големи обеми "черно злато", след като Русия отхвърли предложението на ОПЕК за по-дълбоки съкращения, чрез които да се справи с пониженото търсене и спада в цените, резултат от епидемията от коронавирус.

Саудитската фискална криза се състои в това, че цената на петрола, при която ще се балансира бюджетът на страната, е около 80 долара за барел - двойно по-голяма от тази на Русия, допълва Малик. В същото време обаче Саудитска Арабия се радва на чуждестранни резерви от 500 млрд. долара и ниско съотношение на дълга към БВП от 25%, което ѝ дава достатъчно място за взимане на заеми. Страната е набрала над 100 млрд. долара дълг в твърда валута от 2016 г. насам, за да компенсира въздействието на по-ниските цени на петрола.

Доходността по международните облигации, емитирани от правителството и неговия петролен гигант Aramco, падна в началото на търговията в понеделник, а саудитският риял рязко поевтиня спрямо щатския долар на пазара на форуърди. Все пак, ниските глобални лихвени проценти и скорошното намаляване на лихвения процент от страна на Фед означават, че въпреки нестабилността на пазара, кредитополучателите биха могли да се възползват от инвеститорите в дългове сравнително евтино.

Проблемът за Рияд е, че устойчивите ниски цени на петрола вероятно биха ограничили правителствените разходи за проекти, които са част от стремежа на престолонаследника за диверсификация на икономиката.

Според Моника Малик, главен икономист в Commercial Bank в Абу Даби, с цени на петрола около 30 долара Саудитска Арабия ще отчете двуцифрен дефицит като процент от БВП тази година. За сравнение,  прогнозата на Саудитска Арабия за бюджетния дефицит бе в размер на 6.4% от БВП.

Под управлението на настоящия президент на Русия Владимир Путин страната натрупа резерви от 570 млрд. долара и рублата стана свободно плаваща, което позволява бързото ѝ адаптиране към пазарните условия и обезценяване. Според анализатори Русия е в много по-добра позиция да издържи икономически шок, отколкото бе през 2014 г., когато Западът ѝ наложи санкции заради анексирането на полуостров Крим от Украйна, и отколкото бе през 2008 г., когато бе засегната от световната финансова криза.

"Много хора ни критикуваха, казваха, че това е един вид съкровищница, че финансовото министерство седи на злато", коментира финансовият министър Антон Силуанов миналата седмица по отношение на резервите. „Сега ситуацията може да се промени и ние ще финансираме всички разходи, които сме предприели", добавя той.

Резервите от 570 млрд. долара включват Националния фонд за богатство на страната, който възлиза на 150.1 млрд. долара, или 9.2% от БВП на Русия. Министерството на финансите заяви в понеделник, че фондът може да бъде използван за компенсиране на по-ниски приходи от петрол, ако е необходимо.

Междувременно централната банка заяви, че спира покупките на чуждестранна валута за 30 дни в опит да облекчи натиска върху рублата. Въпреки това рублата се срина до най-ниското си ниво от началото на 2016 г. на междубанковия пазар, а акциите на руските компании рязко паднаха в Лондон, като петролните гиганти Rosneft и Lukoil поевтиняха съответно с 22.3 и 21.9% към 18:00 ч. българско време.

Русия ще бъде изправена пред по-висока инфлация и лихвени проценти в резултат на ценовата война, смята ръководителят на надзорния съвет на Московската борса Олег Вюгин. Според Крис Уифер, директор на консултантските услуги по макросъвети, Москва все пак може да реши да се върне към сътрудничество с ОПЕК до есента, ако цените останат много ниски.