САЩ се умориха да са световният полицай

Експлозиите край летището в Кабул в четвъртък, при които загинаха 13 американски военнослужещи, бележат трагичен край на две десетилетия американско присъствие в Афганистан.

Въпреки евакуацииte, провеждани от САЩ и други нации, няколкостотин хиляди афганистанци, които са сътрудничили на американците, все още остават в страната. Тези хора могат да бъдат обект на отмъщение от страна на талибаните въпреки уверенията от новите управници на Афганистан.

„Членовете на семейството ми са в опасност, търсят ги талибаните“, казва афганистанец пред репортер, цитиран от вестник Nikkei.

Напускането на САЩ е пречка за съюзници като Япония, която прекара десетилетие в подкрепа на американската армия чрез зареждане с гориво и отдели около 7 млрд. долара за възстановяването на страната.

Оттеглянето на САЩ от Афганистан обаче не беше изненада. Пътят е определен още от президента Барак Обама. Неговият наследник, президентът Доналд Тръмп, договори условията за оттеглянето с талибаните. А президентът Джо Байдън просто изпълни оттеглянето, макар и по хаотичен начин.

Какво означават последните събития по отношение на международната политика? Първо, ясно е, че ерата на САЩ, действащи като световен полицай, наистина е приключила. Обама обяви още през 2013 г., че страната не трябва да продължава да поема такава роля.

Ужасни неща се случват по целия свят и това е извън възможностите ни да поправим всяка грешка“, каза Обама в реч за Сирия.

Афганистанското изтегляне показва тази реалност пред света. Очаква се Вашингтон да стане по-предпазлив в интервенциите си в чужбина, тъй като претегля националните интереси при всяка стъпка.

Поглеждайки назад в историята, САЩ всъщност са прекарали само кратък период като световен полицай, може би от края на Студената война през 1989 г. до войната в Ирак, която започна през 2003 г.

От края на 40-те до 1989 г. светът беше разделен на два блока, а зоната, в която САЩ упражняваха полицейска роля, беше ограничена до западната част.

Американското ръководство се засилва след разпадането на Съветския съюз. Когато Ирак на Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт през 1990 г., Вашингтон ръководи многонационални сили, основани на резолюция на ООН, за да изгони войските на диктатора.

Но когато САЩ отново започнаха война с Ирак през 2003 г., американският двигател вече губеше пара. Скептично настроен относно претенциите на Вашингтон за иракски оръжия за масово унищожение, бяха съюзници като Франция и Германия, които се противопоставяха на войната. Подобни оръжия така и не бяха открити, а доверието в Америка намаля драстично.

Съвсем наскоро възходът на Китай постави ново предизвикателство. Откакто Си Дзинпин стана генерален секретар на Китайската комунистическа партия през 2012 г., Пекин прие много по-агресивна външна политика, изправяйки се в противоречие с международния ред, ръководен от САЩ.

Военният баланс в Азия се накланя в полза на Китай, а Вашингтон вече не е в състояние да бъде единственият полицай в света.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан носи две значения за Индо-Тихоокеанския регион. Едното е добре дошло развитие, а другото е студена реалност.

Положителният аспект е, че Вашингтон ще съсредоточи военните си сили и дипломация в региона, засилвайки опитите да противодейства на Китай.

Според анализ на Университета Браун, САЩ са похарчили повече от 2.3 трлн. долара и са загубили над 2000 военни в Афганистан. Продължаващите войни в страната биха извлекли сериозни финансови средства и биха лишили американското ръководство от политическия капитал.

На въпрос за излизането на САЩ от Афганистан, някои официални лица и експерти в Япония и Югоизточна Азия приветстваха този ход, който според тях ще позволи на Вашингтон да се съсредоточи повече върху китайската си стратегия.

„В момента европейските страни са много ядосани от начина, по който администрацията на Байдън извършва изтеглянето“, каза Майкъл Кларк, бивш генерален директор на Кралския институт за обединени услуги в Лондон. „Но ако бях в Азия, бих си помислил, че това ще бъде от полза за азиатската сигурност в дългосрочен план, въпреки че доверието в САЩ поема краткосрочен негативен удар. Тъй като това решение дава възможност на САЩ да се концентрират повече върху Индо-Тихоокеанските въпроси."

И все пак последните събития също така подчертават определени рискове, които надвисват над Азия.

„Още една година или още пет години американско военно присъствие нямаше да има значение, ако афганистанската армия не може или не иска да защитава собствената си държава“, подчерта Байдън в изявление от 14 август – предупреждение към всички партньори, които не могат да се справят сами.

Япония, Южна Корея и Австралия имат много по -голямо стратегическо значение за Вашингтон, отколкото Афганистан. Но би било грешка тези страни да приемат, че САЩ винаги ще им дойдат на помощ, дори когато не полагат достатъчно усилия да се защитят.

Япония отделя приблизително 1% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, като не отговаря на 100-те най-големи потребители в света като дял от БВП. За разлика от нея, Южна Корея харчи 2.7% от БВП, а Австралия отделя 2.1%.

„Като цяло устоявайки на призивите на Вашингтон да увеличи военните си разходи и участие, бюджетът за отбрана на Япония остана близо до дългогодишното си ниво от 1%“, пише Елбридж Колби, бивш заместник помощник министър на отбраната на САЩ по стратегия и развитие на силите, в Nikkei Asia през юни. „Много японци вероятно се надяват, че САЩ ще поемат по-голямата част от тежестта за справяне с влошаващия се военен баланс в Азия. Но това няма да проработи. Съединените щати вече харчат повече от 3% от БВП за отбрана.“

Тъй като САЩ вече няма да действат като единствен полицай в света, големите държави ще трябва да работят заедно, споделяйки отговорността. Това е посланието, което излизането на САЩ от Афганистан изпрати до съюзниците.