Шеки – копринена приказка в Азербайджан

За мнозина Пътят на коприната е синоним на градовете Самарканд, Бухара и Хива в Узбекистан. Но Азербайджан също е дом на ключови центрове и търговски пътища, свързващи Азия с Европа. Един от тях е град Шеки, който е водещ международен център за търговия с коприна, разказва BBC.

На около 300 км северозападно от блестящата столица на Азербайджан – Баку – малкият град Шеки се намира близо до границата с Русия и Грузия, в подножието на планинската верига Голям Кавказ. Тук процъфтяват гори от дъб, орех и бук, както и бялата черница, от чиито листа се хранят копринените буби, за да произвеждат така желаната тъкан.

Шеки става известен в средата на 1700 г., когато владетели (ханове) го превръщат в столица. Има доказателства за бубарство (отглеждане на копринени буби и производство на коприна) в региона, датиращи от VI век, но хановете Шеки са тези, които го превръщат в процъфтяващ бизнес.

През XVIII и XIX век коприната Sheki се смята за една от най-добрите в света. Богатият елит от Китай и Япония я е купувал не само заради качеството и красотата ѝ, но и заради хигиената и комфорта, защото въшките не живеят в коприна, за разлика от други тъкани“, каза водачът Хабил Гудратли.

Хановете Шеки управляват този регион на Кавказ до 1819 г. и тяхната процъфтяваща политическа и търговска империя е със седалище в крепостен комплекс, украсен с градини, фонтани и мраморни водни басейни, за които се казва, че приличат на нещо като кавказка Алхамбра (бел. ред – дворцов комплекс в Гранада, южна Испания). Стените на цитаделата все още стоят, но само една от оригиналните около 30 сгради вътре е останала – вписаният от ЮНЕСКО дворец на Шеки хан, бивша лятна резиденция и административна сграда.

Създаден, за да впечатли високопоставени гости, великолепният двуетажен дворец, с неговите ярки картини на пауни и дишащи цветя дракони, е изграден за две години. В розовата градина на двореца Гудратли се запознаваме с изследователката Замина Расулава, която е прекарала повече от 20 години в изучаване на пищната орнаментика.

Водейки ни през екстравагантните стаи, тя подчертава, че нарът е един от най-важните повтарящи се мотиви.

През VIII век в исляма се е смятало, че нарът е кралят на всички райски плодове, защото чашката му прилича на корона“, казва тя.

"За шекийските ханове нарът също символизира правителство. Рубиненочервените семена представляват хората; сърцевината ги разделя на техните различни региони, култури и етнически групи. Ако те са събрани чрез добро управление, тогава има единство, което, от своя страна, дава богати плодове", допълни Замина Расулава.

Най-отличителната черта на двореца е огромното му шебеке (бел. ред – декоративни прозорци, направени без лепило или пирони). По думите на Расулава, всеки квадратен метър се състои от повече от 5000 парчета дърво и цветно стъкло, последното донесено по търговските пътища от Мурано, близо до Венеция, и разменено за копринени буби и пашкули.

Копринените буби Шеки са търсени в световен мащаб. Не само в Италия, но и в Лион – центърът на коприната във Франция – и дори в родината на коприната, Китай, защото те са по-издръжливи на студено време от всеки друг“, обясни Расулава.

Докато Шеки просперира, занаятчии от региона идват да купуват от търговците на коприна, включително тъкачи на килими, медникари, грънчари, модисти и обущари. Шеки става известен като център за изкуства и занаяти, репутация, която запазва и до днес. Междувременно бумът на трафика на каравани довежда до изграждането на пет кервансарая, два от които са оцелели. Построени са обществени площади, заедно с хамами (бел. ред – турски бани), главни пътища и първата петъчна джамия в града, известна като Джума.

Сградата на джамията е построена между 1769 – 1770 г. от речни камъни, печени тухли, шам фъстък, орех и чинар. Някога джамията се е отличавала със собствени богато украсени прозорци шебеке и е била главната джамия в град, където всеки от 32-та исторически квартала има свое място за поклонение.

В древни времена Шеки е бил известен като „Бала Истанбул“, или Малкия Истанбул, защото има толкова много джамии. Сега са останали само седем – някои са рухнали от земетресения и кални свлачища, но повечето са унищожени, когато руските болшевики нахлуват и окупират Азербайджан. Страната е съставна република на СССР между 1922 – 1991 г. и атеизмът е бил официалната доктрина.

Сладък живот

Освен религиозните, кулинарните традиции на Шеки, много от които са преплетени с древните търговски пътища за коприна, също си струва да се опознаят. В чайната “Илхама” Шукуфа Хамидова прави в кухнята пресен компот от къпини, листа от здравец и много захар. Тази напитка традиционно се сервира към всяко хранене.

Шеки са известни с това, че са пристрастени към сладкото. Някога използвахме мед, докато захарната тръстика пристигна от Персия. Обичаме да ядем бамя, миндал (покрити с карамел ядки) и халва (лешникова баклава с подправки). Цялата тази захар подслажда настроението ни, ние сме известни с доброто си чувство за хумор", каза Шукуфа Хамидова.

Друг деликатес, който пристига от Персия по Пътя на коприната, е шафранът, ключова съставка в piti, местен специалитет и едно от най-популярните ястия в страната. Името piti произлиза от стара тюркска дума, която означава „край на нуждата да се яде повече храна“. Друг специалитет са глинените гювечета, пълни с бавно сварена яхния от агнешко, нахут, шафран и мазнина от агнешки опашки.Комбинацията от месо и въглехидрати дава енергия да се работи през целия ден само с едно хранене.

Черният чай пък се сервира в армуду (чаши с крушовидна форма). Той се пие в местен стил - преди да се отпие от напитката, първо се потапя кубче захар и се изсмуква – традиция, за която се смята, че е започнала от хановете. Сладкият чай също играе важна роля в азербайджанските сватбени преговори. В селските райони, ако семейството на момиче сервира чай без захар на потенциалните й свекъри, това е знак, че те не искат бракът да продължи.

Последната останала фабрика за коприна, която датира от съветската епоха, е до работилницата на Амираслан Шамилов, осмо поколение производител на kelaghayi (украсени копринени забрадки) - занаят, вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Това е вековна форма на изкуство, която заслужава признание. Kelaghayi са много повече от моден артикул или отражение на вярата. Те са част от нашата национална идентичност”, каза Амираслан Шамилов.

Той обясни, че те някога са били толкова важни, че жената може да спре уличен бой, просто като свали забрадката си и я хвърли сред засегнатите страни, и че kelaghayi също са били използвани като вид кодиран език.

„Вдовиците носеха черно, бременните жени носеха зелено, за да знаят другите, че трябва да се грижат за тях, а самотните дами носеха розово, за да знаят мъжете, че са отворени за брак“, допълни Шамилов.

Той ръководи последната независима работилница за kelaghayi в град, където някога е имало десетки такива.

Търговията с коприна е намаляла, но признанието на ЮНЕСКО за нашите занаяти и сгради помага да ги запазим за бъдещето. Освен това репутацията на Шеки като културна и кулинарна столица на Азербайджан, доведе до приток на пътници и различни видове търговия в града. Старият Път на коприната беше заменен от нов глобален туризъм“, заключи Амираслан Шамилов.