Ще стане ли Индия новия Китай

Икономическите прогнози в началото на тази година със сигурност могат да се нарекат ако не негативни, то поне будещи притеснение. Търговските войни на САЩ с Китай и други страни създават неизвестност, подсилвана и от многото неясноти около британското напускане на Европейския съюз. Икономиката на Италия е в лошо състояние и дори моторът на еврозоната – Германия – не е в особено добра форма, а очакванията са страната да влезе в рецесия в близко бъдеще.

Новините от другата страна на планетата също не са позитивни – растежът във втората световна икономика Китай, която дълги години изпълняваше успешно ролята на глобален икономически двигател, предстои да отслабне до 6.2-6.3% през 2019 година. Други значими и растящи в близкото минало национални пазари като Турция и Бразилия също не са в добра форма и изпитват трудности.

На този фон сякаш изпъква една държава, която според прогнозите за 2019 г. не само няма да бъде повлияна от негативните тенденции, а и ще ускори своя растеж, достигайки впечатляващите 7.3% процента. Става въпрос за Индия – втората по население и седма по Брутен вътрешен продукт (БВП) страна на планетата. При това прогнозата за икономическия ръст в страната е устойчива и очакванията са неговите високи стойности да се запазят и през 2020 година, ако няма някакви осезаеми политически сътресения или военни конфликти.

Отчасти за добрите резултати през тази година ще спомогнат и обещаните държавни инвестиции, които правителството вече започна да прави преди изборите. То вече обяви въвеждането на безусловен базов доход за някои граждани, който ще спомогне за

намаляване на бедността

и ще стимулира потреблението. Тези фактори може и да изкривяват цялостната картина, но въпреки това икономиката на страната изглежда в завидно здраве на фона на всеобщото състояние на световните пазари. И все повече анализатори задават въпроса: превръща ли се Индия в новия Китай и може ли страната да заеме ролята на световен икономически двигател във време, когато облаците над Поднебесната империя се сгъстяват?

Безспорно погледите днес са насочени към Ню Делхи, а компании от множество сектори – от технологични гиганти като Google и Facebook, до компании от бързооборотните стоки, развлекателния сегмент и финансите, се опитват да се позиционират на перспективния и бързо  растящ местен пазар.

В добавка при Индия е на лице една ключова разлика в сравнение с Китай - тя е демокрация, с всичките позитиви, които следват от това. Освен това в голяма степен тук липсват, или поне не са толкова силно изразени, проблеми като кражбата на интелектуална собственост и протекционизма, с които мнозина свързват бизнеса в Поднебесната империя. Двете страни са със сходно население. С 1.365 милиарда жители Индия е на второ място по този показател, но очакванията са, ако сегашните темпове на растеж в двете страни се запазят, тя да изпревари Китай по брой жители през 2028 година.

Двете страни не са в добри отношения помежду си. Те имат сходни по големина армии, но докато тази на Индия превъзхожда по брой на войниците и запаса, то китайската е много по-модерна и със значително предимство при бронираната техника, авиацията и артилерията. Планинският терен по общата им граница обаче прави използването на тази техника много трудно, а и евентуален военен конфликт не е в плановете на нито една от двете страни. За щастие на целия свят, надпреварата между тях поне в обозримо бъдеще ще остане в полето на икономиката.

С възможността си да поддържа растеж от 7-8% в дългосрочен план, Индия е в

много добра позиция

при това в момент, когато китайската икономика се забавя. Това обаче може и да не се окаже достатъчно, за да отнеме на Пекин ролята на световен икономически мотор. Макар и демокрацията да е важен фактор, улесняващ свободната инициатива, централизираната власт на Китайската комунистическа партия също си има своите предимства. Сред тях е например способността да провежда много по-целенасочени политики и регулации в името на единната партийна цел – да възроди величието на средновековен Китай, но този път в глобален мащаб. Тази централизация, например, е позволила на страната да изведе от бедността 700 милиона свои граждани през последните 40 години, докато при Индия тези успехи са много по-скромни, а бедността продължава да е огромен проблем.

Правителството в Ню Делхи е ограничено не само от опозицията в парламента и гражданското общество, а и от регионалната разпокъсаност на страната. В добавка, на него му липсва характерната за китайския лидер Си Дзинпин целенасоченост по отношение международната експанзия на страната. Нищо в Индия не може да се сравнява с мащаба на инициативи като „Един пояс, един път“, китайските инвестиции в Африка или в придобиване на западни корпорации. Въпросът не е само дали може, а също и – иска ли Индия да бъде световен хегемон?

Поне на този етап по-вероятният отговор е „не“. Китай, дори и при спадащ растеж, най-вероятно винаги ще може да поддържа нива от порядъка на 5-6 процента. Страната все още има славата на фабриката на света, а в добавка вече може да се похвали и с редица разпознаваеми имена в технологичния сектор като Lenovo, Huawei и Xiaomi, както и с изключително силна развойна дейност в ключови научни сегменти - от квантовите мрежи до изкуствения интелект. Всичко това означава, че въпреки моментната си добра форма, Индия едва ли ще може в обозримо бъдеще да измести Поднебесната империя. Със сигурност обаче възходящите показатели на страната са добра новина за целия свят. Защото дори и да не се наложи като основния двигател на световната икономика, наличието на още един добре работещ мотор ще има ключово значение, особено във времена на турболенция, каквито предстоят.