Ще трябват ли визи на българите след Brexit?

Въпреки че Brexit бе гласуван с мнозинство от британските граждани на референдума, провел се на 23 юни, все оше никой още не знае какво споразумение ще сключи страната с ЕС и колко време ще отнеме целият процес. Според информацията към момента обаче изглежда малко вероятно, даже невероятно да бъдат въведени визи за краткосрочни пътувания до Великобритания за българите или граждани на другите членки на ЕС. 

Причината е, че страната в момента има споразумения с държави по целия свят за безвизово пътуване с краткосрочен престой.

Според данните на Националния статистически офис едва около 6 хиляди работещи българи и румънци имат британски паспорт. Около 65 хил. българи живеят във Великобритания, ако се вярва на данните, публикувани от Британския статистически офис, които се базират на годишното изследване на населението (Annual Population Survey). Тази цифра бе официално съобщена през август 2015 г. и е за периода до края на 2014 г. Тя не включва студентите, живеещи в общежития, и според публикуваната таблица реалният брой българи във Великобритания може да е +/- 11 000 души. Около 232 000 българи и румънци са работили в страната между януари и март 2016 г., показват пък последните данни на работния пазар, публикувани от Националния статистически офис по-рано този месец. Броят на работещите във Великобритания българи през последното тримесечие пък е 55 247.

Това са хора, родени в България, по изчисления на Националния статистически офис. Отделно има 28 520, които са икономически неактивни, и 8431 българчета под 16 г., родени в България, но живеещи на Острова. Националната статистика предоставя данни и по националност. Според тях работещите българи са 32 350, икономически неактивните са 13 939, а под 16 г. - 6012.

Какви са възможните варианти за оставане във Великобритания на тези, които все още не са кандидатствали за британски паспорт, и ще могат ли българи, които все още не са се установили на Острова, да си търсят работа там за в бъдеще? Категоричен отговор в момента никой не може да даде. Намаляването на потока имигранти от ЕС беше един от основните мотиви за британците да гласуват за излизане от ЕС. Някои от лидерите на кампанията по напускане дадоха заден ход почти веднага след обявяване на победата. Борис Джонсън заяви, че не е обещавал веднага намаляване на броя на имигрантите и че и дума не може да става за изгонване от страната на европейските граждани, които вече живеят тук. Надали има разумен политик на Острова, който ще позволи депортиране на хиляди имигранти, защото веднага ще се появят исторически аналогии.

Все още няма обаче процедура, която документално да потвърди правото на жителите на ЕС да останат във Великобритания от деня на излизане на страната от ЕС, предаде Труд. По сегашните правила само тези, които са живели на Острова 5 г. или повече могат да подадат документ за постоянно пребиваване, а след 6 г. и за британско поданство.

Оттук нататък има три варианта:

1. Великобритания да сключи споразумение за достъп до единния пазар, подобно на това, което имат Норвегия и Швейцария, и реално нищо да не се промени. Гражданите на ЕС ще имат неограничени права за работа, но вероятно режимът за получаване на помощи и пенсии ще бъде значително затегнат. Това обаче бе отречено като възможност от редица европейски политици.

2. Великобритания сключва споразумение за търговия, подобно на това, което Канада има с ЕС.

3. Великобритания не сключва никакво споразумение и единственият вариант за работници от ЕС да дойдат в страната е по сега съществуващата точкова система, която не включва нискоквалифицирани кадри. 

В момента условията за всички граждани на ЕС са едни и същи – границите са отворени за всеки, независимо от квалификации, образование или възраст. Преди официалното отваряне на трудовия пазар за българи на 1 януари 2014 г. мнозина от нашите сънародници вече бяха успели да започнат работа по три основни начина: като самонаети, като работници във ферми или студенти, които имат право на работа по 20 часа на седмица. Разбира се, в страната имаше и българи, които са дошли преди влизането ни в ЕС с визи или пък са използвали други вратички в системата. Например съпругите и съпрузите на студентите имаха право на т.нар. „сини карти“, които им разрешаваха да работят без ограничения.

Причината толкова много българи да се установят като самонаети е именно заради влизането ни в ЕС и ако Великобритания не сключи споразумение за достъп до единния пазар, възможността за идване на още българи и регистрацията им като самонаети ще отпадне. Програмата за сезонни работници във ферми също беше официално прекратена в края на 2013 г., защото правителството заяви, че не очаква недостиг на селскостопански работници, след което на българите и румънците официално им бе разрешено да работят в страната без ограничения от 1 януари 2014 г. Годишната квота беше 21 250 души.

Какви са другите варианти? Канада договори икономическо и търговско споразумение с ЕС, което не дава неограничен достъп на канадците до трудовия пазар. По информация на Migration Watch UK споразумението позволява само временен трансфер на работна ръка – мениджъри и специалисти, към определени комании или пък самонаети хора. Самонаетите контрактори нямат право да остават в страната за повече от 12 месеца, а престоят на останалите е ограничен до 3 г. Споразумението обаче все още не е официално одобрено от Европейския съвет и не е ясно дали сега няма да се наложи да се променя заради предстоящото излизане на Великобритания от ЕС.

Последният вариант е да се въведе точкова система, подобна на австралийската. Във Великобритания и в момента има такава и тя е на пет нива. Ниво 3, което е за нискоквалифицирани работници, реално не съществува, защото досега няма издадени визи в тази категория и не може да се кандидатства по нея, защото няма недостиг на квалифицирани работници. Migration Watch UK твърди, че три четвърти от работниците от Източна Европа имат работа, изискваща ниска квалификация, което означава, че те не биха се класирали по точковата система. От друга страна, 70% от работещите от старите страни-членки на ЕС, имат професии, изискващи по-висока квалификация.