Сивата икономика хвърля сянка върху всички нас

Г-жо Манолова, като главен изпълнителен директор на една от най-големите международни компании, защо подкрепяте кампанията „Бизнес на светло”?

Кампанията „Бизнес на светло” е инициатива на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България в партньорство с КНСБ. Зад нея стоят водещи български и чуждестранни компании, развиващи дейност в страната ни, които са обединени от желанието да правят отговорен и прозрачен бизнес, основан на зачитането на закона и отхвърлянето на нелоялните практики.

Забележителен е фактът, че бизнес и синдикати за първи път си подават ръка в името на подобна кауза. Като компания, която полага огромни и систематични усилия за насърчаване на етичността в бизнеса, за Siemens България е съвсем логично да подкрепи такава инициатива, насочена към затвърждаването на добрите бизнес практики и ограничаване на ефекта на сенчестата икономика. Това е в интерес не само на работодателите, но и на обществеността като цяло.

Защото сивата икономика съвсем не е абстрактно понятие. Тя има реално отражение върху живота на всеки един от нас. Като източник на нелоялна конкуренция и корупция, сивата икономика вреди на икономическия просперитет и ерозира устоите на държавността.  Независимо дали се изразява в укриване на данъци и осигуровки, неплащане на мита и акцизи, контрабанда, нерегламентирана заетост или други, тя подкопава ключови обществени системи като образование, здравеопазване, пенсии, създава предпоставки за корупционни практики, оказва негативно влияние върху икономическия растеж и инвестициите. Нещо повече, икономиката в сянка и организираната престъпност много често се возят в една и съща лодка. По актуални данни, сенчестият бизнес представлява близо 30 на сто от БВП на страната, което ни нарежда на челно място в ЕС в тази неласкава класация. Затова и предприемането на адекватни и навременни действия за ограничаване на незаконните практики изисква обединените усилия на държавните органи, социалните партньори и широката общественост.

Можете ли да дадете пример за добри бизнес модели и практики, които вашата компания е въвела?

Като част от глобалния технологичен лидер Siemens AG, Siemens България прилага Система за етичен бизнес, чрез която следи стриктно дали дейностите на компанията съответстват на действащите закони и вътрешните принципи и правила.

Основен елемент на системата е отговорността за спазването на правилата за етичен бизнес. Това е част от задълженията на всички мениджъри в компанията, а структурата на служителите, които отговарят за Системата за етичен бизнес, предоставя изготвянето и изпълнението на процесите.

Бихте ли представили Системата за етичен бизнес на Siemens?

Системата за етичен бизнес на Siemens е разделена на три нива: предотвратяване, откриване и реагиране. Те обхващат цялата система от дейности, чрез които компанията гарантира, че бизнесът й е в пълно съответствие с всички приложими закони и разпоредби, както и със собствените й вътрешни принципи и правила.

В допълнение, всички служители, мениджъри, клиенти, доставчици и други бизнес партньори на Siemens, както и всички други външни заинтересовани страни, могат да използват специална платформа, за да съобщават за нарушения на правилата за бизнес поведение на Siemens. Това е възможно по всяко време на денонощието навсякъде по света по безопасен, поверителен и, по желание, анонимен начин.

През 2015 г.  Siemens България организира собствена кампания срещу конфликта на интереси, в рамките на която служителите подписват изрична декларация, с която поемат лична отговорност да спазват клаузите за конфликт на интереси. Декларацията дефинира всички ситуации, които могат да бъдат тълкувани от Системата за етичен бизнес като реален или потенциален конфликт на интереси и дава предписания за това как служителите трябва да реагират в конкретен случай.

Разход или инвестиция е въвеждането на тези добри практики? Може ли да се говори за възвръщаемост на инвестицията?

Мисля, че положителният ефект от въвеждането и насърчаването на добрите практики, насочени към изграждането на една чиста, прозрачна бизнес среда, е безспорен. Това се отнася не само за цялостната икономическа среда в страната, но и за всеки един от нас. Ако сравним нивото на сивата икономика в различните държави, не може да не ни направи впечатление, че то е обратнопропорционално на нивото на икономическо благоденствие. И обратно, там, където процъфтява икономиката в сянка, корупцията също бележи ръст. Затова ефикасните мерки срещу неформалната икономика имат добавен ефект върху корупцията и престъпността на „белите якички”. Намаляването на възможностите и стимулите за бизнес на тъмно ограничава пространството за корупция, което пък от своя страна оказва допълнителен натиск върху некоректните играчи да излязат на светло и способства за цялостното подобряване на икономическите показатели.

Смятате ли, че са нужни законови промени, които допълнително да ограничат ефектите на сивия сектор? Ако да, какви?

Ограничаването на дела на сенчестата икономика не е задача, която може да бъде решена с един-единствен законодателен акт и инициатива, колкото и добри намерения да стоят зад него. Това изисква промяна не само в правната среда, но и в обществените нагласи, така че да се насърчи нетърпимостта към бизнес практики извън закона, независимо дали става дума за контрабанда в големи размери или за „хитруване” на дребно. Това е продължителен процес, който изисква интегриран отговор на институциите, бизнес субектите, синдикатите и гражданското общество.

Засилването на институционалния капацитет на контролните органи е само един от аспектите на този процес. Той трябва да бъде съпроводен с мерки за намаляване на тежестите и увеличаване на ползите от правенето на бизнес в „светлия” икономически спектър. Премахването на излишната бумащина и въвеждането на електронните услуги в държавната администрация също биха могли да изиграят своята положителна роля.  В това отношение новите технологии и по-специално елeĸтpoннитe, ĸapтoвитe и oнлaйн плaщaния биха могли да осигурят още един лост за ограничаване на сивата икономика, допринасяйки за по-добра отчетност на плащанията. И не на последно място, необходимо е да се снижи рязко прагът на обществената търпимост към незаконните и нелоялни бизнес практики.  В Румъния, например, съществува регистър с нелоялни работодатели и търсещите работа могат да проверяват историята на фирмата, за която кандидатстват. Всички тези усилия и инвестиции в крайна сметка ще се отплатят със създаването на една по-добра среда за бизнес и живот.