Сивата икономика у нас - близо 25%

Близо една четвърт от българската икономика е в сивия сектор. В него през 2016 г. са заети около 17,5 на сто от работещите. Това сочат данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Според икономиста Руслан Стефанов в последните 15 години се наблюдава спад в тенденциите на скритата икономика, при която е характерно собственото производство като надомната работа.

За разлика от тази неформална икономика, сивият сектор представя само услугите, които се предлагат на пазара, и от тях се получава приход, който обаче не се регистрира.

"Югоизточна Европа има доста високо ниво на скрита икономика и на места, като например в Косово, тя достига до над половината от произвеждания брутен вътрешен продукт. В България различните данни показват нива от 1/5 до 1/4. През последните 15 години има постоянна тенденция на спад в дела на скритата икономика. Данните сочат, че и в услугите също се отбелязва спад", добави Стефанов.

Той направи извод, че нашите данъчни успяват да разкрият все повече от скритата икономика. Традиционно обаче, тя е най-силно изразена в земеделието, секторите на услугите и строителството - там, където проверките са сравнително трудни, има сезонна заетост.

Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа е липсата на доверие в институциите.

Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е усещането на хората за несправедливостта на системата - данъчната тежест се стоварва по-силно върху хората с по-ниски доходи.

От тази гледна точка един от най-важните дебати, който ще се води в страната ни, според Стефанов, е за справедливостта на данъчната система.

Най-характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, а декларират само една част от доходите си, а останалото получават "на ръка", каза проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд. По думите му това не е изцяло неформална заетост и поради това е много трудно да бъде открита. 

Според Уилямс трябва да се търси решение на причините, довели до недекларираната заетост, а не да се борим с последиците. Хората не разбират връзката между данъците, които плащат и обществените услуги, които получават, каза проф. Уилямс.