София черпи опит от Прага, Тирана и Антверпен за бъдещата си визия
Посоката на развитие на столицата ще бъде променена чрез Общия устройствен план
София проучва чуждия опит в планирането на градовете при промяната на Общия устройствен план (ОУП) на столицата, чието задание трябва да е готово до 2023 г.
Инициативата е на общинското предприятие „Софияплан“, което разработва заданието за изменение на плана. Със задачата да вземе най-доброто от съвременните общи устройствени планове на градове със сходен профил се е заел Павел Янчев - архитект и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, но със силна ангажираност в проекти за подобряване на градската среда в София.
Изследването разглежда практиките в Прага, Тирана и Антверпен. Плановете на трите града включват няколко общи ключови цели. Една от тях е ограничаването на разрастването на градовете в околния ландшафт. Едновременно с това всеки град се опитва да въведе ясни правила за строителството на високи сгради, като за тази цел са определени конкретни територии. Особено внимание е отделено на темата за устойчивото и екологично развитие на града, запазване на чистотата на водата, въздуха и биоразнообразието. Основен елемент във всички планове е устойчивата мобилност, която освобождава градовете от автомобилната зависимост и се опитва да засили ролята на пешеходството, градския транспорт и велосипеда. И трите плана обръщат внимание на качеството на публичните пространства, като защитават ценните градски структури – културно-историческо наследство, характерни градски форми, природен ландшафт и други.
Ето и примерите, които София може да вземе
Антверпен
Антверпен е вторият по големина град в Белгия и второто по големина пристанище в света след Ротердам. Градът е един от големите търговски центрове на Европа през XVI век. – наравно с Венеция, Генуа, Амстердам, Лисабон и Лондон – създаващ и улесняващ връзките с много други градове и места по света. Структурният план на Антверпен е изработен между 2006 и 2009 г. от италианците Бернардо Секи и Паола Вигано и техния офис STUDIO, базиран в Милано и Брюксел.
В основата на плана на Антверпен е идеята за Renovatio urbis – обновяване на града през точкови проекти на стратегически места във вече съществуващата градска тъкан.
Целите, които поставят основата на Структурния план на Антверпен, за да насочват общата концепция, са седем основни визии (images):
Град на водата – Антверпен е исторически свързан с река Схелде (Scheldе) и възстановяването на връзката между града и реката, както и с множеството малки водни елементи в региона, е важна стъпка за развитие.
Екологичен град – фокус върху откритите пространства и екологичната инфраструктура, мрежата от публични и частни зелени пространства и тяхната достъпност за пешеходци и велосипедисти.
Железопътен град – достъпът до и из града да е с релсов транспорт. Развитие на трамвайната система и регионалната железница, както и връзката им с други екологични транспортни средства.
Порьозен град – това е стремеж за оптимизирано използване на свободните и празните сгради и имоти чрез увеличаване или намаляване на плътността на застрояване.
Град между села и метрополиси – Антверпен се стреми да бъде полицентричен метрополис с пространствени и социални връзки между райони и квартали, като акцентът е върху качеството на средата за живот, труд и отдих.
Мегаполис – не се отнася до самия Антверпен, а до стратегическата локация на града в най-гъсто населения регион в Европа, наситен с инфраструктура, градски центрове, високоскоростна железница и т.н. Нужни са усилия за засилване на връзките с околните градове и възможностите за културен и търговски обмен.
Тези седем визии би трябвало да търсят мястото си във всеки нов проект – както общински, така и частен.
Прага
Планът на Прага е изработен от Пражкия институт за планиране и развитие (Institut plánování a rozvoje Prahy, IPR Praha), под ръководството на Роман Коуцки – университетски преподавател и експерт с дългогодишен опит. Институтът е общинска проектантска организация с екип от около 250 души, който се занимава със стратегическото и пространствено планиране на града.
Изработвайки Плана на Прага, екипът си поставя за цел да избягва регулирането на всеки аспект на градската среда.
Основните четири цели на плана са формулирани по следния начин:
Спиране на разрастването извън компактния град – досегашният план на града е стимулирал разрастването на града извън границите му, което е неустойчива стратегия. Планът насочва инвестиционните усилия към уплътняване на съществуващата градска структура.
Основен акцент върху качеството на публичното пространство – публичните пространства са гръбнакът и основен структуриращ елемент на града и съответно на плана. Публичните пространства и грижата за тях могат да бъдат инструмент за по-широко социално включване и повишаване на качеството на обществения живот.
Осъзнаване на третото измерение и височината на града – голяма част от града засега се развива в рамките на височина от 2-7 етажа. Планът предпазва историческата част от високо строителство и предлага определени зони за увеличаване на плътността на сградите във височина.
Правила, които насочват и приоритизират инвестициите – планът анализира потенциала на пустеещи територии, които вече са определени за развитие и попадат в рамките на строителната граница на града. Това са бивши индустриални зони или транспортни възли.
Тирана
Планът на Тирана носи името Калейдоскопичен Метрополис TR030 и е изработен в периода 2015-2017 г. от италианското студио на архитекта и урбанист Стефано Боери (Stefano Boeri), урбанистичния офис от Ротердам UNLAB, но основната работа е извършена от голям екип специалисти от общината в Тирана.
Тирана желае да бъде:
1. Интензивен и полицентричен град
2. Достъпен град
3. Град на биоразнообразието
4. Устойчив град
5. Средиземноморски център
6. Творчески град
7. Интелигентен град
8. Включващ град
9. Балканска градина
10. 24-часов град
Тези десет визии или посоки на развитие за следващите 15 години имат обобщаващ характер на ключови думи или дори урбанистични политически лозунги.
Предстои да разберем дали урбанистичният план, и в частност ОУП, ще успее да зададе нова култура на планиране, която предполага различна комуникация, договаряне и сближаване на граждани, администрация и участници в полето на градското развитие.