Сравним ли е AI с човешкия интелект?

42% от IT специалистите използват AI, за да си отговорят на въпроси, свързани с писането на код. През 2023 година австралийският медиен конгломерат News Corp Australia призна, че използва изкуствен интелект, за да генерира 3 000 статии с местни новини на седмица.

В същото време, ново проучване на Reuters Institute показва, че над 53% от хората, които четат новини в САЩ и 63% от тези във Великобритания, не се чувстват комфортно да четат новини, генерирани от изкуствен интелект. Специалистите от СофтУни – водещата образователна институция, която предлага съвременни, достъпни и практически обучения по програмиране, QA инженерство, дигитален маркетинг и дизайн, провериха какво значи това.

Изводът е безспорен – AI е тук, за да остане, но е далеч от това да бъде автономен. Изключително далеч. Именно това споделя и Ян Лекун – един от най-влиятелните изследователи и учени в областта на изкуствения интелект и ръководител на отдела за разработка на AI в Meta.

В свое изявление, той очертава четирите основни ограничения пред изкуствения интелект, коренящи се в основните му разлики с човешкия. Това са именно разумът, умението да планираме, да помним и да си взаимодействаме с физическия свят.

В какво се корени изоставането на AI?

Липсата на когнитивни способности, отбелязва Лекун, е в основата на това, че AI продължава да е по-ограничен и склонен към грешки, сравнен с човешкия интелект. Той все още е способен да изпълнява главно базови задачи.

Един от най-ярките примери за това е склонността на големите езикови модели (LLM) като ChatGPT, Gemini и LLaMa да „халюцинират“. Всеки, който някога си е служил с подобен инструмент, вероятно в някакъв момент е попадал на безсмислен или напълно грешен отговор.

Такива отговори обикновено се получават, когато не са базирани на данните, чрез които моделът е бил „трениран“, или не следват познат модел. Халюцинациите са плод на пристрастност на информацията (bias), неточност на използваните за обучение данни, липсващи данни и самата сложност на модела.

Един от най-емблематичните примери за това видяхме още в първото представяне на Bard – когато демото на потребителското изживяване показа, че моделът погрешно твърди, че телескопът Джеймс Уеб първи е направил снимка на екзопланета.

Въпреки че моделите са тренирани на количество данни и информация, която обикновен човек не би могъл да възприеме, според Лекун, едно четиригодишно дете е възприело 50 пъти повече данни от най-големия LLM, благодарение на способността си да си взаимодейства със света. Именно такова взаимодействие иска да види Лекун при следващото поколение AI – модел, който може да възприеме ефекта от „действията“ и да запомни резултата.

Как да се подготвим за по-добър AI?

Въпреки че AI все още изостава от човешкия интелект, възможностите му да помогне на експерти в разнообразни сфери са неограничени. Когато са инструктирани коректно, съвременните инструменти могат да бъдат прецизни, независимо от това, че само имитират човешки интелект.

Именно това умение за подаване на коректни инструкции е ключово за всеки експерт, който иска да е конкурентен на пазара на труда. Днес все повече бизнеси въвеждат AI инструменти в процесите си с цел ефективност.

Един от най-актуалните примери за България са фирмите, част от Българската асоциация на софтуерните компании. Над 16% от членовете на БАСКОМ прилагат AI на всички позиции, а над 58% – в част от дейностите си.

Независимо дали говорим за IT експерти, маркетолози, предприемачи или други специалисти, AI вече променя начина, по който всички вършим дейността си. Да отричаме потенциала му ще е в разрез с доказано по-способния човешки интелект.

С други думи, IT и други дигитални специалисти ще продължат да бъдат търсени и да оказват влияние върху дейността на компаниите. Най-ефективните и успешни сред тях ще бъдат онези, които се научат да се възползват ефективно от различни AI инструменти. А моментът за това е сега, преди следващото поколение изкуствен интелект да ни изненада.