Статуквото се брани с Конституцията

За промените в Конституцията нямаше реален политически дебат. Депутатите не използваха последните два месеца, за да изложат пред обществото своите мнения и предложения за решаване на проблемите в прокуратурата, в структурата и състава на ВСС, за избора и освобождаването на членове на ВСС, на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС. Така например, нещо, което в България звучи еретично, в Румъния отдавна е факт – общите събрания на съдиите и прокурорите, които са изпратили свои представители във Висшия съдебен съвет, могат и да ги отзоват. Същевременно у нас няма ясна процедура и по освобождаване на главния прокурор, макар такава възможност да има в чл. 129 от Конституцията.

Оправданието за липса на политически дебат

Политиците не обсъдиха основните проблеми, които отдалечават българската система от европейските, защото тези проблеми „били” в компетенциите на Велико народно събрание. По същество това означава – признаваме, че има нужда от по-сериозна реформа, но тя е невъзможна. Това, разбира се, е лъжа, от която статуквото има нужда, за да се съхрани.

Належащо бе да бъдат обсъждани въпроси като:

• Защо България има най-политизирания Висш съдебен съвет в Европейския съюз?

 Българският Висш съдебен съвет е с 11 представители от парламента и 11 от съдиите и прокурорите. За сравнение, това съотношение е 2 на 14 в Румъния след реформата от 2004 г. и 8 на 16 в Италия . Разделението на двете колегии във Висшия съдебен съвет е необходимо и правилно решение, но освен че е недостатъчна мярка, остава несигурно в бъдещето. Две от политическите сили дадоха ясен сигнал, че ще поискат понижаване на парламентарната квота в прокурорската колегия за сметка на съдйиската, което би опорочило и тази мярка.

• Защо България  има прокуратура от съветски модел /Вишински/, която е копие на модела на прокуратурата в Руската Федерация?

Защо първото нещо, което прави Румъния през 2004 г., е да премахне пълно- и единовластието на главния прокурор и на горестоящите прокурори, като се отменят единоначалието, писмените указания на горестоящия прокурор и  възможността за каквато и да било намеса по същество в конкретно дело на долустоящ прокурор от страна на административен ръководител, горестоящ прокурор или главния прокурор? Ограничава се и възможността за отнемане на дело от един прокурор и делегирането му на друг, а отмяната на актовете на долустоящ прокурор става възможна само ако е нарушен закона, при това отмяната трябва да бъде извършена писмено и мотивирано. Друга голяма тема е създаването на антикорупционната прокуратура, която е независима от Главния прокурор и е още едно свидетелство за премахнатото единоначалие.

Българите и ЕС искат промени. Но да оставим съседите.

Ако стане въпрос за реформи в Румъния, българският политик често казва: „Не ми говори за Румъния!”. „Защо?”, пита гражданинът, а по-рядко - експертът. „Там системата не е като нашата” – отговаря удобно политикът. Гражданинът мълчи от незнание, а експертът мълчи от страх да не го помислят за диверсант, рушител на институционализма.  В бъдеща статия ще направим подробен сравнителен анализ на българската и румънската прокуратури, за да покажем, че сериозна част от реформата на прокуратурата в Румъния може да се приложи и в България и че тази реформа-децентрализация не е „румънски модел”, а европейски.

Но да се върнем в реалността. На 23.09.2015г. изгледахме първото полувреме на един уреден мач. Депутатите се разбраха да не рушат основите на статуквото – политическата и институционална корупция и злоупотребата с власт. Представиха пред Европа и избирателите един добър театър, репетиран в Парламента или другаде. 

Председателят на една от парламентарните групи аргументира невъзможността да се направят сериозни промени в съдебната власт с това, че сегашната Конституция не го позволява, а самият той не би искал „да се нарушават нейните принципи”. „Ако искате по-сериозни промени, свикайте Велико народно събрание”, бе предизвикателството, което г-н Местан хвърли към останалите политически сили.  

Няма как да се съгласим с него. Първо, защото Конституционният съд не е обвързан с предишните си решения и може да промени една практика, която е силно критикувана от конституционалисти и експерти. Това може да стане като постанови решение в обратна посока на многократно цитираното Решетние №3 от 2003г., с което Конституционният съд ограничава максимално възможността за промени в глава „Съдебна власт” на Конституцията. Второ, защо дебатът започва и приключва с констатацията, че тези проблеми изискват Велико народно събрание, кое пречи проблемите в прокуратурата да бъдат идентифицирани и сложени на масата за дебат, а след това добронамерено да се търсят начини за разрешаването им? Не е нужно да си експерт, за да разбереш, че прокуратурата е неефективна в борбата с корупцията и организираната престъпност. Ето защо всеобщата тишина за проблемите в тази институция става все по-оглушителна.

Публичен дебат между политическите сили за реалните проблеми в съдебната система нямаше. Тези проблеми дори не бяха сложени на масата.

Сега от тъй наречените наблюдатели експерти се очаква да анализираме случващото се обективно, професионално и ако може - с научен изказ.  Очаква се да сложим маските на сериозността и да коментираме уредения мач, сякаш е истински.

В очакване сме на реалния дебат за проблемите и необходимите промени в съдебната система.

Източник: Институт за пазарна икономика