Светът е изправен пред кибервойна

Светът е изправен пред кибервойна, а във виртуалното сражение участват най-големите държави. В това са убедени повечето експерти по киберсигурност, до които се е допитало българското национално радио. Темата стана изключително актуална в България, след като стана ясно, че Националната агенция за приходите (НАП) е допуснала теч на лични данни, засягащ над 6 млн. български и чуждестранни граждани и фирми.

Още преди да има обвинен за случая, вътрешният министър Младен Маринов заяви, че има съмнения за руска следа в източването на базата данни от приходната агенция. Извън политическия контекст всички експерти признават, че кибервъзможностите на Москва са сред най-добрите в света, така че когато има проникване от подобен характер, винаги е логично да паднат подозрения и към Русия. Примери за това могат да бъдат дадени от събития, случили се в Украйна и Естония например.

Политическо хакерство, шпионаж и търговия с данни - това са част от сферите, към които хакерите имат най-голям интерес, заяви за „Събота 150“ Серж Дроз, ръководител на Форума за екипи за реакция при инциденти и сигурност. „Има хора, които събират бази данни. След като ги анализираме, можем да разберем, че част от тези атаки са финансирани от държавите. Подобни случаи се увеличават. Почти всички са свързани с шпионаж и кражбата на информация от чужди държави. Всъщност, шпионажът е нещо, което винаги е съществувало между отделните държави и не е забранено по закон. Има обаче някои събития - като атаки срещу инфраструктура и финансови системи, какъвто беше случаят с Естония, които не попадат в тази категория“, обяснява Дроз.

Случаят в Естония, както го нарича Дроз, е от 2007 г., а характерът му се определя като „политически“.
„Естония преживя първата голяма кибератака, насочена срещу държава. Тогава правителството реши да премести руски монумент, което бе прието изключително лошо от руското малцинство в страната. След това се случиха атаките, които бяха насочени към инфраструктурата - платежните операции и някои сайтове. Тогава обаче вече естонската финансова система беше основно базирана онлайн. Това парализира страната“, казва още експертът.

Естония преди това е парализирана и от протести, защо властите в Талин преместват бронзовия монумент на съветски воин, издигнат чест на загиналите във Втората световна война червеноармейци. Паметникът е преместен от центъра на естонската столица в гробище извън нея.

Флориан Маркус работи в И-Естония - организация, която е създадена да промотира дигиталната революция в страната му и неговото тълкувание за случилото се е по-различно. „Атаката от 2007 г. беше много важен момент за Естония. Беше изключително трудна ситуация. В същото време ние осъзнахме, че информацията на сървърите ни е сравнително добре защитена. Нямаше източване на данни. Имаше забавяне на работата на определени системи заради атаката и се наложи спирането на част от тях с цел сигурност“, разказва той.

Проф. Танел Тамет преподава този случай на студените си по софтуерни науки в Талинския технически университет, но когато го попитат дали Русия е най-голямата заплаха за киберсигурността, отговаря:
„Глобално погледнато аз не мисля, че руснаците са най-голямата заплаха, но за Естония - със сигурност". Според него е твърде вероятно друга организация или друга държава да се интересува от Естония по отношение на кражба на информация или опит за нападение в киберпространството. "Разбира се, ние може да станем обект на подобно нападение заради членството си в НАТО или Европейския съюз“, добавя професорът.

Украйна не членува в нито една от тези две организации, но конфликтът с Русия я забърква нееднократно в сложни ситуации в киберпространството. Известен е случаят, в който се счита, че Русия е отговорна за хакерска атака, направена през компютри в Украйна, припомня Йенс Монрад, който оглавява отдела за разследване към американската компания.

„Например, тя засегна компанията за морски превози Maersk, т.е. транспортът и логистиката. Казано по друг начин, тази хакерска атака засегна глобалната икономика, защото много компании не  успяха да доставят, а други да получат необходимите им стоки. Естествено, всички тези компании претърпяха много сериозни загуби. Причината, че я споменавам е, защото тя бе извършена от киберпрестъпници. Атаката започна от Украйна, но много хора се съмняваха, че тя е провокирана от Русия. Има известен резон в това подозрение заради напрежението между Русия и Украйна“, казва Монрад.

Но това не бива да ни оставя с впечатлението, че единствено Русия не играе по правилата в киберпространството, категорични са експертите. „Определени държави използват киберпространството, за да провеждат атаки или срещу правителства, или срещу частни компании. Също така има развитие на конфликтите между държавите и то се случва в киберпространството. Ще дам пример с Иран. От една страна конфликтът е между Иран и Съединените щати и между Иран и Великобритания в реалния свят, но от друга - той се случва и във виртуалното пространство. Сигурно е, че държавите провеждат хакерски атаки срещу правителства и корпорации, защото е доста по-евтино спрямо операция в реалния свят. Ако една държава нападне друга с реална армия или чрез ракета, това ще има много по-големи последици, най-малкото защото ударената държава най-вероятно ще отвърне на удара по същия начин. Вместо да се използват класическите средства на войната, сега тя се провежда във виртуалното пространство. Т.е. можем да очакваме, че и на един евентуален киберудар ще бъде отговорено във виртуалното пространство“, обяснява Монрад.

Кои са най-силните кибердържави, които могат и да се защитават добре, но и да нападат?
„Това могат да бъдат Съединените щати, Русия, Китай, Германия и Великобритания. Това са няколкото държави, които вече са изключително напреднали в кибер развитието си и могат да проведат кибер атака. Също така има държави, които напредват изключително бързо. Такъв е случаят с Иран. И преди пет години Техеран провеждаше кибератаки, но те изобщо не бяха толкова сложни, колкото виждаме сега в способностите на тяхната програма. Обикновено големите държави, каквито са Китай, Русия, Съединените щати и Израел, имат много добре развити кибер възможности - и за защита, и за нападение. Мисля, че всички тези държави имат свой собствен политически дневен ред и не се свенят да използват кибер силите си, за да постигнат своите политически цели“, посочва Серж Дроз.

Тезата му се подкрепя и от проф. Тамет. „Моето усещане е, че базата данни, която се съдържа в местните администрации, е много по-рядко обект на хакерски атаки, защото не съдържат кой знае колко ценна информация. В тези бази данни има основни неща - адреси на хора, дали имат сключен брак. Това обаче не е толкова важна и дори бих казал лична информация, ако искаме да я използваме например за комерсиална употреба - като таргетирана реклама. За това ни трябва информация от интернет профилите на хората, например във Facebook и Google“, казва той.