Съдбата на Путин зависи от войната в Украйна

Продължавам да си спомням нещо, което чух по руската държавна телевизия преди три години. По това време руснаците бяха призовани да подкрепят промени в Конституцията, които ще позволят на Владимир Путин да остане на власт още 16 години. Така Стив Розенберг, редактор на рускоезичната секция на BBC започва своя анализ на ситуацията в Кремъл – точно една година след началото на войната на Владимир Путин в Украйна.

За да убеди обществеността, водещият на новините изобрази президента Путин като морски капитан, управляващ добрия кораб Русия през бурните води на глобалните вълнения.

Русия е оазис на стабилността, безопасно пристанище“, продължи той. „Ако не беше Путин, какво щеше да стане с нас?“

Толкова за оазиса на стабилност и безопасното пристанище. На 24 февруари 2022 г. капитанът на Кремъл отплава в буря, създадена от самия него. И се насочи право към айсберга.

Нахлуването на Владимир Путин в Украйна донесе смърт и разрушение на съседа на Русия. Доведе и до огромни военни жертви за собствената му страна: според някои оценки броят на загиналите руски войници е десетки хиляди.

Стотици хиляди руски граждани са били мобилизирани в армията, а руски затворници (включително осъдени убийци) са вербувани да се бият в Украйна. Междувременно войната повлия на цените на енергията и храните по света и продължава да застрашава европейската и световната сигурност.

Всички проблеми са с титанични размери.

Така че защо президентът на Русия пое курс към война и териториално завладяване?

На хоризонта бяха руските президентски избори през 2024 г.“, посочва политологът Екатерина Шулман.

„Две години преди това гласуване Кремъл искаше някакво победоносно събитие. През 2022 г. те планираха да постигнат целите си. През 2023 г. планираха да втълпят в съзнанието на руснаците колко щастливи са били да имат такъв капитан, управляващ кораба, не само ги води през проблемни ситуации, но ги довежда до нови и по-богати брегове. И през 2024 г. хората щяха да гласуват. Бинго. Какво можеше да се обърка?“

Много, ако плановете Ви се основават на погрешни предположения и грешни изчисления.

Кремъл очакваше „специалната военна операция“ да бъде светкавична. Смяташе се, че след седмици Украйна ще се върне в орбитата на Русия. Президентът Путин сериозно подцени способността на Украйна да се съпротивлява и да отвърне на удара, както и решимостта на западните нации да подкрепят Киев.

Руският лидер обаче все още не е признал, че е направил грешка, като е нахлул в Украйна. Начинът на Путин е да продължи, да ескалира, да повиши залозите.

Което ме навежда на два ключови въпроса: как Владимир Путин гледа на ситуацията една година по-късно и какъв ще бъде следващият му ход в Украйна?

Тази седмица той ни даде някои улики.

Обръщението му към нацията беше изпълнено с антизападна жлъч. Той продължава да обвинява Америка и НАТО за войната в Украйна и да представя Русия като невинна жертва. Решението му да спре участието си в последния останал договор за контрол на ядрените оръжия между Русия и САЩ, „Нов Старт“, показва, че президентът Путин няма намерение да се оттегли от Украйна или да прекрати противопоставянето си със Запада.

На следващия ден на московски футболен стадион Путин сподели сцената с руските войници, върнали се от фронтовата линия. На един силно хореографиран прокремълски митинг президентът Путин каза на тълпата, че „в момента се водят битки по историческите граници на Русия“ и похвали „смелите воини“ на Русия.

Извод: не очаквайте обратен завой от Кремъл. Този руски президент не се обръща.

Ако не срещне съпротива, ще стигне докъдето може“, смята Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на президента Путин. „Няма друг начин да го спрем, освен военна съпротива.“

Но възможни ли са преговори за мир с Путин?

„Възможно е да седнем с когото и да било, продължава Андрей Иларионов, но ние имаме исторически рекорд на сядане с Путин и сключване на споразумения с него.

Путин наруши всички документи – споразумението за създаване на Общността на независимите държави, двустранния договор между Русия и Украйна, договора за международно признатата граница на Русия и Украйна, Устава на ООН, Хелзинския акт от 1975 г., Будапещенски меморандум. И така нататък. Няма документ, който той да не наруши.“

Когато става въпрос за нарушаване на споразумения, руските власти имат дълъг списък от собствени обиди, които да си излеят на Запада. Начело в този списък е твърдението на Москва, че Западът е нарушил обещанието си през 90-те години да не разширява съюза на НАТО на изток.

И все пак, в ранните си години на власт Владимир Путин изглежда не гледаше на НАТО като на заплаха. През 2000 г. той дори не изключи Русия някой ден да стане член на Алианса. Две години по-късно, помолен да коментира заявеното намерение на Украйна да се присъедини към НАТО, президентът Путин отговори: „Украйна е суверенна държава и има право да избира как да гарантира собствената си сигурност...“ Той настоя, че въпросът няма да помрачи отношенията между Москва и Киев.

Путин около 2023 г. е много различен герой. Кипящ от негодувание към „колективния Запад“, той се представя като лидер на обсадена крепост, отблъскваща въображаемите опити на враговете на Русия да унищожат страната му. От неговите речи и коментари – и споменаването му на имперски руски владетели, като Петър Велики и Екатерина Велика – Путин изглежда вярва, че е предопределен да пресъздаде Руската империя под някаква форма.

Но на каква цена за Русия? Някога президентът Путин си спечели репутацията като донесе стабилност на страната си. Това изчезна на фона на нарастващите военни жертви, мобилизацията и икономическите санкции. Няколкостотин хиляди руснаци са напуснали страната от началото на войната, много от тях млади, квалифицирани и образовани: изтичане на мозъци, което ще навреди още повече на икономиката на Русия.

В резултат на войната изведнъж се оказа, че има много въоръжени групировки, включително частни военни компании, като групата „Вагнер“ на Евгений Пригожин, и регионални батальони. Отношенията с редовните въоръжени сили далеч не са хармонични. Конфликтът между Министерството на отбраната на Русия и „Вагнер“ е пример за публични борби между елитите.

Нестабилност плюс частни армии е опасен коктейл.

Гражданска война вероятно ще обхване Русия през следващото десетилетие“, смята Константин Ремчуков, собственик и редактор на базирания в Москва вестник „Независимая газета“. „Има твърде много групи по интереси, които разбират, че в тези условия има шанс за преразпределение на богатството.“

„Истинският шанс да се избегне гражданска война ще бъде, ако правилният човек дойде на власт веднага след Путин. Човек, който има власт над елитите и решителността да изолира онези, които искат да се възползват от ситуацията.“

„Обсъждат ли руските елити кой е правилният мъж или жена?“, питам Константин.

„Тихо. При изключени светлини. Те обсъждат това. Те ще имат своя глас.“

„А Путин знае ли, че се провеждат тези дискусии?“

„Той знае. Мисля, че знае всичко“.

Тази седмица председателят на Долната камара на руския парламент заяви: „Докато има Путин, има и Русия“.

Това беше изявление за лоялност, но не и факт. Русия ще оцелее – успявала е от векове. Съдбата на Владимир Путин обаче вече е неотменимо свързана с изхода от войната в Украйна.