Тотално сгрешената тол система предстои да поскъпне

Увеличението на тол таксите за автобуси и камиони ще доведе до по-високи цени на стоки от първа необходимост. Със скока на горивата и на електроенергията транспортният бранш ще изпадне в тежка ситуация, ако тол таксите им бъдат завишени. Около това мнение се обединяват две от най-големите браншови организации – Камара на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) и Конфедерация на автобусните превозвачи. Председателите им казаха пред Economic.bg, че за планираното увеличение са научили от медиите. До момента регионалното ведомство не е инициирало срещи с тях, за да се обсъжда темата.

Регионалният министър Виолета Комитова заговори за двойно увеличение на тол таксите и разширение на обхвата на системата в телевизионно интервю. Още в края на юни месец Комитова изнесе данни, че тол системата работи на загуба и не събира заложените 1.3 млрд. лв. от правителството на Бойко Борисов.

Според председателя на КАПБ Димитър Димитров разширявайки обхвата в области като Варна и Добрич, местните превозвачи, които са натоварени с доставката на храни и продукти от първа необходимост, ще бъдат принудени да вдигнат цените.

Разширяването на обхвата ще натовари и ще засили инфлационния натиск, който вече всички усещаме през последните месеци“, коментира Димитров.

Транспортният бранш се намира в трудна ситуация заради поскъпването на горивата, както и на електроенергията. Председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова споделя, че браншът се стопява. От 3000 фирми, оперирали преди няколко години, вече лицензирани са около 1480.

Стоките и услугите няма как да не поскъпнат при условие, че разходите на превозвачите постоянно растат. Ако тол таксите се вдигнат, всичко ще рефлектира върху крайните потребители. Държавата готова ли е да причини това на своите граждани?“, пита Милтенова.

Прекалено скъпата тол система

Според председателят на КАПБ системата е прекалено скъпа. За изграждането й бяха похарчени 180 млн. лв., а за поддръжката й – 140 млн. лв. Още при преговорите с превозвачите с предишното правителство, от КАПБ са заявявали позицията си, че няма нужда да бъдат изграждани 295 контролни рамки, или т.нар. камери за следене на трафика. Оказа се, че само една малка част от тях работят.

Нашата тол система беше изградена с минус 320 млн. лв. И сега излиза г-жа Комитова и казва, че не се събират достатъчно пари. Разбира се, че е така, защото тя е прекалено скъпа“, посочва Димитров.

Системата е трябвало да бъде изградена, така че да не се отнема конкурентното предимство на българските превозвачи. Повече приходи е трябвало да бъдат реализирани от транзитния трафик, смята Димитров. Така е щяло да се събират достатъчно средства за поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура в страната.

„Това беше нашето условие още от самото началото, но то не минаваше през изграждането на 295 рамки, защото транзитният трафик следва да се движи само и единствено по магистралите. Можехме да намалим разходите по изграждането на системата с 10%“, посочва Димитров.

АПИ изкуствено завишава приходите от глоби

Компенсаторната такса в размер на 750 лв., която Агенция „Пътна инфраструктура“ налага за недеклариран тол сегмент или проблем с бордовото устройство, е основен проблем на транспортния бранш. Според председателят на КАПБ над 90% от превозвачите плащат компенсаторни такси.

„Представете си сега, че една рамка ви засича и съответният тол сегмент се води недеклариран или погрешно деклариран. Минавайки пътя от София до Бургас, минаваме през множество различни тол сегменти. За нетаксувана сума от порядъка на 2-3 лв., АПИ налага компенсаторна такса от 750 лв.“, обяснява Димитров.

Той допълва, че когато същият този автомобил трябва да напусне страната, шофьорът има две възможности – да заплати максималния тол за деня, които в зависимост от екологичната категория варира до към 200 лв., или да плати компенсаторната такса от 750 лв. Ако избере първия вариант, заплащайки, на водача се съставя акт и наказателно постановление в размер на 1500 – 2000 лв., което обаче може да бъде обжалвано. Със заплащането на компенсаторната такса, водачът се съгласява с извършеното нарушение и то не може да бъде обжалвано.

Много често на граничните пунктове не се дава възможност на превозвачите да заплатят максималния тол за деня. В по-голяма част от случаите водачите са принуждавани да заплащат компенсаторната такси. Така АПИ неправомерно се опитва да събере едни сериозни средства. Изкуствено пътната агенция се опитва да завиши сумите, които събира като глоби, за да компенсира несъбраните суми от тол такси“, смята Димитров.

Според последните данни, изнесени от МРРБ пpиxoдитe oт глoби действително ca ce yвeличили cъc 76.6%. Bpъчeни ca и нaд 131 xил. бpoя eлeĸтpoнни фишoвe зa нapyшeния. Toвa e c 30 xил. бpoя пoвeчe oт пpeднoтo тpимeceчиe, oбxвaщaщo мeceцитe мapт, aпpил и мaй. Издaдeнитe нaĸaзaтeлнитe пocтaнoвлeния зa мeceцитe юни, юли и aвгycт ca 583 бpoя, ĸoeтo e 2 пъти пoвeчe oт пpeднoтo тpимeceчиe.

Председателят на КАПБ посочва, че в момента има фирми със стотици такива нарушения за милиони левове, които стоят несъбрани, но за превозвачите, те са неправомерно начислени. Димитров обяснява, че преди няколко дни е влязъл в сила регламент, който задължава държавите – членки в ЕС да предоставят на ползвателите на тол системата възможност при недеклариран определен тол сегмент, да имат възможност да го декларират наново и да заплатят таксата, която  се плаща при преминаване в съответния тол сегмент.

„Едва след това може да се пристъпи към събиране на компенсаторна такса и издаване на акт. Това нещо обаче в България не се случва. Сигурен съм, че нито в МРРБ, нито в АПИ има хора, които са запознати с новия регламент“, убеден е Димитров.

Превозвачите изказват притеснение относно комисионните, които фирмите, продаващи тол събират. Димитров обяснява, че в Унгария такива фирми получават 2% от таксите. В България този процент е 7%. Не е ясно при възстановяване на 50% от тол таксите на автомобили с алтернативни горива, тези 7% комисионна върху коя сума се събират – върху цялата, която първоначално заплаща превозвачът (след това АПИ възстановява останалата сума) или от половината, след като АПИ е възстановила една част от сумата.

Много сериозни резерви имаме и сме изпращали сигнали до МРРБ във връзка с фирмите, които събират тези пари."

Резервите на бранша бяха потвърдени от анализа, които министър Комитова и екипът й направиха на тол системата през юли. Eĸипът нa Koмитoвa oбяви, чe липcвa cвъpзaнocт мeждy нaциoнaлнитe дocтaвчици нa ycлyги, ĸoитo пoлyчaвaт ĸoмиcиoннa oт вcяĸa зaĸyпeнa винeтĸa и AΠИ. Aĸo гpaждaнин зaĸyпи двe винeтĸи, a AΠИ мy въpнe пapитe зa eднaтa, нaциoнaлният дocтaвчиĸ oтнoвo щe пoлyчи oт AΠИ ĸoмиcиoннa зa двe.

Cъщoтo вaжи и зa тeжĸoтoвapнитe пpeвoзни cpeдcтвa, ĸoитo пoлyчaвaт oтcтъпĸa oт 50% oт нaпpaвeнитe paзxoди зa ĸapти и gрѕ ycтpoйcтвa. Πpeдплaщaйĸи нaпpимep, 1 млн. лв., 500 xил. лв. ce възcтaнoвявaт, нo нaциoнaлният дocтaвчиĸ oтнoвo пoлyчaвa ĸoмиcиoннaтa в пълeн paзмep.

„Teзи плaщaния минaвaт бeзĸoнтpoлнo, a тoвa ca милиoни зaгyби“, ĸoмeнтиpa зaм. – миниcтъp Xpиcтoв на брифинг по темата преди месеци. 

Дали тези пропуски са изчистени обаче не е ясно все още. 

Тол такси и за леките коли

Председателят на КАПБ допълва, че са настоявали и лекият трафик да заплаща тол. Така е щял да се реши въпросът с купуването на винетки за пътуване между две съседни населени места, защото леките автомобили щяха да плащат само за пътуване по магистралите. Можел е да се реши и проблемът с несправедливото ползване на пътищата в страната от автомобили с годишни винетки.

„Който използва повече пътната инфраструктура, следва и да заплаща повече“, обяснява председателят на КАПБ и дава пример, че с годишна винетка някои автомобили изминават по-голямо разстояние от други.

Димитров посочва, че въвеждането на тол за леките коли, движещи се по магистралите, ще даде възможност за използване на алтернативни пътища, които ще са напълно безплатни. Така ще се намали натоварването върху автомагистралите, ще се пътува по-спокойно и по-балансирано ще се използва пътната инфраструктура.

Липсва философия за цялата тол система, защото всичките тези неща не са взети предвид. Сяда един министър, вижда приходите и решава, че няма пари. От другата страна пътните строители искат парите си за извършена работа. Най-логичното и най-лесното е вдигаме цената“, посочва председателят на КАПБ.

Кой уврежда пътищата повече – тежкотоварният или лекият трафик?

И Милтенова, и Димитров признават, че тежкотоварният трафик уврежда повече пътната инфраструктура. Председателят на КАПБ обаче внася уточнение защо лекият трафик генерира повече приходи от тежкотоварният – такова бе и мнението на министър Комитова, а на база на тези данни, МРРБ обмисля увеличение на таксите. Според Димитров причината за това е, че интензитетът на леките автомобили е много по-голям от този на тежкотоварните.

„Много повече леки автомобили използват нашата пътна мрежа. Тогава възниква въпросът дали един тежкотоварен автомобил уврежда повече инфраструктурата или 1000 леки? Ние не може да дадем еднозначен отговор“, заяви Димитров.

Философията на „печатницата за пари“

Бившият премиер Бойко Борисов определи тол системата като „печатница за пари“ заради приходите, които се очакваше да реализира – 1.3 млрд. лв. годишно. Според превозвачите обаче липсва предвидимост. Те заявяват, че въпросите с тол системата трябва да се обсъждат на експертно ниво от хора, които да са достатъчно добре запознати със системата, за да се начертае политика за сектора, която да се следва. Така браншът ще знае какво да очаква след 3 или 5 години.

Считаме, че един служебен министър не би следвало да взима такива решения. Може би е логично напред във времето да вървим към такова вдигане на цената, но трябва да знаем каква е философията на тази тол система. Не искаме тол системата да се превръща в „печатница за пари“ и тези пари да отиват в частни джобове посредством неизрядни ремонти. Искаме тези пари наистина да отиват за качествени ремонти по пътищата“, заявява Димитров.