Петкова: Трябва да намалим бюджетните разходи, но няма политическа воля

Напълно сме наясно, че някои от предложенията в Бюджет 2025 не генерират финансова устойчивост. Това заяви служебният финансов министър Людмила Петкова по време на среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в сряда.

На нея бе обсъдена план-сметката на държавата за следващата година.

По-скоро трябва да има ограничаване на разходите и поетапно увеличаване на вноските за пенсиите, но по-голяма част от приходните и разходните мерки няма съгласие“, призна Петкова.

В понеделник вечер ведомството публикува проектобюджета за догодина, в който заложи невиждан досега ръст на приходите и разходите в размер на по 20 млрд. лв. Така реално служебният кабинет не предложи свиване на бюджетния дефицит, а само запазването му в рамките на 3%.

Още преди да бъде публикуван редица икономисти изразиха мнение, че в бюджета за догодина трябва да се търси не толкова ръст на приходите, колкото свиване на разходите.

По думите на Петкова се обсъждат всички възможни приходни и разходни мерки, но няма как по тях да се постигне пълно съгласие. „Не е моя функцията да коментирам какви закони са приети.

Народните представители имат пълните правомощия да правят всичко, което искат да правят със законодателството, както и да предложат други мерки. Нашите предложения се базират на есенната ни макроикономическа прогноза и на действащото законодателство“, защити се Петкова, цитирана от БТА.

Оптимистичните приходни мерки бяха сред основните доводи бизнесът да не подкрепи предложените текстове.

Ние няма да подкрепим този проектобюджет. Продължава политиката от минали години да излизваме пари в нереформирани системи, с което да се купуват избиратели от политиците“, коментира за Economic.bg Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

По време на срещата фокусът попадна върху бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), който не бе подкрепен от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и от Съюза за стопанска инициатива, откъдето се обявиха срещу увеличаването на максималния осигурителен доход (МОД).

От Българска стопанска камара (БСК) се въздържаха от подкрепа за Бюджет 2025, подчертавайки, че са против повишението на осигуровките от 2026 г., както и вдигането на МОД.

Необходимо е да бъде преосмислена концепцията за консолидиране на приходите в бюджета и съответно да бъдат намалени разходите, така че да не се стига до скоростно нарастване на дълга, което може да даде лош сигнал в условията на желание за предстоящо членство в еврозоната“, казват от БСК.

По отношение на данъчната амнистия, от Камарата, подобно на други социални партньори, подлагат на съмнение доколко очакваните приходи от 5 млрд. лв. са реалистични.

Въвеждането на данъчна амнистия е мярка, която поставя под риск постигнатия понастоящем висок процент (89%) на доброволна събираемост на изискуемите публични задължения. БСК изразява сериозно съмнение в представения положителен финансов, еднократен ефект в размер на 5.15 млрд. лв.“, казват от Камарата.

От социалното министерство обаче са на друго мнение. Според ресорния министър Ивайло Иванов „подходът в приходната част на проектобюджета е балансиран“.

Размерите на осигурителните вноски в процентно изражение не се променят, вместо това се съдържа допълнителен начин за повишаване на приходите“, коментира Иванов.

Той обясни, че заради очакваното увеличение на заплатите ще се увеличат и „нормативите за осигурителните доходи“, с което ще се запази връзката между осигурителния принос и права.

Наясно сме, че трябва да се осигури спокойствие на хората, няма дебати около това дали ще получат пенсии и в какви размери“, каза заместник-председателят на БСК Мария Минчева.

Тя добави, че натискът върху здравната и социално-осигурителната системи ще става по-голям във времето и трябва да се търсят мерки, които са устойчиви. От камарата поискаха законодателните изменения, които се правят, да включват комплексни мерки, за да се решат трайно проблемите, а не да се избира най-лесно приложимата като вдигане на вноските.