Турция е напът да се превърне в новия енергиен хъб на Европа

Газопроводът Турция – Израел задкулисно се обсъжда като една от алтернативите на Европа, с което да компенсира руските енергийни доставки. За да се постигне сделка обаче, ще са необходими сложни маневри от страна на правителствените и промишлените служители на двете страни, предава Reuters.

Идеята, замислена за първи път преди години, е да се построи подводен тръбопровод от Турция до най-голямото израелско офшорно находище на природен газ – Левиатан. Газът ще тече към Турция и към южноевропейските съседи, които се стремят да диверсифицират енергийните си доставки.

Сътрудничеството в областта на газа е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем заедно за двустранните връзки", каза миналата седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

Той изрази готовност да изпрати висши министри в Израел, за да съживи идеята за газопровода, която е поставена на пауза от години.

“Преговорите са се възобновили, когато израелският президент Исак Херцог посети Анкара по-рано този месец. През следващите месеци може да последват конкретни решения относно предложения маршрут и участващите организации”, заяви пред Reuters високопоставен турски служител.

Чиновниците в индустрията обаче са по-предпазливи като казват, че ограниченията в производството и геополитиката могат да оставят плана в зародиш.

Находището в Левиатан вече снабдява Израел, Йордания и Египет. Неговите собственици – Chevron и израелските фирми NewMed Energy and Ratio Oil – планират да увеличат производството от 12 на 21 млрд. куб. м годишно.

За сравнение, Европейският съюз внесе 155 млрд. куб. м руски газ миналата година, покривайки близо 40% от потреблението си.

Голяма част от допълнителния добив на газ ще бъде втечнен и изнесен с кораби за Европа или Далечния изток, според NewMed. Главният изпълнителен директор на компанията каза миналия месец, че Турция също може да се превърне в енергиен хъб, но трябва да поеме риска за тази инвестиция и да се ангажира с изграждането на газопровода.

Запитани за преговорите с Турция, партньорите на Левиатан отказаха коментар.

Все още не са обсъдени много подробности, включително финансовата част. Трябва да се намери икономически осъществимо решение”, подчерта в неделя израелският министър на енергетиката Карине Елхарар каза пред Ynet News.

Енергиен мост

Израел и Турция се стремят да оставят зад гърба си десетилетие на дипломатическа безизходица, най-вече заради израелско-палестинския конфликт. Енергийното партньорство може да бъде ключово за двете страни, особено след като руската инвазия в Украйна направи Европа по-решителна по отношение на това да намери алтернативи на своите енергийни доставки.

Наскоро имаше сближаване на отношенията с Израел и ние искаме неговият газ да преминава през Турция по пътя към Европа. Израел гледа положително на това, проведоха се разговори и така от двете страни пролича желанието да осъществим тази идея“, заяви пред Reuters друг турски служител.

Турция консумира около 50 млрд. куб. м природен газ годишно и внася почти всичко, най-вече чрез тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан. Страната е добре разположена като транспортен център в региона, където може да се осъществява успешна енергийната политика.

Позовавайки се на иракски и турски официални лица, Reuters съобщи, че план за доставяне на газ от иракския Кюрдистан в Турция и Европа с помощта на Израел е част от това, което предизвика ракетната атака на Иран срещу кюрдската столица Ербил този месец.

Проблемът е, че вече има два предложени маршрута за допълнителни доставки от Левиатан. Те са през съществуващи заводи за втечнен природен газ в Египет и през планирано плаващо съоръжение за втечнен природен газ“, каза висш служител от израелския газов сектор.

По думите му, ако Турция вземе бързо и категорично решение, газопроводът между двете страни може да е третата алтернатива.

Планът е тръбопроводът да е с дължина 500 – 550 км, а изграждането му ще струва до 1.5 млрд. евро. Това генерално го прави по-лесно управляем от тръбопровода за 6 млрд. евро EastMed, предложен за свързване на Израел с Кипър и Гърция с Италия.

Всяка подводна линия обаче ще трябва да пресече водите на Кипър, които Анкара не признава, или на Сирия, с която Турция няма дипломатически отношения и подкрепя бунтовниците, борещи се срещу правителството в Дамаск.

Това може да усложни строителството и финансирането, ако Турция има пряк дял в газопровода”, каза Гьокхан Ярдим, консултант в турската газова индустрия, работил по оценката на възможния газопровод в продължение на две десетилетия.

Ярдим твърди, че предишните две оценки на газопровода са базирани на газови потоци от 8 до 10 млрд. куб. м.