В Асарел-Медет: Как хобито става втора професия

Нищо не се случва, освен ако първо не сме мечтали за това – твърди американският поет, историк и журналист Карл Сандбърг. Дали обаче е достатъчно само да мечтаем? Просто затваряш очи и си пожелаваш... Но докато очите ти са затворени, някой друг сбъдва своите собствени мечти. А може би и твоите. Да превърнем мечтата в част от живота си. Да запрeтнем ръкави и да вървим към постигането на своите цели. Или да превърнем хобито си във втора професия?

Общото между еколог, огнеборец и мениджър по безопасност и здраве при работа е, че са част от екипа на „Асарел-Медет“ и са сбъднали по една голяма своя мечта. Те успешно съчетават професията си в панагюрската минна компания с хоби, което са превърнали в малък бизнес. И колегите им не само не изпитват ревност към тази тяхна допълнителна ангажираност, но дори се радват на това.

Еколог прави бижута от рециклирано стъкло

„Бижута с душа“ –  това е един от отзивите за най-новата колекция накити от стъкло на инж. Мариела Джиджинкова – ръководител на отдел „Екология“ в „Асарел-Медет“. За колегите ѝ в компанията не е тайна, че в свободното време тя се занимава с приложно изкуство. Нейните бижута носят ярък авторски почерк, направени са с грижа и за природата.

Магията на стъклото, разтапяно в пещ, пленява Мариела преди 7 години. Днес тя има занаятчийско свидетелство, доста редовни клиенти и традиционни участия в изложения на ръчно изработени предмети. Възприема това приключение като хоби, занаят и изкуство. Едно лично творческо бягство, което не пречи на динамичната работа в голямата компания, а напротив – дава ѝ много енергия.

За инж. Джиджинкова екологията не е само професия, но и мисия. В „Асарел“ ръководи екип от млади специалисти, развива програми за мониторинг на околната среда и управлява екологични проекти за близо 4 млн. лв. всяка година. Бижутата ѝ не залагат на масовост, а са ръчно изработени уникати. „Толкова интересни неща могат да се правят от отпадъчно стъкло и същевременно светът ни да е по-чист и красив“, казва тя и допълва, че стъклото е материал, който може да се рециклира много пъти.

Малко са хората у нас, които предлагат изделия от художествено стъкло, а т. нар. фюзинг техника е доста трудоемка. Мариела се запалила по изработката на бижута от сина си Петър Ковачев, който е завършил „Графика и илюстрация“ в България и изобразително изкуство в Италия. В началото на пътя си като художник той обичал да експериментира не само с акварела, но и със стъклото. Затова купили малка пещ, където стъклото се обработва при температура 750-850 градуса по Целзий. Постепенно Мариела се запознала с историята на стъклото, цветознанието и дизайна. После започнала да опитва как всичко става на практика, макар че в началото ръцете й на млад занаятчия били в рани поради неумението да работи с този материал. Постепенно се научила да моделира и да изпича различни форми и да комбинира разнообразни типове стъкло. А вратите на фантазията се отваряли все по-широко от възможността да се наслагват различни цветове и ефекти.

„Процесът по обработката на стъклото отнема доста време. Интересното е, че изобщо не знаеш какво се е получило, докато не изстине бавно в пещта. В началото не можех да чакам, но постепенно се научих на търпение. В това очакване има голямо очарование“, споделя инж. Джиджинкова, която от понеделник до петък е ръководител на отдел по екология в най-голямата в региона компания, а през уикенда - креативен занаятчия, който съчетава магията на стъклото с грижата за природата.  

Инженер по безопасността жъне успехи в семейното биоземеделие

„Към хобито си също подхождам професионално, защото е нужно да обработиш много специализирана информация. Иначе няма как да си „в крак“ с новостите и да си успешен в тази силно конкурентна среда“, обяснява инж. Петър Дерменджиев, ръководител на отдел „Безопасност и здраве при работа“ в „Асарел-Медет“. И споделя, че земеделската работа, с която се занимава през част от свободното си време, го зарежда емоционално и му носи душевно спокойствие: „Усещам магията на природата, докато погледът ми бяга из посевите или следи полета на литналия над нивите щъркел“.

Всъщност мястото е близо до „Асарел-Медет“ и по въздух се намира на едва 150 метра от Централна ремонтна база на панагюрската компания. Затова не е странно, че той развенчава „митовете“, които битуват както за биологичното земеделие, така и за минното производство. Малцина знаят, че бионасажденията подлежат на строга сертификация, казва Петър и разказва през какви „иглени уши“ се преминава по два пъти всяка година пред контролните и сертифициращите органи. Но погледнем ли едно до друго биологични и конвенционални насаждения, с просто око се вижда, че едните са гледани без хербициди, пестициди или изкуствени торове, защото в тях и плевелите виреят на воля заедно с посевите. После стигаме до митовете за минната индустрия, която често е набеждавана за несъвместима със земеделието. Лесно е в обратното да те убеди био производител като инж. Дерменджиев, чиито площи са в непосредствена близост до минния комплекс и са преминали през всякакви проверки в лаборатории в чужбина за контрол на пестициди и вредни вещества.

Той се занимава с биоземеделие от 2014 г., като разчита на помощта на баща си и своите синове. Всичките му площи са в землището на Панагюрище и са заети с биологични насаждения на ръж, пшеница, зелен грах, овес и фацелия. Иначе в общината по биологичен способ се гледат също рози, лавандула, лимец, ябълки, круши, сливи и дори пъпеши. Сред местните биопроизводители има и други представители на „Асарел-Медет“, с които е в приятелски и партньорски отношения. Според него не е случайно, че към този труден бизнес са се насочили предприемчиви колеги, тъй като инвестициите в началото са големи.

Когато започнал, Петър Дерменджиев заложил на дългосрочна стратегия, при която процесите да са изцяло механизирани. Така подходът му е „пречупен“ през инженерното и финансовото образование и опита му в експлоатацията и ремонта на механизиращата техника. Затова не е изненада, че малкото му стопанство разполага с множество уникални машини и инсталации, конструирани и разработени от него или придобити с помощта на европейски грантове. Големият плюс на тази бизнес стратегия е, че семейното земеделие не е зависимо от наемен труд или нискоквалифициран персонал. Нещо повече - заради използването на високопроизводителните машини земеделският труд на сем. Дерменджиеви се свежда до… общо 26 трудодни годишно. Опитният биоземецелец споделя, че те се разпределят между сплотения екип от мъжете в семейството, но също така разчита на разбирането и подкрепата на съпругата и майка си. Синовете му - Иван и Петър, са взели имената на дядо си и баща си, заедно с любовта към земята, която в тази фамилия явно се предава по наследство. Също както и усмивката. Мечтата му като щастлив дядо на едногодишния си внук, "взел" и трите му имена, е да продължи семейната традиция, като никога не забравя корените си, Панагюрище и земята, която ни храни.  

Огнеборец развива пчеларския занаят

Той е на 39 години, но за него вече работят над 7,5 милиона черноработници, разпределени в 150 малки „предприятия“. Не, не става въпрос за Марк Зукърбърг и неговата мрежа от компании, които поддържат най-популярните социални мрежи, а за огнебореца Ненчо Джунов от Аварийно-спасителна служба „Асарел“. Той е част от пожарникарския екип на панагюрската компания от 10 г. А от 11 г. се занимава с пчеларство. За този период кошерите от 6 стават 150, а плановете му са да ги увеличава. 

„Мой приятел ме запали по това хоби, което вече ми е като втора професия“, разказва Ненчо. Два от пчелините му са в Панагюрище, а един е в село Блатница, община Стрелча. „Голямо удоволствие за мен е да се грижа за кошерите. Харесва ми да бъда сред природата. Тишината и спокойствието - това ме разтоварва от напрежението. В интерес на истината, когато започвах, не очаквах да стигна дотук“, признава Ненчо Джунов. Фирмените му щандове привличат вниманието в едни от най-големите магазини в Пазарджик и Панагюрище, но част от продукцията си той пласира и през социалните мрежи на своя връстник Марк Зукърбърг. Семейството е неотлъчно до него и му помага в тази втора професия. „Както всяко такова начинание и аз съм имал трудни моменти, но не ми е минавало през ума да се откажа. Даже напротив, планирам да удвоя и утроя броя на кошерите“, разказва той. Със своите колеги пчелари от  Панагюрище са сформирали сдружение, в което членуват над 100 човека. „Често се събираме, споделяме идеи, участваме в различни събития, гостуват ни лектори. Полезно е, защото обменяме добри практики и си помагаме“, уверява амбициозният производител на мед, който чака с нетърпение най-активния сезон за пчеларите от април до юли. „По два дни седмично плътно съм при кошерите. Работата ми го позволява, защото след дежурство в Аварийно-спасителната служба на „Асарел“ имам почивни дни и мога да се грижа за пчелите. Получавам много добри отзиви за моята продукция, има нелоялна конкуренция от чужбина, но в последно време забелязвам, че хората все по-често търсят качествена българска продукция“, споделя огнеборецът пчелар.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.