В голямото настъпление на технологиите

Преди месеци Михаил Стефанов е във Вашингтон и се качва в Uber такси. Шофьорът е инженер по автоматизация. Наскоро той загубил работата си, отделът бил от 100 човека, после остават само четирима, които с помощта на изкуствен интелект за седмица създават това, което преди целият екип е правил за месец.

Големият въпрос, който консултантът по развитие на човешките ресурси Михаил Стефанов си задава, е свързан с преосмислянето какво е важно да можем и да знаем, как хората да се адаптират към непрестанната промяна, която върви с все по-висока скорост, как да започнат по-бързо да учат, как организациите да създават подходящите условия за това. Ето неговият поглед към хората в организациите:

Вече спират да работят общите решения, хората и компаниите трябва да се ориентират какво да се прави съобразно конкретния за тях контекст. Досегашните правила на лидерството губят своята актуалност. Сега е важно колко бързо хората може да бъдат подготвени за новите им роли, как да бъдат поставени така, че да не се чувстват чужденци в работната среда. Все повече се върви към осмислянето не каква да е числеността на персонала в компанията, а какви са

качествата и уменията на всеки

Все повече ще изпъква разликата между добре обучените и развити професионалисти, които работят в здравословна среда, и наличието на хора, които не стоят стабилно на своето място и няма яснота за тяхното присъствие в организацията.

С развитието на технологиите се променя ролята на човешкия фактор. Технологиите няма да направят всички хора излишни, но именно технологиите налагат нуждата от хора с определени знания и умения. Има сектори, в които виждаме как технологията заменя човека. Но каквото и да се случва, едно е очевидно, че хората в организациите ще търпят големи промени.

Чудя се дали в светлината на

бурното развитие на изкуствения интелект

всички компании виждат важността на своите служители или все още има и такива, които си казват, че технологиите са възможност рязко да намалят персонала. Световният икономически форум актуализира уменията на бъдещето и виждаме как работата в екип, критичното мислене, решаването на сложни проблеми са ключови умения. С овладяването им трябва да се заемаме по-отрано, но по-добре късно, отколкото още по-късно. Търсенето на сигурност е човешко желание, а сигурността вече съвсем не е гарантирана. Сега е важно да свикнем с мисълта, че промяната е най-постоянното нещо. Водя разговори и от поколението преди мен чувам, че „Който учил, учил“. Но подобни нагласи ще оставят мнозина извън работната сила. Несигурността ще ни съпътства и е добре да приемем идеята да учим постоянно, да учим през целия живот, та нали човек се учи докато е жив. Но много хора не искат да го осъзнаят заради усилията, които непрестанно е нужно да полагат. Човекът от Вашингтон каза, че всички са го виждали, но никой не е предполагал, че с такава скорост ще се случи.

Предупредени сме!

Парадоксът е, че трябва непрестанно да развиваме технически умения, да усвояваме нови технологии, а днешният човек е добре да се фокусира най-вече върху гъвкавостта, с която прави това и реагира на обстоятелствата. Ключово е умението да работи ефективно с други хора, наред с управлението на егото, креативното мислене, отличната комуникация. Когато се прави оптимизация на екип и определена част от хората се налага да бъдат освободени, се запазват не просто най-добрите професионалисти, а онези, които са и

екипни играчи

Важно е всички заедно могат да решават различни проблеми и задачи.

Голяма пропаст в работната среда се отваря от факта, че сега четири поколения работят рамо до рамо, скоро може да станат пет. Те са радикално различни и никога досега дисбалансът не е бил в такава степен. Оказва се, че за повечето млади хора е проблем работният етикет, спазването на работно време, плюс етика и лоялност. В немалка част от компаниите се наблюдава болнава и накуцваща култура, нездрави лидерски практики. В такава среда се работи непълноценно. Промяната може да стане само със себеосъзнаване и готовност да поискаме обратна връзка. Как изграждаме хората – това е големият въпрос.

Къде отвежда поредният непопулярен ход

Моята кариера е низ от непопулярни ходове – бях журналист, после реших да стана ПР и учих това, но в един момент от корпоративния свят реших да отида в неправителствения сектор, зарязах сигурната работа на добра позиция, за да си направя собствена консултантска практика и когато тя стана разпознаваема и търсена, реших да вляза в голяма компания. Тези изненадващи завои предизвикват шок у хората около мен, разказва Михаил Стефанов. Миналата година е най-успешна в предприемаческата му дейност, но  в края ѝ приема предложението на „Аурубис“, които са били негов клиент, да стане част от техния екип. В неговата професия за устойчивите резултати е нужна дълбочина, която като външен консултант трудно се постига.

Михаил Стефанов определя себе си като организационен изследовател и първата му задача е да проучи компанията, битките, предизвикателствата и да предложи решения на нужди и проблеми. Вярва само в онова, което помага на хората да си свършат работата по най-добрия начин. Във взаимодействието с  „Аурубис“ най-силно впечатление му направило как хората се гордеят, че са част от тази компания, и как говорят за наследството, което оставят. „Аурубис“ е микросвят с най-различни ключови роли, но тъй като работата е много специфична, такива специалисти наготово не се намират, те се изграждат. Приемствеността изисква всеки с лидерска роля да има подготвени заместници. Такава организация се нуждае от постоянно привличане на таланти, които да израстват в професията.

Важно е, когато се влезе вътре в компанията, реалността да е същата. И наистина - „Аурубис“ е желан работодател, тайната на това е в активната комуникация, информираща и разказваща историята на постоянната промяна. Голямо достойнство е, че каквото е отвън, това да е и вътре – стабилна компания с правила, здрава корпоративна структура и ценности.

Развитие на човешките ресурси, на културата и таланта. – такава е сега отговорността на Михаил Стефанов в медодобивния гигант. Тази роля е свързана не само с обучението на хора, а с по-широко осмисляне. За него предприемачеството не е позиция, а е нагласа: „Такава дейност може да се развива самостоятелно, но може да се прилага и в една голяма и гъвкава организация, което пък дава възможност за по-бързи решения и за резултатното съграждане на чудесни неща“.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.