„Важна стъпка, но плаха“: Животът на Facebook се усложнява

Близо две десетилетия след създаването си Facebook е властелин в света на информацията и рекламата, а „гугълвам“ е дума, родена от повсеместното използване на най-голяма търсачка в света – Google. Двата гиганта днес са не просто в глобалния топ 10 на най-високо оценените компании, но по-ключовото – притежават и канализират огромно влияние, с потенциал за значими размествания на социални, политически и икономически пластове.

Те постигнаха това благодарение на нас, нашите данни и липсата на регулация“, посочи адвокат Жулиета Мандаджиева по време на събитието IAB Digital Day.

Примери могат да бъдат дадени много, а пандемията от коронавирус е може би един от най-емблематичните за това на какво са способни социалните мрежи. Дигиталната свързаност през платформите усили звука на проблема дори до места, където още го нямаше. По-лошото, направи оглушителни виковете на конспиратори, разпространяващи дезинформация, в резултат на което бяха загубени човешки животи.

Сега на дневен ред е войната в Украйна и възможността чрез пропагандната машина в интернет да се реализира опасността от пренареждане на картата на Европа. За сенчестите сили е изгодно да поддържат горещи страстите в региона, затова и се възползват от всеки удобен повод.

Случаите с Косово и Армения

Първият ден на август 2022-а е, а във Facebook лавинообразно започва да се разпространява информация за сблъсъци по границата между Сърбия и Косово. За броени часове новините по темата ескалират и вещаят край на крехкия мир между двете страни. Според първоначалните сведения Русия, която вече води кървава война само на няколкостотин километра, е предложила да помогне на Белград срещу Прищина. 

Политиците от ЕС и региона са на тръни и в тиха моментна паника, че конфликтът между двата народа ще се разрази отново – при нови и по-страховите обстоятелства. Но за кратко, докато не става ясно, че почти военното положение, за което разпалено се говори във Facebook, не е силно преувеличено. И плод на хибридна война. 

Малко по-късно, на една друга граница в покрайнините на Стария континент – по-скоро в Азия, но все пак разделяща държави, често считани за близки до Европа – избухват абсолютно реални, смъртоносни сблъсъци. Става дума за подновените атаки на Азербайджан срещу Армения в средата на септември, за които бе съобщено, че са коствали живота на поне 200 души. 

Въпреки това сраженията там остават встрани от погледа на западните Facebook потребители, за разлика от преувеличените сблъсъци на Балканите (б.р. – напрежение действително имаше заради въведения от Косово закон, задължаващ етническите сърби да сменят автомобилните си номера, но до същинска военна конфронтация не се стигна). Въпросът е как и защо едната ситуация бива подхваната и удобно раздута на полигона на най-голямата социлна мрежа в света, а другата обратно – заглушена.

Защо социалните мрежи работят така?

Под булото на „свързваме хората по света“, разбира се, се крие отлично изпипан бизнес модел за милиарди. Платформите усъвършенстваха кода си и днес използват сложни алгоритми, базирани на изкуствен интелект, чрез които на рекламодателите обещават правилната аудитория, а на потребителите – специално подбрано за тях съдържание.

Привидната хармония обаче се чупи именно заради въпросните AI системи. Те просто са замислени да носят колкото се може повече пари и по подразбиране приоритизират публикациите с повече ангажираност и коментари, каквито пък се постигат чрез полемично, често омразно съдържание.

Facebook отрича това да се случва умишлено и в името на финансова изгода. Отказва обаче да разкрие как работи изкуственият му интелект с мотива, че това е търговска тайна. Все пак, в опит да отиграе ситуацията, с годините компанията започна да инвестира в подобряване на модерацията и вкарването в процеса на повече хора, които да следят и проверяват факти. Ефектът обаче е съмнителен, особено на безинтересни за гиганта пазари от малки езикови групи – като България.

Предишното редовно правителство влезе в комуникация с Meta (компанията майка на социалната мрежа) и дори ѝ предложи да използва страната ни като „опитно зайче“ за изучаване на феномена с дезинформацията. Корпорацията очаквано отказа, заявявайки, че не вижда проблем. Според експертите обаче противното би ѝ навлякло повече главоболия, включително защото ще покаже пробойните в собствената ѝ теза.

Промяна на правилата

Европейският съюз прие Акт за цифровите услуги (DSA), който трябва да бъде приложен от държавите членки най-късно през 2024 г. Адвокат Мандаджиева го сравни с GDPR в опит да подчертае задвижената глобална промяна. Тя напомни, че в САЩ реагираха с известна подигравка на Общия регламент за защита на личните данни, когато той бе прокаран преди няколко години, но сега самите те са пред въвеждането на сходно законодателство. Това само показва, че примката около социалните мрежи се затяга.

Що се отнася до DSA, целта му е да направи именно тези мистични AI алгоритми на платформите по-прозрачни. В бъдеще Facebook, Instagram, LinkedIn, TikTok и всички останали ще трябва да обясняват поведението им, така че да е ясно защо на човек му се предлага конкретно съдържание.

Това ще изсветли например какви лични данни се използват и за какво. Адвокат Мандаджиева обясни, че нерядко на потребителя му излизат реклами, базирани на политически или сексуални предпочитания, за каквито той иначе не е информирал съответната социална мрежа. Това показва, че компанията се е сдобила със знание за него по друг начин. Благодарение на DSA обаче той ще може да заяви, че не желае да бъде таргетиран по определени критерии.

Принципът на прозрачността ще засегне сериозно и самите реклами, за които сега получаваме повърхностна информация. В бъдеще ще знаем кое наше поведение е предизвикало появата им, ще можем да я изключим и да заявим, че не искаме да бъдем следени по тази линия“, посочи Мандаджиева.

Социалните мрежи ще бъдат задължени да поддържат и т.нар. цифрови съкровищници, или библиотеки за реклами. В тях ще се съдържа информация за това кой е платил, каква аудитория по какви признаци е била таргетирана, както и кои групи са били изключени. Всичко това ще може да се филтрира по различни показатели и да даде представа кой и с какви цели използва аудиторията.

Според Божидар Божанов, първият български министър на електронното управление, сега депутат от „Демократична България“, регулацията е

важна стъпка, но плаха и не особено амбициозна“.

При все това тя ще промени значително правилата на играта в платформите.

Те трябва да приемат, че имат асиметричен ефект върху обществото, който крие системни рискове“, подчерта Божанов.

По думите с въвеждането на DSA дългогодишният отказ от поемане на отговорност ще намалее.

Все повече ще сме свидетели и на местни регулации, които минават по ръба на европейското законодателство. Държавите членки нямат право да дописват нормативната уредба, идваща по линия на Брюксел, но когато става дума за специфични вътрешни казуси, като изборите например, съществуват вратички за такова. Това ще усложни живота на платформите и на тези, които ги ползват, защото хем ще има по-строго хармонизирано законодателство, хем и конкретни правила на национален принцип.

По този повод в четвъртък ДБ внесе законопроект, в който се обръща специално внимание на злоупотребите на „троловете“ по време на предизборна кампания. Идеята е в такива периоди социалните мрежи да са още по-строги към фалшивите профили, но не като цензурират съдържание, а като се заложат конкретни технически мерки. Една такава е засичането на акаунти, които ползват снимка от сток сайт или на които името им не отговаря на URL-а. Тези и други индикатори могат да насочат вниманието на платформите към потенциално фалшиви профили.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия урежда произтичащите от DSA задължения. В него е заложено създаването на координатор за цифрови услуги, извънсъдебно уреждане на спорове при модерация на съдържание и доверено подаване на сигнали.