Varda разширява икономическите граници на човечеството

Делян Аспарухов е не просто мечтател, а е визионер и създател на технологичното бъдеще на човечеството. Той явно умее да открива възможности там, където другите виждат само ограничения. Когато пандемията блокира нормалния живот и младият предприемач си остава у дома при забавен пазар на рисковите инвестиции, но и с куп свободно време, той започва с нова сила да работи по една вдъхновяваща идея - космическото пространството и икономическия смисъл, който то може да носи чрез производството на лекарства. Това поставя началото на Varda Space Industries, насочена към изграждането на първите космически фабрики.

Ето някои факти от биографията на българина Делян Аспарухов. Той е на 29 години, като само първите три от тях прекарва основно в София и малко в Разград, защото семейството заминава отвъд Океана и остава да живее в Америка. На 14-годишна възраст Делян създава софтуер, който е нов етап за статистическите модели в компанията, за която работи баща му. Животът им праща тежко предизвикателство, едно лято, докато баба му е на гости при тях в САЩ, се установява, че е болна от рак. Когато става студент по компютърни науки в Масачузетския технологичен институт, се заема да разработи приложение в помощ на болните, техните близки и лекарите, което дава възможност да се контролират симптомите чрез навременни известия за здравословното състояние. Нарича го Nightingale (от англ. – славей).

Находчивите идеи на Делян са забелязани от Питър Тийл, съоснователя на PayPal. Неговата двугодишна програма Thiel Fellowship, която отпуска стипендии на студенти от цял свят на възраст под 20 години, осигурява на Делян 100 хил. долара, за да реализира проекта си. Когато разработва приложението, младият предприемач го продава на компания в Сан Франциско. Сред другите негови бизнес предизвикателства са ръководител на растежа в Teespring и директор в Khosla Ventures. После става партньор във Founders Fund, предоставящ подкрепа на предприемачи като самия него, които разработват променящи света технологии.

Астронавтите правят изследвания върху кристализацията на протеини от десетилетия, първо в SkyLab през 70-те години на миналия век и на Международната космическа станция, откакто тя излезе в орбита около началото на това хилядолетие. Успешните експерименти може да намерят приложение, а възможностите да се лети в космоса отварят нова бизнес страница за космическата икономика. Фармацевтичната индустрия е на прага на революционна промяна. Футуристичните идеи на един българин, намерил добра почва за развитие в Америка, стъпка по стъпка започват да стават реалност.

Разговаряме със съоснователя на Varda Делян Аспарухов, който ни отделя точно половин час, за да разкаже за своите виждания за бъдещето на човечеството, за осъществяването на мечтите и за силата на своя български корен. Едва ли ще е пресилено, ако наречем този предприемач българска машина с мощен американски двигател:

Г-н Аспарухов, как върви вашата първа експериментална мисия и какъв напредък имате?

На 12 юни мисията кацна със SpaceX. През първата седмица приготвяхме сателита и дванайсет дни по-късно за първи път включихме производството на лекарствата. Лекарствата бяха готови за 27 часа и изключихме процеса на произвеждането им. Всичко вървеше приблизително, както го искахме. И това в рамките на месец и девет дни. После обаче отнема време, докато получим разрешение на държавно ниво да върнем мисията обратно, а този процес на връщане на сателита е много важен.

Как от този първи опит ви се вижда процесът на производство на лекарства в космоса?

Обнадеждени сме. Тази първа мисия е демонстрация на цялата система да развиваме производство в космоса в условията на микрогравитация. Засега произвеждаме много малко количество от едно лекарство и връщаме сателита. Но оттук насетне ще летим и ще използваме повече сателити, които ще са снабдени със системи за производство. Така ще може да увеличи количествата. Големите фармацевтични компании са в трескаво очакване и те внимателно наблюдават хода на първата мисия.

Какво е предназначението на първата лекарствена партида, произведена в космоса? Тя е само експериментална ли?

Това е най-вече демонстрация на цялата система и на големия ни замисъл. Ще направим лабораторни тестове на произведеното лекарство, ще анализираме цялостния резултат.

Какво ще предстои по-нататък? Как ще се задвижи процесът за производството на лекарства в условията на микрогравитация?

Ще започнем да произвеждаме лекарства, поръчани от конкретни клиенти. Ще трябва да постигнем подобрение в качествата на тези лекарства, произведени в космоса. И разбира се, трябва да дадем потвърждения, че целия този процес може да е добре организиран. Във втората мисия ще опитаме да произведем от пет до седем лекарства, всяко от тях по няколко различни начина. После ще видим кой начин е дал най-добър резултат. Така ще вземем най-успешното от втората мисия и в следващата мисия лекарствата ще се произвеждат само по установения най-добър начин от предишните тестове.

Тези медикаменти ще трябва да получат одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA). И когато те получат одобрение, ще организираме регулярното им производство в космически условия. Анализите на първата мисия ще отнемат около четири месеца. Между година и година и половина ще е времето, в което да произведем няколко лекарства по няколко различни начина. Най-рано през 2027 г. ще започне редовното ни производство в космоса.

Как ще изберете лекарствата, които да произвеждате в космическа среда?

В комуникацията с нашите клиенти ще разберем кои са лекарствата, за които на Земята не успяват да постигнат нужното качество. Заедно ще преценим дали в условията на микрогравитация ще се получи желаният резултат. После реално го произвеждаме и анализираме резултата. В началото плановете ни са да работим с американски и европейски компании, може да допуснем и една от водещите японски фармацевтични фирми.

Тези лекарства няма ли да се прекалено скъпи, при толкова много инвестиции, направени за тяхното производство?

Ние произвеждаме основната съставка на лекарството, а не цялото лекарство. Клиничните изпитвания на лекарствата струват далеч по-скъпо от онова, което струва самото наше производство. Това са специални лекарства – например за рак и за подобряване на мозъчната дейност.

Освен лекарствата, предвиждате ли в микрогравитация да произвеждате друг продукт?

В следващите 7 до 10 години ще работим само с лекарства. Интересът там е много голям.

Вие сте българин, ще има ли шанс някоя българска фармацевтична компания да заработи с Varda?

Засега фокусът ни е върху ТОП 20-те фармацевтични компании в САЩ и Европа, а на този етап в България няма толкова голяма организация. Но виждам, че български компании вече изстрелват сателити в космоса. Затова не изключвам някой ден да имаме офис по инженеринг в България.

Това означава, че вече зрее възможност някой ден да се върнете в България и да активирате тази територия на Вашата бизнес карта?

Ако съпругата ми един ден пожелае, може напълно да се установим в България. Но докато нашите деца пораснат, може като начало да започнат да идват всяко лято за два месеца. Засега е рано да се предвиди как ще върви животът ни. Съпругата ми е 1/4 от Китай и 1/4 от Индонезия, другият ѝ корен е персийски. Тя с лекота учи езици и към момента говори български като 3-4 годишно дете със своя езиков запас от над 1000 български думи. Първото ни дете ще се роди през декември и заедно ще го учим на български език.

Защо за вас е важно да поддържате родния си български език?

Бях на три и половина години, когато нашето семейство се премести в САЩ, но тази връзка с България остана много важна за моя живот и за моята кариера. През лятото се връщах в България и участвах в летни школи по математика и информатика, което много ми помогна да стигна до Massachusetts Institute of Technology. Това е важно и за развитието на мозъка - не само да имаш връзка с езика, но и връзка с различна култура. В САЩ може да направиш грамадна компания и да осъществиш американската си мечта, но за мен връзката с българската култура остава от голямо значение.

Постигнатото от вас дотук как се съотнася с осъществяването на американската ви мечта?

Има дълъг път пред нас, докато направим Varda голяма и успешна компания. Засега сме спечелили доверието на инвеститорите, от US Air Force например получихме 60 млн. долара. Това е само началото на моята американска мечта. Компания като Varda може да я създадеш само в САЩ и то не навсякъде, а в Лос Анджелис.

Какви възможности се разкриват пред Varda?

Има силен интерес да подпишем договори за производство на лекарства. Успех е, че НАСА и US Air Force искат да си партнираме в развитието на технологии, които са особено важни за тях. Вярваме, че интересът на инвеститорите към Varda ще расте.

Какви конкретни цели стоят сега пред вас?

За нас е важно първата ни мисия да е наистина успешна. С втората и третата мисия ще регулираме производствения процес на лекарствата. Трябва да подпишем няколко големи договора, с които да финансираме работата и развитието си напред. През следващата година ще имаме две или три мисии, през 2025-а също толкова. През 2026 г. ще летим между 6 и 10 пъти.

Засега имате ли някакви други мечти, свързани с развитие на нещо различно, след като космическата фабрика заработи по желания от вас начин?

На този етап целта ни е процесът да се развие с добре премерена стъпка и да създадем добре организирана космическа фабрика, която да произвежда все повече лекарства. Сателитът сега е 30 кг, а самата фабрика вътре е 20-25 кг. Размерът на тези фабрики може да стане като една стая, после като къща, след това колкото цял град, а един ден може да имаме държава в космоса.

Имате ли си любима фраза, която да активира енергията на мечтателя Делян Аспарухов?

Да, е тя е не само моя, но и на Varda: Нашата мисия е да разширим икономическите граници на човечеството. Първите ни сателити са без хора, но когато тези фабрики станат големи, ще започнем да изпращаме специалисти, които да помагат в работата на технологичните фабрики. Тогава вече ще има икономически смисъл от изпращането на хора в космоса. Затова във Varda всеки ден си повтаряме, че нашата мисия е да разширяваме икономическите граници на човечеството.

Коя е границата на човешките възможности според вас?

Човешката граница се поставя от икономическата граница. Колкото и да искаме да идем на Луната или на Марс, ако няма научен и икономически смисъл от това, то няма да стане.

А кой е прагът, таванът в осъществяването на смели идеи? Някои биха казали, че е налудничаво да създадете космическа фабрика за лекарства, но вие вече я пуснахте в действие.

Няма праг. Мечтите нямат таван. Но за да ги осъществи човек, той трябва да има реален план как това да стане. Моята мечта е не само да работя за развитието на Varda, но и един ден със съпругата ми да може да отидем за ваканция на Луната. Това може да стане, след като постигнем икономическия смисъл да произвеждаме лекарства. И когато има икономически смисъл, то един ден ще има цял град на Луната, а после в този град ще има и хубав хотел, в който ние ще отседнем. Но всеки трябва да направи реален план от днес до реализирането на своите мечти.

Виждате ли възможност един ден Varda да се занимава и с туризъм?

Сигурно няма да е Varda, а най-вероятно това ще е фокусът на друга моя компания.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.