Вече има признаци за наближаваща криза
Златото е добър избор за дългосрочен актив за съхраняване на средствата
~ 10 мин.
Мартин Миланов е ръководителят на маркетинговия отдел на компанията
за обмен на валута и търговия с инвестиционно злато Tavex. С него
разговаряхме за възможностите за инвестиране и дългосрочно запазване на
стойността на спестяванията, както и добър избор ли са криптовалутите.
- Г-н Миланов, през последните месеци международните финансови пазари са много волатилни. Значителни флуктуации се наблюдават при акциите, валутите и дори металите. При тази несигурност в какво е добре да инвестира човек, стремящ се да запази за дълго време стойността на капитала, който е натрупал, и дори да има доходност?
- Обикновено тази волатилност е ясен предшественик на кризата. Кривата между 5 и 10-годишните ценни книжа на американския Федерален резерв стана отрицателна, т.е. 10-годишните облигации имат по-ниска възвращаемост от краткосрочните активи. Последните 7 пъти, когато се е случвало това, е имало 7 големи икономически кризи и приключване на позитивен икономически цикъл. Един от другите показатели е волатилността на пазара на физическите активи, най-вече металите. До голяма степен това се дължи на факта, че там водещата е индустрията, т.е. хората спират да строят огромни неща и съответно цената на медта, стоманата, чугуна и др., на свързаните с тях смески за бетон и други такива конструктивни материали и на техния транспорт, пада. Понижението обаче е плавно, а в повечето случаи дори има няколко покачвания до пикови стойности, след което спадове. Някой например е започнал да строи сграда и иска да я довърши, цената започва да го притиска, но той успява да я завърши. След това обаче инвеститорът спира да прави каквото и да било друго и така спадът е още по-голям.
Метали са добър начин за съхраняване на стойност. Когато обаче си говорим за златото и среброто, моделът не е точно такъв. Цената им се влияе по-скоро от макроикономическите фактори, най-вече от политиката на САЩ – през 2018 г. страната няколко пъти повиши основния си лихвен процент, което означава, че някои чисто дългосрочно ценни активи, като държавните ценни книжа например, ще са по-конкурентни като спестовен актив в дългосрочен план, отколкото златото. Това до някаква степен обезценява метала и понижава търсенето му. От друга страна Китай и Индия не се представиха особено добре тази година, а те са едни от най-големите двигатели, особено на изток - там са хегемони.
- Да потвърдим – може ли да се каже, че вече сме свидетели на края на възходящия икономически цикъл?
- През последните три години спрямо предшествалите ги три години българинът купува повече и пътува повече. От една страна, защото в страната дойдоха нискобюджетните авиокомпании, които отвориха света за българите, а от друга - много хора започнаха да работят в чужбина, т.е. има много пари, които идват в страна от чужбина и хората тук имат много по-голяма покупателна способност. Свърши ерата, когато всички получаваха по 500 лв., приключи този демократичен социализъм, при който каквото и да правиш, в общи линии взимаш едни и същи недостатъчно много пари. В момента това не е така, хората имат повече възможности и те си проличават по повечето пътуващи, ние отчитаме това и през ръста на сделките ни.
- Тоест препоръката на експертите от Tavex към гражданите, които искат да съхранят парите си под формата на някакъв метал, е да се насочат предимно към златото?
- Именно това е нашият съвет, но искаме да обясним защо. Да, в момента цената на паладия расте, такава беше тенденцията през последните години. Този метал не е труден за намиране като инвестиционен продукт под формата кюлче или монета в глобален мащаб. В България обаче е малко по-трудно да бъде открит, тъй като много малко компании си позволяват да го търгуват. Тази трудност идва от факта, че ако цената му падне драстично, например ако Китай изпълни заканата си и забрани автомобилите с вътрешно горене до 2030 г., инвеститорите в България трудно ще могат да го продадат. Ако имате злато, то е равносилно на парите. Но паладият е метал, който невинаги е достатъчно ликвиден и трябва да се прецени дали може лесно да се обърне във валута, ако се налага спешно.
Конкретно за златото като дългосрочен актив за съхраняване на средствата, преди време бяхме пуснали интересна графика, базирана на разговори с експерти относно златото и на исторически източници. Според тази графика откакто се добива ценният метал една унция злато винаги е била достатъчна, за да се купи един набор от необходими стоки. Сред тези стоки са неща, които да ви помогне да изглеждате добре, като например костюм и обувки, както и неща, които да ви помогнат да се придвижвате – наппример кон, кола или нещо друго.
- В съзнанието на по-малко запознатите хора битува мисленето, че са нужни много пари за придобиването на злато. Че едва ли не е нужно да платиш за едно кюлче, което е на стойност стотици хиляди левове. Ние от Tavex създадохме еднограмово кюлче злато, което е на абонаментен принцип. Всеки месец човек може да отделя по около 70 лв. на месец и да си купува по едно кюлче. Накрая на едногодишния си абонамент той получава от нас 13-о кюлче злато безплатно от нас. Това кюлче гарантира на клиента, че ако дойде при нас още на следващия ден след края на 12-те месеца и цената на златото не е помръднала изобщо през годината, което никога не се е случвало, той пак ще е на печалба. Така искаме да научим хората, че не е страшно, че не е невъзможно да спестяват в злато. Освен това искаме хората да знаят, че при тежки времена да имаш нещо спестено е много важно. Българинът е традиционалист, стреми се да има недвижим имот, което е добър актив при тежки икономически времена, но в същото време не е бързо ликвиден – чакаш докато го продадеш, а пък цената пада, защото и другите са решили да продават. Ние обаче вярваме, че ако всеки българин има по едно кюлче злато, не 12, а само едно, то цялата страна ще се представи диаметрално по-добре при предстоящата криза, която рано или късно ще дойде.
- През миналата година на преден план излезе един нов актив, който обаче през тази загуби доверието на инвеститорите – биткойн. Какво според Вас е бъдещето на криптовалутите, определяте ли ги като инвестиционен актив или по-скоро като инструмент за спекула?
- Преди време бяхме водили разговор с Благовест Белев, който е от съучредителите на Българската биткойн асоциация на криптовалутите, валят ли безплатни пари в криптосвета. Истината е, че това не е така, но като всяко друго нещо и тези валути имат своя огромен потенциал. Най-актуалните мнения са, че ако определена фиатна валута тръгне да се срива, много лесно е прехвърлянето на тази валута в криптовариант. Има даже някои такива експерименти с криптовалути, които са равносилни например на руската рубла, на шведската крона. Засега успехът е променлив. Не бих изключил криптовалутите от уравнението за инвестиции, но все още те са в зоната на т.нар. „Див запад“. От една страна липсата на регулации е една от силните страни на криптовалутите, но от друга страна липсата на правила кара тези валути много бързо и бурно да се развиват, но в същото време много бързо да се разпадат. И от всичко това накрая вероятно ще се зароди една или няколко криптовалути, които ще монополизират пазара.
Засега е по-добре хората да гледат на цифровите валути по-скоро като на инструмент за бърза доходност. Както в средата на миналата година, а и от по-рано даже, успяха да си купят биткойни за по 3000 долара и ги продадоха за по 16 хил. долара, браво на тях. Но истината е, че имаше хора, които очакваха криптовалутата да достигне 50 хил. долара и сигурно в момента страдат. Къде ще отиде биткойн, а и криптосветът като цяло, е неясно да се каже, затова по-скоро гледаме на криптовалутите като на краткосрочен актив – достатъчно запознати хора да направят един бърз цикъл, да спечелят бързо пари и след това да се отдръпнат. Международните наблюдатели бяха регистрирали, че когато хората започнаха да си продават биткойните на 16 хил. долара, веднага започнаха да купуват злато. Това не е много учудващо, защото логиката е именно от рисковото да преминеш на сигурното.
- Трябва ли да се концентрираме толкова върху биткойна или е добре да обърнем поглед към блокчейн-технологията, тъй като се говори, че тя ще става все по-важна във финансовия свят. Какво според Вас е практическото приложение на тази технология в търговията с финансовия инструменти?
- Определено инвестициите в блойкчейн-технологията са по-важните и конкретно инвестициите в компании, които правят иновативни решения въз основа на блокчейн. Защото, ако тези фирми успеят да реализират проектите си, те неминуемо ще бъдат обвързани с криптокойн. До голяма степен няма да има голямо значение към коя цифрова валута са се вързали, поради простата причина, че хората, инвестирали в компанията, ще спечелят от това, че компанията е направила голям пробив в разрешаването на голям проблем.
- Tavex обменя ли конвенционални валути срещу виртуални такива?
- Все още не го правим, защото засега не вярваме, че криптовалутите са дорасли да могат да се използват по адекватен начин за нормални сделки, а освен това пазарът при тях е много волатилен, за да можем ние да затворим една позиция, след което да реализираме тази криптовалута на същия или друг пазар. Има едно нещо за криптовалутите, което може би много хора не знаят. То е, че в зависимост от платформата реализацията на криптовалутата далеч не е бърз процес. Не е като да отидеш и просто да си продадеш в Tavex, да стане за минута, а понякога, в зависимост от продаваната криптовалута, се чака със седмици. Това е, защото квотите, които се дават за покупка, в някои случаи са много по-малко от тези, които се дават за продажба. И това да затвориш една цена първо е бавен процес, а след затварянето има техническо време, докато средствата се прехвърлят от единия криптопортфейл в другия. Това създава определени проблеми и главоболия на хора, които искат бързо да се отърват от криптоватулата, защото цената ѝ пада.
- През август, когато турската лира удари дъно от началото на годината спрямо долара, редица обменни бюра в Турция затвориха, тъй като гражданите започнаха масово да обръщат лирите си в други валути и се стигна до недостиг на чужда валута, най-вече долари, в бюрата. В България имаше ли такава вълна? Как се движат тенденциите сега и какви настроения ги движат?
- Едва стигнаха турските лири. Почти всички обменни бюра и банки спряха да обменят турска лира поради простата причина, че обменните бюра в България работят с отклонение до 5% от фиксинга на Българската народна банка (БНБ), така е по закон. Съответно бюрата, ако искат, могат да работят и на загуба, но това вече си е тяхно индивидуално решение. Ние направихме точно това – работихме на загуба, но предпочетохме да обслужваме клиентите, защото те са ни най-важни, особено предвид това, че няма кой друг да направи това за тях. Все пак ние сме най-голямото обменно бюро в България, с най-голяма възможност да поеме обем. Имахме даже няколко случая на хора, на които им се налагаше по спешност да пътуват до болница в Истанбул.
Още от юли месец стана ясно, че турската лира се срива ужасно, но през август и особено в края му, стана наистина тежко положението – лирата се срина, имаше вербална политическа война между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Голяма част от турския бизнес беше притеснен, защото голяма част от заемите, които са теглили, не са в турски лири, а са в долари. Голямото повишение на долара спрямо лирата накара много компании в югоизточната ни съседка да се задъхат и да спират работа.
- Г-н Миланов, през последните месеци международните финансови пазари са много волатилни. Значителни флуктуации се наблюдават при акциите, валутите и дори металите. При тази несигурност в какво е добре да инвестира човек, стремящ се да запази за дълго време стойността на капитала, който е натрупал, и дори да има доходност?
- Обикновено тази волатилност е ясен предшественик на кризата. Кривата между 5 и 10-годишните ценни книжа на американския Федерален резерв стана отрицателна, т.е. 10-годишните облигации имат по-ниска възвращаемост от краткосрочните активи. Последните 7 пъти, когато се е случвало това, е имало 7 големи икономически кризи и приключване на позитивен икономически цикъл. Един от другите показатели е волатилността на пазара на физическите активи, най-вече металите. До голяма степен това се дължи на факта, че там водещата е индустрията, т.е. хората спират да строят огромни неща и съответно цената на медта, стоманата, чугуна и др., на свързаните с тях смески за бетон и други такива конструктивни материали и на техния транспорт, пада. Понижението обаче е плавно, а в повечето случаи дори има няколко покачвания до пикови стойности, след което спадове. Някой например е започнал да строи сграда и иска да я довърши, цената започва да го притиска, но той успява да я завърши. След това обаче инвеститорът спира да прави каквото и да било друго и така спадът е още по-голям.
Метали са добър начин за съхраняване на стойност. Когато обаче си говорим за златото и среброто, моделът не е точно такъв. Цената им се влияе по-скоро от макроикономическите фактори, най-вече от политиката на САЩ – през 2018 г. страната няколко пъти повиши основния си лихвен процент, което означава, че някои чисто дългосрочно ценни активи, като държавните ценни книжа например, ще са по-конкурентни като спестовен актив в дългосрочен план, отколкото златото. Това до някаква степен обезценява метала и понижава търсенето му. От друга страна Китай и Индия не се представиха особено добре тази година, а те са едни от най-големите двигатели, особено на изток - там са хегемони.
Прекалено много
макроикономически индикатори показват, че няма накъде повече да се
развие икономиката, таванът е достигнат, няма кой да даде още пари, за
да се завърти пак това макроикономическо колело. Като добавим
нестабилността в политически план – все по-национализиращата се Европа,
управлението на Тръмп в САЩ и огромното му фокусиране върху големите
компании, върху търговската война с Китай, която удря много компании по
веригата, просто няма откъде да дойде следващото голямо нещо, което да
завърти още веднъж икономическия цикъл.
Тъй като все още
обаче се движим малко по инерция, хората инвестират в друг тип активи, в
нещо по-краткосрочно – в двугодишни ценни книжа, в акции и облигации на
големите компании, които една по една започнаха постепенно да се сриват
– Amazon, Facebook, Google например. Apple достигна 1 трлн. долара,
след което пазарната ѝ капитализация спадна. Това показва, че редовите
инвеститори в световен мащаб започват да се страхуват и си държат парите
и се чудят какво да ги правят. Когато обаче не се прави нищо, всичко се
обезценява. Създава се един вакуум, който пазарите не могат да запълнят
лесно.Всичко това засяга положително физическите
злато и сребро като инвестиционни продукти, защото пазарът е доста
изгоден (lucrative) за дългосрочни инвестиции, които са устойчиви на
кризи. Централните банки купуват с все по-големи темпове, сега се
включиха турската и унгарска централни банки. Световните банки започнаха
да се преориентират и да алармират, че случващото се в глобалната
икономика не е устойчиво и че тази икономика, с тези безплатни пари,
няма да продължи вечно. Именно затова те започват да трупат други типове
активи.
В сегашния 12-годишен пик на икономическо развитие
някои метали като паладия и платината изведнъж блеснаха като
инвестиционен продукт, защото на пръв поглед те са като златото. Много
леярни, които се занимават със злато и сребро и съответните
инвестиционни продукти, започнаха да популяризират алтернативите си,
които винаги ги е имало, но бяха на заден план.
Паладият,
например, 86% се използва най-вече от автомобилната индустрия за
производството на катализатори, които обаче започват да бъдат измествани
от друг вид катализатори, за които не се използва паладий. Така цената
на паладия се образува ексклузивно от една индустрия, която вече
произвежда само едно нещо с този метал, другото са определен вид
индустриални соларни панели и едва около 6% се разделят между
бижутерията и инвестициите. Тоест цената на този материал не се формира
от това дали хората смятат, че той е ценен или не, а от това дали
автомобилната индустрия го ползва или не. Прогнозата на топ 10-те
автомобилни компании в света е, че до 2040 г. над 15% от автомобилите ще
са електрически, а над 40% ще са хибриди. Това означава, че делът на
паладия ще се свие много, съответно металът ще стане много по-малко
търсен и затова не се очаква цената да продължи да расте.- Да потвърдим – може ли да се каже, че вече сме свидетели на края на възходящия икономически цикъл?
- През последните три години спрямо предшествалите ги три години българинът купува повече и пътува повече. От една страна, защото в страната дойдоха нискобюджетните авиокомпании, които отвориха света за българите, а от друга - много хора започнаха да работят в чужбина, т.е. има много пари, които идват в страна от чужбина и хората тук имат много по-голяма покупателна способност. Свърши ерата, когато всички получаваха по 500 лв., приключи този демократичен социализъм, при който каквото и да правиш, в общи линии взимаш едни и същи недостатъчно много пари. В момента това не е така, хората имат повече възможности и те си проличават по повечето пътуващи, ние отчитаме това и през ръста на сделките ни.
- Тоест препоръката на експертите от Tavex към гражданите, които искат да съхранят парите си под формата на някакъв метал, е да се насочат предимно към златото?
- Именно това е нашият съвет, но искаме да обясним защо. Да, в момента цената на паладия расте, такава беше тенденцията през последните години. Този метал не е труден за намиране като инвестиционен продукт под формата кюлче или монета в глобален мащаб. В България обаче е малко по-трудно да бъде открит, тъй като много малко компании си позволяват да го търгуват. Тази трудност идва от факта, че ако цената му падне драстично, например ако Китай изпълни заканата си и забрани автомобилите с вътрешно горене до 2030 г., инвеститорите в България трудно ще могат да го продадат. Ако имате злато, то е равносилно на парите. Но паладият е метал, който невинаги е достатъчно ликвиден и трябва да се прецени дали може лесно да се обърне във валута, ако се налага спешно.
Конкретно за златото като дългосрочен актив за съхраняване на средствата, преди време бяхме пуснали интересна графика, базирана на разговори с експерти относно златото и на исторически източници. Според тази графика откакто се добива ценният метал една унция злато винаги е била достатъчна, за да се купи един набор от необходими стоки. Сред тези стоки са неща, които да ви помогне да изглеждате добре, като например костюм и обувки, както и неща, които да ви помогнат да се придвижвате – наппример кон, кола или нещо друго.
Преди време с „Катаржина“ направихме едно
много интересно сравнение, че няколко бутилки много скъпо, първокласно
вино струва колкото унция злато. Иначе казано, независимо накъде се
движат пазарите, златото е един лесен изход. Много хора го наричат
инвестиция за съхраняване на стойност, което е така, но златото дава и
възможност на хората, като си го купят, ако след време поради някаква
причина им се наложи да направят нещо с него, лесно да го обменят в
друго. Златото буквално дава спокоен сън и една застраховка, че ако
дойдат лоши времена, човек ще има възможност да вземе същите неща, които
би си купил с парите, които е обърнал в злато.
-
Икономическите кризи засягат всеки, срещу проблеми също никой не е
застрахован. Инвестициите в ценни метали като златото за всеки ли са
възможност или по-скоро за хората с повече средства?- В съзнанието на по-малко запознатите хора битува мисленето, че са нужни много пари за придобиването на злато. Че едва ли не е нужно да платиш за едно кюлче, което е на стойност стотици хиляди левове. Ние от Tavex създадохме еднограмово кюлче злато, което е на абонаментен принцип. Всеки месец човек може да отделя по около 70 лв. на месец и да си купува по едно кюлче. Накрая на едногодишния си абонамент той получава от нас 13-о кюлче злато безплатно от нас. Това кюлче гарантира на клиента, че ако дойде при нас още на следващия ден след края на 12-те месеца и цената на златото не е помръднала изобщо през годината, което никога не се е случвало, той пак ще е на печалба. Така искаме да научим хората, че не е страшно, че не е невъзможно да спестяват в злато. Освен това искаме хората да знаят, че при тежки времена да имаш нещо спестено е много важно. Българинът е традиционалист, стреми се да има недвижим имот, което е добър актив при тежки икономически времена, но в същото време не е бързо ликвиден – чакаш докато го продадеш, а пък цената пада, защото и другите са решили да продават. Ние обаче вярваме, че ако всеки българин има по едно кюлче злато, не 12, а само едно, то цялата страна ще се представи диаметрално по-добре при предстоящата криза, която рано или късно ще дойде.
- През миналата година на преден план излезе един нов актив, който обаче през тази загуби доверието на инвеститорите – биткойн. Какво според Вас е бъдещето на криптовалутите, определяте ли ги като инвестиционен актив или по-скоро като инструмент за спекула?
- Преди време бяхме водили разговор с Благовест Белев, който е от съучредителите на Българската биткойн асоциация на криптовалутите, валят ли безплатни пари в криптосвета. Истината е, че това не е така, но като всяко друго нещо и тези валути имат своя огромен потенциал. Най-актуалните мнения са, че ако определена фиатна валута тръгне да се срива, много лесно е прехвърлянето на тази валута в криптовариант. Има даже някои такива експерименти с криптовалути, които са равносилни например на руската рубла, на шведската крона. Засега успехът е променлив. Не бих изключил криптовалутите от уравнението за инвестиции, но все още те са в зоната на т.нар. „Див запад“. От една страна липсата на регулации е една от силните страни на криптовалутите, но от друга страна липсата на правила кара тези валути много бързо и бурно да се развиват, но в същото време много бързо да се разпадат. И от всичко това накрая вероятно ще се зароди една или няколко криптовалути, които ще монополизират пазара.
Засега е по-добре хората да гледат на цифровите валути по-скоро като на инструмент за бърза доходност. Както в средата на миналата година, а и от по-рано даже, успяха да си купят биткойни за по 3000 долара и ги продадоха за по 16 хил. долара, браво на тях. Но истината е, че имаше хора, които очакваха криптовалутата да достигне 50 хил. долара и сигурно в момента страдат. Къде ще отиде биткойн, а и криптосветът като цяло, е неясно да се каже, затова по-скоро гледаме на криптовалутите като на краткосрочен актив – достатъчно запознати хора да направят един бърз цикъл, да спечелят бързо пари и след това да се отдръпнат. Международните наблюдатели бяха регистрирали, че когато хората започнаха да си продават биткойните на 16 хил. долара, веднага започнаха да купуват злато. Това не е много учудващо, защото логиката е именно от рисковото да преминеш на сигурното.
- Трябва ли да се концентрираме толкова върху биткойна или е добре да обърнем поглед към блокчейн-технологията, тъй като се говори, че тя ще става все по-важна във финансовия свят. Какво според Вас е практическото приложение на тази технология в търговията с финансовия инструменти?
- Определено инвестициите в блойкчейн-технологията са по-важните и конкретно инвестициите в компании, които правят иновативни решения въз основа на блокчейн. Защото, ако тези фирми успеят да реализират проектите си, те неминуемо ще бъдат обвързани с криптокойн. До голяма степен няма да има голямо значение към коя цифрова валута са се вързали, поради простата причина, че хората, инвестирали в компанията, ще спечелят от това, че компанията е направила голям пробив в разрешаването на голям проблем.
- Tavex обменя ли конвенционални валути срещу виртуални такива?
- Все още не го правим, защото засега не вярваме, че криптовалутите са дорасли да могат да се използват по адекватен начин за нормални сделки, а освен това пазарът при тях е много волатилен, за да можем ние да затворим една позиция, след което да реализираме тази криптовалута на същия или друг пазар. Има едно нещо за криптовалутите, което може би много хора не знаят. То е, че в зависимост от платформата реализацията на криптовалутата далеч не е бърз процес. Не е като да отидеш и просто да си продадеш в Tavex, да стане за минута, а понякога, в зависимост от продаваната криптовалута, се чака със седмици. Това е, защото квотите, които се дават за покупка, в някои случаи са много по-малко от тези, които се дават за продажба. И това да затвориш една цена първо е бавен процес, а след затварянето има техническо време, докато средствата се прехвърлят от единия криптопортфейл в другия. Това създава определени проблеми и главоболия на хора, които искат бързо да се отърват от криптоватулата, защото цената ѝ пада.
- През август, когато турската лира удари дъно от началото на годината спрямо долара, редица обменни бюра в Турция затвориха, тъй като гражданите започнаха масово да обръщат лирите си в други валути и се стигна до недостиг на чужда валута, най-вече долари, в бюрата. В България имаше ли такава вълна? Как се движат тенденциите сега и какви настроения ги движат?
- Едва стигнаха турските лири. Почти всички обменни бюра и банки спряха да обменят турска лира поради простата причина, че обменните бюра в България работят с отклонение до 5% от фиксинга на Българската народна банка (БНБ), така е по закон. Съответно бюрата, ако искат, могат да работят и на загуба, но това вече си е тяхно индивидуално решение. Ние направихме точно това – работихме на загуба, но предпочетохме да обслужваме клиентите, защото те са ни най-важни, особено предвид това, че няма кой друг да направи това за тях. Все пак ние сме най-голямото обменно бюро в България, с най-голяма възможност да поеме обем. Имахме даже няколко случая на хора, на които им се налагаше по спешност да пътуват до болница в Истанбул.
Още от юли месец стана ясно, че турската лира се срива ужасно, но през август и особено в края му, стана наистина тежко положението – лирата се срина, имаше вербална политическа война между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Голяма част от турския бизнес беше притеснен, защото голяма част от заемите, които са теглили, не са в турски лири, а са в долари. Голямото повишение на долара спрямо лирата накара много компании в югоизточната ни съседка да се задъхат и да спират работа.