Вечерни новини: Седем партии влизат в новото НС; Глобалните газови пазари под напрежение
ЕК одобри инфраструктурната европрограма на България и още новини от деня
Окончателно: 7 партии влизат в новия парламент
ГЕРБ-СДС спечели изборите с малко над 5 процентни пункта разлика спрямо „Продължаваме промяната“, показват окончателните данни при 100% обработени протоколи. Според информацията на Центрaлната избирателна комисия към 15 часа първата политическа сила взема 25.37% от вота, а втората – 20.20%.
Глобалните газови пазари остават под напрежение и през 2023 г.
Очаква се глобалните газови пазари да останат напрегнати и през следващата година, тъй като руските доставки на газ по тръбопроводите прогресивно намаляват. В същото време търсенето на синьо гориво в Европа става все по-малко в отговор на мерките за пестене на енергия и високите цени, съобщи Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитирана от Reuters.
„Предсказуемост в лицето на Борисов“: Световните медии за изборите в България
Най-бедната държава членка на ЕС, гласуване без ентусиазъм, предсказуемост в лицето на Бойко Борисов, трудни коалиционни преговори, раздробен политически пейзаж, парализа. Това са ключовите елементи, които изграждат следизборната картина в България според световните медии, които твърдят, че страната ни повече няма право на грешки.
За кого гласуваха българите на 2 октомври по области (инфографика)
Победителите в парламентарния вот на 2 октомври – коалицията ГЕРБ-СДС – се върнаха в своите крепости, като Варна, Бургас, Хасково и най-многолюдният столичен 25 МИР. Те победиха категорично своите основни опоненти от „Продължаваме промяната“ в почти цяла България. Младата формация на Кирил Петков и Асен Василев, която преди година спечели 14 многомандатни района и влезе дори в бастионите на ГЕРБ, сега печели само в два – столичните 23 и 24 МИР.
„Продължаваме промяната“ изгуби една четвърт от избирателите си (инфографика)
В рамките на година – от парламентарните избори през ноември 2021 г. досега – избирателите на „Продължаваме промяната“ са се стопили с около една четвърт. При над 99.9% обработени от Централната избирателна комисия протоколи е видимо, че формацията на Кирил Петков и Асен Василев е получила гласовете на едва около половин милион души.
ЕК одобри инфраструктурната европрограма на България
Европейската комисия даде зелена светлина на оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., чийто бюджет е 1.61 млрд. евро. Така в новия програмен период България ще може да финансира и реализира мащабни инфраструктурни проекти – жп линии, магистрали, мостове, тунели, водни и пътища и т.н.
БАН ще може да подобри енергийната ефективност на сградите си с 36 млн. лв.
Българската академия на науките (БАН) ще може да кандидатства за повишаване на енергийната ефективност в публичните си сгради. За тази цел Министерство на регионалното развитие осигурява 36 млн. лв. чрез Плана за възстановяване и устойчивост.
Унгария е готова да помага на Сърбия с газ
Унгария увери Сърбия, че е готова да ѝ помогне с доставки на газ, ако е необходимо. Това заяви унгарският премиер Виктор Орбан в понеделник, цитиран от Reuters. В момента Унгария има едно от най-празните в Европа газови хранилища, пълни на едва 73.83%. Това количество би ѝ стигнало за между пет до шест месеца.
Продажбите на NFT се сринаха с 60%
Продажбите на незаменими токени (NFT) са се сринали през третото тримесечие, според инструмента за проследяване на блокчейн DappRadar. Криптоинвеститорите очакват „криптозима“, а търсенето на силно спекулативните цифрови активи почти не показва признаци на възстановяване, пише Reuters.
Африка иска от Запада $1.3 трилиона за климатично финансиране
На фона на неизпълнените обещания за климатични фондове за африканския континент, който допринася най-малко за изменението на климата, но понася най-големите опустошения, климатичните активисти настояват Западът да отдели повече средства. По време на скорошна медийна конференция преди COP27 в Кигали, Руанда, те заговориха за десетократно увеличение на ангажиментите на западните нации за финансиране на борбата с климатичните изменения в Африка – от 100 млрд. долара, обещани през 2009 г., до 1.3 трлн. долара сега, пише бизнес изданието Quartz.