Войната в Израел пак (може да) обърка нещата с инфлацията

След като месеци наред централните банкери се опитваха да овладеят инфлацията, те започнаха да вярват, че най-накрая са определили лихвените проценти на точното ниво, за да задържат цените, без да задушават напълно икономиката. Сега, за да усложни отново картинката пред експертите, които се хвалят, че базират действията си върху анализа на данни, Близкият изток внася в уравненията им нов набор от реални, но неизмерими рискове.

Не става въпрос за бърза реакция, но трябва да си съставите някаква прогноза за ... цена на петрола от 150 долара за барел“, заяви главният икономист на Bank of England Хю Пил тази седмица, цитиран от Reuters. По думите му това е един от сценариите, ако военните действия между Израел и Хамас започнат да се засилват.

Големият скок на енергийните разходи е само един от начините, по които конфликтът може да се отрази на инфлацията – доколкото той е сред потенциалните „сериозни рискове“ за световната икономика, очертани от председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл призна тази седмица.

Макар че всяко въздействие може да е незначително на фона на човешките трагедии в самата зона на конфликта, то би било лоша новина за отслабената световна икономика, която, според Международния валутен фонд, вече „куца“.

Освен ако картината не се промени драматично през следващите дни, се очаква Европейската централна банка, Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка и Японската централна банка да запазят лихвените си проценти на срещите си през следващите две седмици.

И Фед, и ЕЦБ виждат шанс да укротят инфлацията, без да предизвикат открита рецесия, като задържат лихвите на сегашните им нива в продължение на месеци – гамбит от типа „високо за по-дълго“, който сега кара пазарите да отложат залозите за първо намаляване на лихвите до средата на 2024 г.

Това изчисление засега не е разколебано от поскъпването на петролните фючърси с 10% до около 94 долара след удара на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври – ръст, който добавя една десета от процентния пункт към „основния“ показател за базисната инфлация, наблюдаван от централните банкери.

По-сериозни въпроси обаче възникват при цитирания от Пил сценарий за петрол на цена от 150 долара, та дори и ако той достигне високите стойности от 130 долара в дните след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Такива нива биха се достигнали например в случай, че съюзникът на „Хамас“ Иран отвърне на удара, като прекъсне енергийните потоци от съседите на ОПЕК през Ормузкия проток.

Европа е изложена на риск, тъй като, за разлика от Съединените щати, няма значителен вътрешен добив на петрол. По-високите цени на природния газ също биха се отразили на инфлацията, въпреки че поне засега тя разполага с достатъчно количество в хранилищата.

Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас заяви, че Европа като цяло е успяла да абсорбира последиците от нарастващите енергийни разходи, предизвикани от войната в Украйна. И се надява, че ще може да направи същото, ако се появят нови сътресения.

„Това ще зависи от продължителността, ще зависи от това дали ще се разшири, или ще бъде локално“, каза той и добави, че по правило конфликтите увеличават инфлацията, като същевременно отслабват цялостната икономическа активност.

Сред допълнителните неизвестни са как несигурността ще се отрази на морала на потребителите и инвеститорите и как ще се отрази на нагласите на компаниите и работниците при бъдещото определяне на заплатите.

„Когато несигурността е толкова голяма, е трудно да се каже как ще протекат преговорите за заплатите през следващата година“, каза Тецуя Хирошима, управител на клона на Японската централна банка, наблюдаващ региона Токай в Централна Япония, където се намира автомобилният гигант Toyota Motor Corp.

Много фирми сега са на етап, в който искат внимателно да преценят перспективите за печалбата“, каза той.

В Европа опасенията, че конфликтът между Израел и „Хамас“ може да се разгърне на нейна територия, бяха изразени от министрите на миграцията на ЕС тази седмица. А анализаторите заявиха, че секторите на пътуванията и туризма ще бъдат сред първите, които ще усетят забавяне, ако се увеличат опасенията от разпространение на конфликта.

Засега конфликтът остава до голяма степен ограничен в Израел и Газа. Според S&P Global Market Intelligence в проучване от тази седмица случващото се вече „размъти водата“ за централните банки.

По думите на Пауъл: „Нашата институционална роля във Федералния резерв е да следим тези събития за икономическите им последици, които остават много несигурни.“