Всеки трети европеец гласува за популисти, крайнолеви или крайнодесни
Основните партии губят гласове, а антисистемните формации печелят и това намалява качеството на демокрацията
Около една трета от всички европейци сега гласуват за популисти, крайнодесни или крайнолеви партии. Все по-широката подкрепа за тях е факт из целия континент и се превръща във все по-голямо предизвикателство. Това показва специално проучване сред 31 държави от Европа на платформата PopuList.
В изследването участва и България, като организацията определя като „популистки“ партиите ГЕРБ, НДСВ на Симеон Саксобургготски, „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. „Възраждане“, „Атака“, ВМРО, НФСБ на Валери Симеонов, „България без цензура“ на Николай Бареков, „Ред, законност и справедливост“ на Яне Янев и „Воля“ на Веселин Марешки са определени като „крайнодесни“ и „популистки“.
Според проучването в множеството избори в страните от Европа миналата година рекордните 32% от европейските гласоподаватели са подкрепили партии, настроени срещу политическата система – в сравнение с 20% в началото на 2000 г. и 12% в началото на 90-те години на миналия век.
Половината от гласоподавателите, настроени срещу властта, гласуват за крайнодесни партии и това е делът на гласовете, който нараства най-бързо.
Основните партии губят гласове, а антисистемните партии печелят. Това е важно, защото много проучвания показват, че когато популистите си осигурят власт, качеството на демокрацията намалява“, коментира за The Guardian ръководителят на изследването Матейс Родуийн, политолог от университета в Амстердам.
В тазгодишното издание на проучването са идентифицирани 234 антисистемни партии в цяла Европа, включително 165 популистки партии – повечето крайнолеви или крайнодесни.
Анализаторите обясняват, че обикновено популизмът разделя обществото на противоположни групи като „чисти хора“ срещу „корумпиран елит“ и твърди, че всяка политика трябва да бъде израз на желанията на хората.
Критиците напомнят, че популистите често подкопават демокрацията, съдебната система, медиите, правата на малцинствата и други.
Подобни партии вече влязоха в управлението миналата година, включително в Италия, Финландия и Швеция. А тези, които не са, рязко повишиха значението си. Пример платформата дава с австрийската Партия на свободата и германската AfD, които удвояват дела си. А новата тенденция може да се разпростре и е Словакия, Полша и Нидерландия, които също са изправени пред избори.
Множество фактори се крият зад тази тенденция, според изследователите, които са изследвали партии, с поне едно място или 2% от гласовете за в парламент от 1989 г. насам.
Големият проблем за крайнодесните партии винаги е миграцията. Теми за популизъм бяха и COVID блокадите и ваксините, климатичната криза, цената на живота и войната в Украйна.
От хората, които сега гласуват за крайнодесни,
никога не бихте го очаквали: по-възрастни жени, градски избиратели, образованата средна класа“, обясняват изследователите.
Те отчитат, че за проблема са виновни и т. нар. системни партии.
С успеха им идва съперничеството помежду им. Антисистемните и крайнодесните партии вече се разделят и множат. Пример е даден с Франция, където бе основана нова партия, която обвини Марин льо Пен за за твърде мека.
Изследователите на PopuList не правят електорални прогнози и не е ясно как точно ще се развие скокът в дела на гласовете срещу властта. Някои анализатори казват, че опасенията, че Европа „изпада в крайната десница“, са преувеличени. Те казват, че центърът е по-устойчив, отколкото сочат проучванията и изборните резултати.